// Вие четете...

Поведенчески модели

Природа или възпитание?

D7„Господинът струва колкото госпожата и госпожата струва колкото господина.“

Природа или възпитание?

Отношението на възрастните към новороденото е различно и се определя от това дали то е момиче или момче. Това е позната история, но тя поставя все пак един важен въпрос: дали моделът на поведение на възрастните е предопределен от човешката ни биология или е заучен, предаван от поколение на поколение? Дали става дума за природа, или за възпитание, а може би и на двете?
През по-голямата част от миналия век психолозите и социолозите вярваха, че в повечето случаи нашите постъпки и предпочитания са заучени от средата, в която живеем и от социалното ни обкръжение. И все пак знаем, че възпитанието е нещо заучено, например майките осиновителки, независимо дали са човешки същества или животни, обикновено се справят великолепно с обучението на осиновените си деца. От друга страна, учени възразяват, че биологията, химията и хормоните играят първостепенна роля в този процес. Вече има убедителни доказателства в подкрепа на това тяхно твърдение, че хората се раждат с почти изцяло зареден софтуер в базата си данни, от друга страна факт е, че в течение на милиони години мъжете са били предимно ловци, а жените – възпитателки, което диктува дори днес моделите на човешкото поведение, съждения и приоритети.
Всички ние се държим не само по различен начин, но при това си служим и с различни думи и словесни изрази към бебето и при това нашето поведение е в строга зависимост от неговия пол. Дори нещо повече, ние се чувстваме неловко, ако сме сбъркали поведението си по отношение пола на бебето. Не е случайно, че в българския език „бебе“ е от среден род, тоест неопределен вид по полов признак, но ако то е облечено в дрешки в съответния цвят ние бързо ще се ориентираме и обръщението ни ще е в съответния род, той или тя. За момиченце ще кажем „Ах колко е сладка“ или нещо такова, но за момченцето дори ще повишим глас и ще кажем „Бре какъв юнак“, тоест ние може да се каже инстинктивно ще направим разлика в отношението си към съответния пол.
Но не само това определя модела на поведение. Проучванията доказват, че различното поведение на възрастните към бебетата само подсилва вече съществуващите различия между тях, заложени в базата данни още преди раждането. Независимо от кого е отгледано, когато пуснете малко пате в езеро, то веднага започва да плува, но поведението на едно пиле ще е съвсем друго. Поведението, както и физическото му предназначение са еволюирали към заложен в него „плавателен модул“. За разлика от патето и пилето, човекът се научава да плува, при това не по-лошо от други животни, но това е възможно, защото неговите родители също са се научили да плуват.
Многобройни изследвания показват, че ние, хората, сме по-скоро продукт на нашата биология, отколкото жертви на някакви обществени стереотипи. Мъжете и жените са различни, защото природата е предопределила това. Именно това е главната причина да възприемаме света по различен начин и да имаме различна ценностна система и приоритети, но не трябва да забравяме, че не малка част се пада и на предложените ни за подражание, модели на поведение. Да, мъжете или жените, не са по-добри или по-лоши, просто са различни, но съвременното ни общество вече е доказало, че поведенческите норми на мъжете или жените могат до такава степен да бъдат изкривени, че да не можем да познаем съществото пред нас към кой пол принадлежи.
Как сме станали такива, каквито сме?
Някога, много, много отдавна, мъжете и жените живеели щастливо заедно и се трудели в съвършена хармония. Всеки ден мъжът излизал навън, в един враждебен и опасен свят, и рискувал живота си, докато ловувал, за да може да осигури храна за своите жена и деца, като освен това самоотвержено ги защитавал от враговете и дивите зверове. Постепенно в него се развили забележителни умения за ориентиране и пътешествия на далечни разстояния, така че да може да открива храна и да я отнася обратно у дома си, а също и съвършени умения на стрелец, така че да може безпогрешно да улучва движеща се цел. Същината на неговата работа била ясно и точно определена, да бъде ловец и да донася храна.
Жената чувствала, че нейният мъж има голяма стойност, защото той излагал на риск живота си, за да осигури прехраната на семейството. Успехът му като мъж бил съизмерим със способността му да обстреля успешно дивеч и да го отнесе у дома си, а самочувствието му зависело от оценката, която жената давала на усилията и постиженията му. Семейството зависело от неговите способности да изпълнява добре ролята си, тоест да бъде ловец на храна и защитник. За мъжа никога не е било необходимо да „анализира взаимоотношенията“, нито пък от него се очаквало да изхвърля боклука или да сменя пелени.
Ролята на жената в семейството също била пределно ясна. Това, че тя износва и ражда детето, предопределя пътя й на еволюция и развитието на такива умения, които да са строго специализирани, така че да може най-успешно да изпълнява отредената й роля. Налагало се е жената да развие способности да наблюдава близкото обкръжение за признаци на опасност, да придобие съвършени умения за ориентиране и пътуване на близки разстояния, да използва наличните ориентири, за да намира правилната посока, както и да развие изключително чувствителен усет, за да долавя и най-малките промени в поведението и вида на децата и възрастните.
Ролите били ясно определени, мъжът бил ловец на храна, а жената да се грижи за семейното гнездо.
Жената прекарвала деня си в грижи по децата, събиране на плодове, растителна храна и грудки, и в общуване с другите жени в групата. Тя не била обременена с грижи за доставяне на основните запаси от храна или за воюване с враговете, а успехът й като жена бил съизмерим със способността й да поддържа хармоничен семеен живот. Самочувствието й зависело от оценката, която мъжът давал на уменията й да подреди и организира дома и да отглежда и възпитава децата. Способността на жената да износва и ражда деца била възприемана като нещо магическо, дори свещено, защото единствено тя владеела тайната да поражда живот. От нея никога не се е очаквало и изисквало да ходи на лов, да се бие с неприятелите или да върши онези неща които са се считали за мъжка работа.
И макар че оцеляването било трудно, взаимоотношенията в двойката били безпроблемни. Животът минавал по този начин в продължение на стотици хиляди години. В края на всеки ден ловците се връщали със своята плячка. Донесената храна била разпределяна по равно и всички се хранели заедно в общата пещера. Всеки ловец обменял част от донесения дивеч с жените, от които получавал по нещо от събраните от тях плодове и растителна храна.
След като се нахранели, мъжете сядали около огъня, зяпали пламъците, играели на разни игри, разказвали си истории или си разменяли шеги. За мъжа това било праисторически вариант на прищракване с дистанционното от канал на канал или четене на вестник. Мъжете били изтощени от целодневното ловуване и възстановявали силите си, за да могат на другия ден отново да излязат на лов. Жените продължавали да се занимават с децата и да се грижат мъжете да бъдат достатъчно нахранени и отпочинали. И всеки оценявал усилията, положени от другия, никой не обвинявал мъжете в мързел, нито пък жените били възприемани като експлоатирани слугини.
Тези простички ритуали и модели на поведение все още съществуват при някои племена по света. В тези култури всеки познава и разбира отредената му роля. Мъжете ценят жените и жените ценят мъжете. Всеки оценява уникалния принос на другия за оцеляването и добруването на семейството. Затова пък мъжете и жените, които живеят в модерните цивилизовани страни са напълно лишени от тези модели на поведение. Кой и защо желае на тяхно място да цари хаос, объркване и нещастие?

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар