// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Прилика и различия между организмите.

48„Щом е твърдо, значи е камък, но не всеки камък е скъпоценен.“

Прилика и различия между организмите.

Според еволюционната теория общото в устройството на организмите, приликите (хомологията) между тях „е едно от най-неоспоримите доказателства за единството на организмовия свят“ (Ангелов и сътр.. Биология, стр. 54). В това отношение най-често се привеждат примери относно приликите в анатомичния строеж, физиологията, обмяната на веществата и молекулярно – генетичната структура между маймуната и човека.
Какво казва науката и човешката опитност по този въпрос?
1) Разбира се, има големи различия, но и много прилики между биологичните видове в структурно, физиологично и молекулярно – биологично отношение. Но е твърде важно да се потърси отговор на въпроса: Откъде произлизат тези прилики и какво показват те?
Приликата между два обекта (предмети, индивиди и др.) не показва непременно, че единият произлиза от другия, а е много силно доказателство, че тези два обекта имат общ създател. Ето един обикновен пример от областта на техниката: двете марки леки коли „Трабант“ и „Мерцедес“ имат твърде много прилики помежду си, но никой нормално мислещ човек не би казал, че „Мерцедесът“ е високо усъвършенстван „Трабант“. Моделите леки коли на една и съща фирма имат твърде много прилики помежду си, което показва, че тези модели са изработени от една и съща фирма, имат един и същ конструктор и производител. Подобно сравнение може да се направи и с картините на един художник или музиката на даден композитор. Високо степенната прилика на двама близнаци не означава, че те произлизат един от друг, а че имат общ създател. Поколението на даден индивид има много общи прилики със своя родител, но в най-същественото – генетичния набор – тези два индивида са различни помежду си. Знае се, че са възможни 10600 вариабилност на човешките полови клетки. Това разнообразие на гаметите гарантира специфичната индивидуалност на личността през всички времена на човешката история.
Така че приликите между отделните видове е факт, насочен много повече срещу еволюционната теория. Ето друг пример: анатомичното устройство на крака на коня и на човека се различават, но двата биологични вида се отнасят към бозайниците. Устройството на крака на жабата е много по-близко до това на човека. Жабата като амфибия обаче в систематично отношение е далеч от човека. Какво означава това? Нищо друго, освен че твърдението на еволюционистите относно приликите не е научно обосновано, а е просто спекулация. Хомоложните органи не говорят за родство, а по-скоро за наличието на Архитект, използвал даден модел – план, за направата на определени части на растения и животни по един и същ начин.
2) Генетичната близост между човекоподобните маймуни и човека (повече от 98% от гените на хората и шимпанзетата са еднакви) не говори обезателно, че човекът е произлязъл от маймуната. Това признават и самите еволюционисти; в по-новите учебници по биология има промяна във възгледа, господствал допреди само две десетилетия. Сега се казва, че двата биологични вида имат общ прародител (Ботев и сътр.. Биология, стр. 92). Това е причината да се предлага нова биологична класификация, в която човекоподобните маймуни и човекът се обединяват в едно семейство.
И още нещо: генетичната близост между два биологични вида не е доказателство за близост в анатомичната структура и физиологичните функции. Сградите на една църква и един затвор са построени от едни и същи материали (тухли, керемиди, врати, прозорци и т.н.), но строителните планове на тези две постройки са коренно различни. Генетичният набор на два отделни биологични вида (напр. маймуна и човек) съответства на строителните материали на двете различни постройки (църква и затвор). Но строителните им планове, сравними със специфичната генетична информация – това са коренно различни неща.
Така че не приликата и броят на хромозомите и гените са решаващи, а качеството на съдържащата се в тях генетична информация. Хромозомите са само нейни носители.
Видовата специфичност на живите същества се определя и направлява от кодираната генетична информация – един от най-удивителните феномени в биологичния свят.
3) Между човека и животните има дълбоки и непреодолими различия. Цитираме учебника по биология на Ботев и сътр. (стр. 93): „Съвременните хора се различават от човекоподобните маймуни. Хората имат много по-голям и по-сложно устроен мозък, уникални интелектуални способности, развити форми на култура, комуникация и социална организация“. Религията, бракът, духовните и творческите способности при хората са феномени, които светът на животните не познава. Човекът като биологичен вид притежава качества, които го отличават тотално от животинския свят и го правят подобен на неговия Творец.
4) Друг факт, говорещ срещу общия произход на биологичните видове, е неубедителният доказателствен материал или липсата на преходни форми, както и непреодолимите генетични бариери между отделните биологични видове. Ако е вярно твърдението, че в продължение на много милиони години биологичният свят се е развивал от прости към по-сложни видове, би трябвало да се очаква, че повърхностните земни слоеве ще бъдат изпълнени с вкаменелости от междинни форми на биологични видове. Това не се наблюдава.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар