// Вие четете...

Поведенчески модели

„Привлича“, вместо да „прави“.

„Под прекрасна външност може да се крие низка душа.“

„Привлича“, вместо да „прави“.

Жената непрекъснато живее проектирана навън, в очакване че това, което желае, ще дойде от външния свят. Нейното поведение е непрекъснато очакване: очаква да намери някой мъж; очаква да бъде ощастливена от съдбата; очаква чудеса от Богородица или някой светец; очаква обществото да я закриля чрез изключителни закони; децата й да я направят щастлива и да задоволят вътрешните й нужди; очаква да бъде обичана, идеализирана и подкрепяна, и накрая, тя винаги храни илюзията, че промените в живота й ще дойдат от съдбата, от благоприятното въздействие на звездите или от някое щастливо стечение на обстоятелствата. Именно поради това тя се отъждествява с такава страст с героите от любовните романи, с надеждата, че такива събития могат да се случат и в нейния живот. Ако пък се съветва често с хироманти, то го прави, за да й предскажат съдба, каквато тя сама не може да изгради. Изглежда така, сякаш жената няма бъдеще и отчаяно търси екзистенциалните елементи, с които да изпълни собствения си бъдещ живот. Вместо да си изгради по конкретен начин позитивно бъдеще, тя развихря фантазията си, за да си представи, че определени неща ще се случат в живота й. Тя смята, че трябва да „привлича“, вместо да „прави“. Поради тази причина посвещава толкова време и енергия на своята външност, с цел да се превърне в подходяща любовна примамка, надявайки се (тя винаги очаква нещо) по този начин да хване някой мъж, който да я направи щастлива. Когато намери въпросния субект, прехвърля върху него отговорността за собственото си щастие, като го обвинява, в случай че не е получила очакваното удовлетворение – нещо, което рядко се случва.
Ясно се вижда как жената извършва – по отношение на самата себе си – една безполезна дейност, тъй като всичко, което съставлява нейните ежедневни грижи за разхубавяване, за поддържане на фигурата и облеклото, е примамка, с която да си осигури (да привлече отвън) приятели, любов, щастие, удовлетворение, сигурност и удоволствие. Но тъй като е изцяло погълната от тази дейност, тя пренебрегва напълно своето развитие като личност, като избира да бъде любовен предмет, а не човек. В усилията си да си осигури мъж, удоволствие, сигурност и щастие тя губи самата себе си, защото не може да постигне реално съществуване като индивид.
Тази проекция към външното я прави зависима и уязвима, подвластна на случайността, без да си дава сметка, че сама може да изгради своята съдба, както прави мъжът.
Тя не се формира, нито се саморазвива; очаква да разреши проблемите си чрез други хора. Не осъзнава, че в себе си притежава инструментите, с които да превъзмогне трудностите, както и средствата, за да бъде щастлива благодарение на собствените си усилия, а не посредством благоприятни външни събития.
Ежедневният опит във всички епохи и географски ширини предостатъчно е показал, че този, който не може самостоятелно да стане щастлив, в никакъв случай няма да постигне щастие чрез благоприятни външни обстоятелства. Необходимо е на всяка цена жената да престане да вярва в такова ембрионално щастие, където физическите и психологичните потребности ще бъдат незабавно и непрекъснато задоволявани. Щастието е истинско и трайно само когато съответства на проява на вътрешния свят, а не когато се обърква с удоволствието, предизвикано от благоприятни външни обстоятелства. Хората обикновено очакват външните събития да благоприятстват или определят вътрешното им щастие. Всъщност много по-вероятно е обратното, тоест щастливото или позитивно вътрешно състояние да доведе до благоприятни материални възможности.
Поради несъзнателното убеждение в собствената си слабост, жената изпитва патологичен страх, че ще бъде изоставена от мъжа, защото вижда в него лицето, предоставящо й това, което желае да получи безвъзмездно, а не чрез лично усилие. Тъй като живее проектирана към своя партньор, вместо да обитава индивидуалния си вътрешен свят, тя престава да има собствено съществуване, заживява емоционално чрез своя партньор, като разрушава собственото си „аз“ и нахлува във вътрешния свят на мъжа, който, пред опасността да бъде лишен от част от вътрешното си пространство, може да сложи край на връзката им, подтикван единствено от инстинкта за самосъхранение.
Много жени се провалят неведнъж в любовта, защото се стремят да запълнят вътрешния си свят с живота на мъжа, който обикновено се чувства обезсилен и заплашен.
Във връзка с това си струва да напомним разликата, установена от Ерих Фром, между зрялата и незрялата любов, съответно характеризирани като истинска и фалшива, Фром дава за пример следния израз: „Обичам те, защото се нуждая от теб“ (незряла) и „Нуждая се от теб, защото те обичам“ (зряла).
Основната характеристика на истинската любов е, че не е манипулативна и че съществуването й не зависи задължително от задоволяването на собствените нужди. При нея другият човек не е инструмент за осъществяване на личните цели, той има свободата да се развива индивидуално. Жената не умее да обича (мъжът също), тъй като основната й мотивация да се свърже с мъжа е да го използва като средство за осъществяване на собствените очаквания, влизайки в противоречие с отдаващата се и неегоистична природа на истинската любов.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар