// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Принципи на пророчеството.

„Когато не виждаш сам, и да ти покажат, пак няма да видиш.“

Ние определихме пророчеството, като връзка между световете и изяснихме, че това е канал, през който се проявява Източника. Самото пророчество има различни нива, оптическите стъкла на пророческото озарение могат да бъдат ясни или затъмнени. Да се опитаме да погледнем в света на пророчеството и да определим неговата основа.

Рамбам е включил принципа на пророчеството в своето класическо определение на еврейската вяра в “Тринадесетте основи”. (Самата формулировка на тези принципи може би не принадлежи на Рамбам, но тяхната същност е била разработена непосредствено от него). Шестият принцип гласи: “Аз вярвам…че всички думи на пророците са истини”.

Това е една от основите на йеудаизма, тъй като без пророчество не е възможно да има пряка връзка с Източника. Благодарение на пророчеството ние научаваме указанията и желанията на Твореца. Самата Тора е получена от нас чрез канала на пророчеството: с изключение на първите две от Десетте заповеди, които ние сме чули непосредствено от Всевишния на планината Синай, а цялата останала Тора е дошла до нас чрез пророчеството – от Моше Рабейну или от други пророци.

Тук всичко е ясно. Далеч по-трудно е да се разбере седмия принцип на Рамбам: “Аз вярвам…че пророчеството на Моше е било истинско и че той е бил баща на всички други пророци на тези преди него и тези след него”.

Защо това принципно е толкова важно? Защо вярата в пророчеството на Моше не е била включена в предишния принцип, където е казано, че всяко пророчество е истинско? Защо е толкова важно за нас да вярваме, че пророческото ниво на Моше е било по-високо от това на всеки друг пророк?

Още по-трудно е да се разбере следния момент: за източници на своите принципи Рамбам е взел тези нарушения посочени в Писмената и Устната Тора, заради които човек губи своята част в Света на Бъдещето. Алахическият кодекс на Рамбам включва в себе си преглед на нарушенията водещи до загуба на Света на Бъдещето и елементите от еврейската вяра, упоменати там като необходимо условие за формиране и получаване на частта в този висш свят, с формулирани в качеството на Основи на йеудаизма.

В негативен смисъл – ако човек допуска нарушения в една от тези основополагащи сфери, това означава, че той се е лишил от своята част в Света на Бъдещето (въпреки, че тези сурови последствия може, разбира се да бъде избегната с помощта на искрено разкаяние, предписано от Тора). В позитивен смисъл пред нас са фундаментните основи на еврейската религия.

Това означава, че изучавайки „Тринадесетте основи”, ние учим тези неща, които предвиждат най-строги наказания за пропуските и прегрешенията, – те влияят на връзката между нашия свят и света където пребивава душата. Тук възниква проблем: защо вярата в превъзходството на пророческата дарба на Моше Рабейну над способността над другите пророци има такова основополагащо значение?

Та нали на нас по същество ни казват, че ако някой дълбоко и искрено вярва в истинността на пророчеството, но не признава, че Моше е стоял на друго по-високо ниво, на този човек му липсва важен елемент от еврейската вяра и това е достатъчно сериозен недостатък, поради което той поставя под угроза своята част в Света на Бъдещето!

В своя труд “Законите на покаянието”, Рамбам така и говори: този, който отрича пророчеството на Моше, макар че като цяло, не отрича пророчеството, като явление се лишава от частта си в Света на Бъдещето. Тук, разбира се, се налага разяснение.

Ние знаем, че Моше се е намирал на по-високо ниво, от другите пророци. Казват, че другите пророци са гледали през “помътнено стъкло”, а Моше е гледал през “чисто прозрачно стъкло”. Но в какво се състои разликата между тези две нива и колко тя е голяма?

При сериозен анализ се изяснява, че разликата не е в степените, а в същността. За да се разбере, за какво става дума ще разгледаме интересния коментар към раздела на Хумаша (Тора) направен от рабейну Авраам, син на Рамбам, от името на своя баща и чичо и от името на рав Саади Гаон. Рабейну Авраам високо оценявал това тълкование.

В книгата Шмот, между Бог и Моше се провежда любопитен диалог. Бог заповядва на Моше да напусне Египет, за да спаси еврейския народ и да накаже фараона. Моше му отговаря, че той няма да може да говори с фараона поради речевия си дефект. Бог обещава да изпрати Аарон, брата на Моше за негов представител, на съвременен език – “пресаташе”.

До този момент всички реплики в Тора изглеждат логични и обосновани. Но следващите думи на Моше се нуждаят от пояснение. В раздела Ваера на същата книга ние виждаме, че Моше не приема предложението на Твореца да използва Аарон в качеството му на негов представител и Моше отново казва, че му е тежко да говори.

И Бог отново му казва, че вместо него ще говори Аарон. Моше, като че ли се съгласява. Какъв е смисълът в това, на пръв поглед излишно повторение? Защо в началото Моше отказва, а след това се съгласява, когато Бог повтаря Своето предложение?

Отговорът може да се намери, както винаги в самия текст на Хумаша, ако внимателно се зачетем в него. В началото, когато Моше се отказва да отиде при фараона заради речевите си проблеми Бог му казва да прибегне до помощта на Аарон: “Ти ще говориш с него, и ще вложиш думи в устата му… той ще бъде за теб устата ти, а ти ще бъдеш за него Елоким (ангел)”.

Когато Моше отново възразява по същия предлог, че не може добре да говори, Бог му отговаря: “Погледни, Аз ти дадох възможност да бъдеш Елоким (отново ангел) на фараона, а Аарон, твоя брат да бъде твой пророк”. Тези думи, видимо са обяснили всичко на Моше и той повече не възразил. И Аарон, твоя брат, ще бъде твой пророк. Какво по същество означава това?

В отговора, който дава рав Саади, на който се е позовал Рамбам, е скрита поразително дълбока мъдрост, изцяло оправдаваща високата оценка, дадена от рабейну Авраам към този коментар.

Когато Моше получил за първи път указанието да отиде при фараона и да му каже, какви са изискванията на Всевишния, той се отказва, защото не можел да говори добре.

Но когато Бог му съобщава, че Аарон ще говори вместо него, Моше отново възразява, защото в закона за пророчеството има положение, че пророкът е длъжен сам да излага своето видение.

На него му е забранено да предава получените сведения на някой друг, който да съобщи за тях. Той не само е длъжен сам да предава своето пророчество, без да го скрива (и без да се отклонява, както се опитва Йона ), защото в противен случай го грози смърт, но и лично да го представи пред хората.

Моше отново се жалва за своето заекване, когато Бог съобщава, че Аарон ще говори вместо него, защото той е смаян, съборен. Какво става? Самият Творец, заповядал, че пророкът е длъжен лично да изказва своите пророчества, сега му повелява да предаде всичко видяно и чуто на свой упълномощен представител! Но нали това е забранено!

Отговорът на Всевишния е неповторимо ярък и убедителен: Аз не ти нареждам да преразказваш пророчеството си на Аарон, за да може той да го повтори; Аз въобще не се опитвам да правя от теб пророк, не, ти няма да бъдеш пророк – ти ще бъдеш пророчеството, а Аарон ще бъде пророк. Ти ще бъдеш самото пророчество. Аарон ще получи това пророчество и това, което той ще каже, ще бъде негово собствено озарение!” И Аарон, твоя брат ще бъде твоя пророк. А ти ще бъдеш “Елоким” в буквалния смисъл на думата ангел на фараона, ти вече не си средството, а самото послание.

Бог е съобщил на Моше, че неговото ниво на пророчество принципно се различава от виденията на всички други пророци. По думите на рабейну Аавраам бен Рамбам, Всевишният е говорил с другите пророци чрез посредник, чрез ангел, но с Моше Той е водил пряк диалог.

Това ние сме длъжни да знаем. Рамбам въвежда в своите „Тринадесет основи” важен принцип: Моше Рабейну много превъзхожда всички други пророци, неговият пророчески дар коренно се различава от техните прорицателски способности.

Другите пророци предават словото на Твореца, пречупили го през призмата на своята лична одухотвореност. Думите на Моше не се предават чрез някаква среда, това са думи на Самия Творец. Моше не предава. Моше олицетворява чрез себе си абсолютно чистия канал, неговото оптическо стъкло е толкова чисто и незамътено, че преминаващата през него светлина е съвършено еднаква във всички посоки. Неговата индивидуалност нищо не добавя в неговите пророчески изказвания и не ги лишава от никакви нюанси, затова когато изучаваме думите на Тора, който той ни е предал, ние учим думите на Самия Бог.

Ето защо е толкова важен този принцип, ето защо той заема особено място. Тора на Моше това не е послание на пророк, който владее до съвършенство предаващата среда. Това в буквалния смисъл са самите думи на Всевишен.

В това се състои и едно от фундаменталните положения на йеудаизма: ние знаем, че слушайки думите на Тора, слушаме непосредствено самия Владика на вселената. Това е най-важния аспект от взаимоотношенията ни с Бог, отношения близки и много лични, които създават здрав мост между висшия и нисшия светове. Стъпвайки на този мост, ние правим първата стъпка по пътя на преобразуването на този свят в Свят на Бъдещето.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар