// Вие четете...

Управлението

Принципи за оцеляване на световните лихвари.

„Да управляваш е трудно изкуство.“

Бизнесът на световните лихвари: международен обхват. В Европа международна финансова мрежа е възникнала още при тамплиерите, които имали свои „опорни точки“ в пространството от Скандинавия до Средиземно море и даже в Северна Африка и Близкия Изток. Обаче след ликвидирането на ордена в началото на 14-ти век финансовата дейност на лихварите се осъществявала в по-ограничено пространство (даже лихварите на Флоренция, Венеция, Генуа и Ломбардия нямали такъв международен обхват, какъвто бил у ордена на тамлиерите).

Истински международен размах лихварската дейност получила при Ротшилдите. На основателят на династията Майер Амшел Ротшилд, му станало тясно в пределите на Германия, където той направил своя капитал. Затова той изпратил своите синове в основните държави на Европа: Натан – в Лондон, Джеймс — в Париж, Амшел — във Франкфурт, Соломон — във Виена и Карло — в Неапол. Там те създали свои банкерски кантори. Наличието на международна финансова мрежа дало на Ротшилдите преимущества пред другите банкери (по бързи разплащания, оперативно маневриране с финансовите ресурси, обмен на информация, координация по оказване на нужното влияние върху първите лица на държавите и т.н.), позволило им активно да влияят на хода на политическите събития в Европа и света.

След като се усвоили в Европа, Ротшилдите започнали да разпространяват влиянието си над Новия свят. Това влияние се проявявало в това, че те създали там своя агентура.

Например. Вече в края на 18-ти век агента на Майер Амшел Ротшилд в САЩ бил Александър Хамилтън. Той станал министър на финансите на Северноамериканските щати и благодарение на неговите усилия в тази страна през 1791 г. била учредена първата централна банка. А през 1824 г. Ротшилдите станали лични финансисти на бразилския император. В Русия Ротшилдите дошли по-късно, когато на престола се възкачил Александър II и Русия застанала на пътя на капиталистическото развитие. Министерството на финансите започнало активно да прибягва до пласиране на държавни заеми на европейските борси, използувайки услугите на Ротшилдите (предимно френските).

Особено внимание се отделя на оперативната секретна връзка между центровете на финансовата мрежа. Била създадена специална пощенска служба, а също и поща с пощенски гълъби. Използували се шифри. За пощенските пратки се използувал особен език, който представлявал диалект на немския, на който говорели в гетото на Франкфурт, освен това буквите били заимствувани от иврит.

Днес Ротшилдите имат свои банки и предприятия в 40 страни по света. Членове на семейството живеят в десетки страни. Същевременно, достатъчно ясно се разпознават основните страни на тяхното пребиваване — Великобритания и Франция. Следват САЩ и Швейцария.

Днешният глава на клана Дейвид Ротшилд има три деца — един син и две дъщери. По примера на своя прадядо той планира да изпрати децата си в различни части на света — в САЩ, Европа и Азия (днес даже жените в клана Ротшилд имат право да се занимават с бизнес).

Световните лихвари използуват такава форма за интернационализация на своя банков бизнес, като транснационалните банки (ТНБ).

Например банката JPMorgan Chase е типична ТНБ, щаб квартирата на която се намира в Ню Йорк (Уолстрийт), а своите операции осъществява в 60 страни по света, в това число и в Русия. Една от най-големите банки в света (може би най-голямата) се явява Хонконгската и Шанхайска Банкова Корпорация (HSBC). Според някои източници, дадената банка е подконтролна на Ротшилдите. Нейната щаб квартира се намира в Лондон, а извън пределите на Англия има 7500 офиса в 87 страни по света.

Ротшилдите: централизация на семейната власт и семейния бизнес. Принципът на централизация на семейната власт и семейния бизнес най-добре се виждат в примера с династията Ротшилд. В своето завещание Майер Амшел Ротшилд написал, че неговите наследници и следващите потомци са длъжни от своите среди да избират глава на семейството, на когото другите членове на семейството са длъжни безпрекословно да се подчиняват. Това, безусловно, е много важен принцип за управлението, който позволява да се запази устойчивост и оцеляване на международния семеен бизнес. Най-важните въпроси Ротшилдите решават на семейни съвети, където главата на всеки клон има право да се изказва. Това напомня на принципа на демократическия централизъм, който бил зафиксиран в устава на КПСС (но който често се нарушавал). Добре известно е, че след смъртта на Майер Амшел Ротшилд през 1812 г. глава на клана станал Натан Ротшилд, който живеел в Лондон. Във всяка страна, където пребивавали Ротшилдите, също си имало своята субординация. Към този принцип на единоначалието Ротшилдите повече или по-малко се придържали и в последвалите времена.

През Втората световна война най-силни и влиятелни от всички клони на международния клан Ротшилд се явяват британския и френския. Съществуват и други клонове — американски, швейцарски… тези разклонения се появили в годините на войната, когато имуществото на Ротшилдите във Франция било конфискувано от фашистите, а членовете на семейството емигрирали зад океана или се прехвърлили в неутрална Швейцария. Като глава на целия клан се избира представителя на лондонския или парижкия клон.

Днес юздите на управлението в клана Ротшилд са преминали в ръцете на Давид Ротшилд (род. през 1942 г.) — глава на френския клон на семейството. Управлението на френския клон Давид Ротшилд приел след скорошната смърт на главата на този клон барон Ги де Ротшилд. Преди това глава на целия клан бил Евелин Ротшилд, принадлежащ към британския клон на семейството. Във връзка с преклонната му възраст Евелин предал властта на Давид. Така пишат и говорят световните СМИ. Има и друго мнение, изказано от някои аналитици. Води се остра „подмолна“ борба между лондонския и парижкия клон. В началото на 21-ви век връх взел парижкият клон, който доскоро бил на границата на изчезването (в резултат на национализацията на банката на Ротшилдите в Париж през 1981 г.).

Централизацията в клана Ротшилд не толкова в строгата субординация на отделните семейства, а още и в това, че се създават многостепенни структури на управление на активите, при това управляващите организации и активите са разхвърляни по целия свят. Начело на всяка управляваща структура стои човек, имащ някакви кръвни връзки с клана Ротшилд.

Понастоящем всички конци за управление на активите на клана Ротшилд се събират в холдинговата компания Family Company, оглавявана от Давид Ротшилд. Друга важна холдингова компания е Concordia B. V. Тя се намира във владение на лондонската и парижката банки на Ротшилдите, а тя контролира холдинговата компания Continuation Holdings of Switzerland, която на свой ред контролира активите на Ротшилдите в Швейцария; тя също притежава всички акции на американските и канадските Ротшилди. Сред холдинговите компании на клана Ротшилд трябва да споменем Сосиете д’енвестисман дю Нор, тази компания управлява активите на френските Ротшилди.

Днес в условия на криза се наблюдава явна финансова консолидация на всички разклонения на международния клан Ротшилд, това им дава добра възможност да укрепят позициите си в международните финанси. Някои анализатори говорят за „ренесанс“ на клана Ротшилд през 21-ви век.

Главният актив на Ротшилдите е NM Rothschild & Sons, която била създадена още от Натан Ротшилд в началото на 19-ти век. Други по-важни банки, влизащи в империята Ротшилд са: Rothschild & Cie Banque (Франция) и Rothschild AG (Швейцария).

Сред небанковите финансови структури на клана Ротшилд трябва да отделим американската инвестиционна компания Atticus Capital, в която съпредседател на съвета на директорите се явява Натаниел Ротшилд. В навечерието на кризата капитализацията на компанията се оценявала на 14 млрд. дол., по време на кризата тя загубила 5 млрд. дол. Също така важна финансова структура се явява британската инвестиционна банка JNR Ltd. (J. Aron & Natan Rothschild Energy International Limited), осъществяваща инвестиции в руските и украинските компании от енергийния сектор (и също се намират под управлението на Натаниел Ротшилд).

Интересите на Ротшилдите не се ограничават само във финансовата сфера. Те притежават компании в добивната промишленост: Anglo-American Corporation of South Africa (добив на злато, диаманти, уран и др.), Rio Tinto (добив на въглища, желязо, мед, уран, злато, диаманти, алуминий и др.) и De Biers (добив и обработка на диаманти).

В енергийния сектор най-голямата собственост на Ротшилдите е компанията Vanco International Limited, която инвестира в разузнаване и добив на въглеводородни ресурси.

В строителния бизнес се отличава унгарската компания Trigranit, в която Натаниел Ротшилд има 12% акции (само в руски недвижими имоти компанията е направила инвестиции за 5 млрд. дол.).

Кланът Ротшилд има неизброимо количество компании в търговията, ресторантьорство и хотелски бизнес, производство на вино, издателски бизнес и т.н. по конкретно, под контрола на Ротшилдите се намира парижкото издателство „Прес де ла Сите“, френския вестник „Либерасион“, английските издания „Икономист“ и „Дейли телеграф“, радио телевизионната компания Би Би Си.

Поради дадените по-горе причини да се даде оценка на състоянието на клана е крайно сложно. Натъкваме се на оценки от 1,4 млрд. дол. (израелски източници) до 15 млрд. дол. (френски източници). По френски данни доходите на семейството през 2003 г. се равнявали на 828 млн. дол. А оценка на активите, намиращи се под контрола на Ротшилдите, въобще е невъзможна. Въпреки това, съдейки по тези цифри, през последните бурни десетилетия капиталистите от новата вълна поизместили Ротшилдите. Те изглеждат доста скромно на фона същия Бил Гейтс или Уорън Бъфет, спекулантите от Уолстриит или някои руски олигарси. Но за оценка на позициите на клана Ротшилд са важни не само количествените показатели, но и качествените характеристики. Ротшилдите имат неоспоримо преимущество пред другите олигарси: те са много издръжливи, в състояние са да оцелеят при всякакъв катаклизъм на историята (войни, кризи…), имат великолепна способност да възстановяват загубените позиции. Например, през 50 — 60-те години на миналия век те съумели да възстановят своите позиции в континентална Европа, които били загубени по време на Втората световна война. А през 1981 г. при левия президент Франсоа Митеран била национализирана банката на Ротшилдите във Франция. Обаче Ротшилдите активно способствували смяната на правителството и президента. През 1986 г. на власт дошъл десният президент Жак Ширак, който върнал на Ротшилдите банката. При това, според някои източници, Ротшилдите по реда на реституцията получили компенсация, която съществено превишавала капитала на банката до нейната национализация.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар