// Вие четете...

Календарът на българите

Приемане на християнската вяра.

CBor11„Колкото е по-тъмна нощта, толкова са по-ярки звездите.“

Приемане на християнската вяра.

В 813 г. близо до Адрианопол, сиреч Едрене, гърци и българи се сразили. И така гърците започнали да бягат. Българите не смеели да ги подгонят, за да не би да се измамят някак ненадейно. Но когато ги видели, че наистина бягат, спуснали се след тях и така изсекли безбройно множество от тях. Цар Михаил едва избягал в Цариград, затова оставил доброволно престола. След него дошъл Лъв Арменин. Крун оставил част от войската под началството на своя брат Муртагона, а с другата войска отишъл и обсадил Цариград за дълго време, но не можал да го превземе. После се върнал, превзел Едрене и пленил безброен народ. Тук бил пленен и Василия Македон със своите родители (по-късно бил гръцки цар). Убил епископ Маноила с много християнски народ, със свещениците, клириците и монасите — всички, защото не се отказвали от Христа. В пролога пише това за месец юни. Един гръцки свещеник знаел български език, помолил цар Круна да го освободи. Той заповядал да го убият. Свещеникът го проклел пред всички. По едно време гърците и българите сключили мир. Като освобождавал няколко гърци роби, Крун видял Василия Македон между робите, че стоял благоговейно и свободно. Той го повикал близко до себе си, дал му голяма ябълка и така го пуснал. След няколко време Василия станал цар.
Като умрял Крун, след него стъпил на престола брат му Муртагон. В това време гърците и българите имали мир. Муртагон водил много войни в Панония против римския кесар Лодовика и опленил много римска земя. Затова римляните изгонили Лодовика от престола. В това време сърбите били под българска власт. Тук е явно, че в Панония войниците били български. И пак ходил против славяните и ги надвил с голямо кръвопролитие от двете страни. Назначил управители на техните области. Изгонил ония, които били от техния род, и поставил български управители. Сключил мир с царица Теодора, жена на цар Теофила (тогава била вдовица) и взел своята сестра, която по-рано бил пленил Никифор, когато нападнал дома на Крун, негов брат. Сестра му била кръстена и научена на писмо и християнски закон. Тя почнала да поучава своя брат да повярва в Христа. Той имал един роб грък, наричал се Теодор Куфар. Бил добър и изкусен християнин. И той често напомнял на Муртагон да повярва в Христа, но този обръщал слабо внимание на това. Обичал всякога да ходи на лов, да лови зверове. Затова построил голям дворец за лов и там да си почива и да връзва кучетата. И заповядал на някой си Методия, монах иконописец, да изрисува, по двореца зверове, кучета, лов. Веднъж цар Муртагон закъснял. Методий не нарисувал зверове и картини на лов и т.н., но изписал второто пришествие Христово, как праведните стоели отдясно и картина на рая, а отляво — грешниците и, картина на вечната мъка. Когато дошъл цар Муртагон да види двореца, обзел го ужас от тая гледка. Тогава Методий започнал да му разказва за пришествието Христово и за наградата на грешниците и праведните. Той въздъхнал и казал: „Блажен, който се намира тогава от дясната страна.“ От това време почнал да опознава Христа по малко и несъвършено. В това време Бог пратил на България голям глад и мор. Тогава Муртагон започнал да се моли прилежно на Христа на Бога и дал обет — ако престанат гладът и морът, окончателно ще приеме християнската вяра. И веднага бе чут. В малко време престанал божият гняв, който бил над България.
Тогава Муртагон изпратил пратеници при римския папа Николай в Рим, също и в Цариград при царица Теодора. Теодора изпреварила и изпратила един епископ, който го покръстил нощем; боял се от своите боляри. Но те разбрали, че е приел кръщение, въоръжили се срещу него. Той взел в ръка честния кръст и така, като с някое копие, надвил всички. Те видели това чудо и много от тях се обърнали към Христа, привлечени към вярата със силата на светия кръст.
В 867 г. римският папа Николай изпратил двама епископи от Рим — Павла и Формоса. И така приведоха целия народ към светото кръщение и поставили Формоса за архиепископ. После цар Михаил изпратил до папата 106 въпроса за вярата и черковните деяния и молел папата да назначи в България патриарх. Папата му отговорил на 106 въпроса. В отговора казал, че за патриарх не е дошло още време. След три години гърците изгонили папските епископи от България. Цариградският патриарх Игнатия назначил за епископ на българите Теофилакт — не онзи Теофилакт, който тълкувал евангелието, но други; свети Теофилакт живял много години след това. Но после гърците и латините имали голяма разпра за България на събора в Цариград. По това време и по-рано латините били отстъпили от православието, но не били още окончателно отделени от гърците. Имали разпра за България кой да я има под своя власт. И така окончателно гърците се отделили от латините и ги проклели. Но българите малко време били под Цариградска патриаршия. Гърците, когато назначили архиепископ на българите, искали от тях много злато и дарове. Затова българите се съблазнили и се отлъчили от Цариградската патриаршия. Назначили си патриарх в България и така, докато българското царство траело, имали си патриарх от своя народ. Виж за това в книгата „Кормчия“, на лист 5 от края…
За този цар Михаил има несъгласие в летописите. Маврибур пише: „Мургатон прие кръщението.“ А Барон пише: „Болгарис, но това име по гръцки е Воргарос.“ Не отгатнали как било името му преди кръщението, но просто писали Болгарис. Затова в летописите стои различно.
Имало един роб Тома у един болярин в Цариград. Заради някакво си прегрешение побягнал от своя господар, приел турска вяра. След двадесет години се престорил, че е Константин, син на царица Ирина. И така събрал войска и превзел от гърците Армения. После дошъл с голяма сила и обсадил Цариград. Гърците били в голямо притеснение. Не могли никак да му се възпротивят. Затова написали на тоя цар (Михаил), когато още бил езичник, голяма молба да дойде и да им помогне. Той се вдигнал с голяма военна сила, нападнал Тома отстъпника и го сразил. На края хванал самия Тома и най-напред му отрязал краката и ръцете, след това му отсякъл главата и така се върнал с голяма плячка и слава в България.
След смъртта и на цар Михаил стъпил на престола неговият син Симеон Лабас. В това време гръцките и българските търговци имали крамола за някаква търговия. Поради тия търговци изникнала крамола между царете. Затова Симеон Лабас повдигнал война срещу гърците и разбил гръцката войска и техните генерали с множество убити. Затова гръцкият цар Лев Премъдри се наскърбил много и изпратил до маджарския крал да дойде в България и да причини пакост на Симеона и българите. Така маджарският крал извършил ненадейно нападение, разорил много места и пленил безбройно множество народ. Гръцкият цар откупил това българско население от маджарския крал за пакост на Симеон Лабас. После Премъдрият изпратил при Симеона някого си Киросвата да сключи мир. Но Симеон задържал Киросвата, а сам тръгнал срещу маджарите. И така накрай разорил цялата маджарска земя. Отмъстил им за това, което по-рано били сторили на българите. След това писал на цар Лев — ако желае да имат мир, да пусне робите, които взел от маджарския крал. Цар Лев повдигнал война срещу България, но не могъл нищо да успее. Симеон Лабас го сразил и така Лев по неволя върнал всички роби и молил за мир. Когато Лев умрял, оставил престола на своя брат Александър. Цар Симеон изпратил до Александър — иска ли да живеят в онзи първи мир, който бил сключил с брат му Лев. Но Александър не приел с почест Симеоновите пратеници. Затова Симеон навлязъл в гръцката земя, разорил много места и разбил много от войската му. Пристигнал и обсадил Цариград и гърците го пуснали вътре в града. Той искал да има разговор със самия цар. И така дошъл гръцкият цар във Влахернските палати, разговаряли за мирния договор. Но гърците започнали да разговарят непокорно и противно. Симеон веднага излязъл от Цариград и се запътил към Тракия и Едрене, но като не могъл по-скоро да превземе Едрене, дал на войниците много злато, отворили му нощем и така опленил града и го запустил окончателно.
Гръцкият цар Константин събрал голяма войска и я изпратил в България под началството на някой си генерал Фока. Когато гърците и българите се срещнали. В боя гърците надвили българите и българите почнали да бягат. Когато Фока се уморил в боя, оттеглил се сам при един кладенец да се разхлади. Конят се изтръгнал от неговата ръка и побягнал назад към войската. Когато гърците видели бягащия кон на Фока, а за самия Фока не знаели къде е, настъпило голямо смущение. Симеон бил в една гора близо до тях, гледал всичко, що се вършело, събрал, колкото намерил от своята войска, смело нападнал гърците, победил ги и ги разгонил, Фока едва успял да избяга в Месабрия и да се спаси. Затова станало в Цариград голямо междуособно смущение поради това дело. Симеон се възгордял от победата, пак пристигнал и обсадил Цариград. Но онзи Фока пак дошъл с нова войска и прогонил Симеон от Цариград. Но той изпратил при срацинския княз, молейки го да дойде със своите срацини по море, а българите по сухо, за да пленят Цариград. Срацинският княз изпратил със Симеоновите пратеници срацини да установят точно в кое време да повдигнат войската. Когато пристигнали в Каламбрия, хванали там срацините и българите и ги завели в Цариград. Цар Роман освободил срацините и ги надарил, а българите задържал. Но Симеон Лабас пак се повдигнал и разорил гръцката земя. Не смеел никой да му се противи и взел голяма плячка.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар