// Вие четете...

Начини на манипулиране

Преходът – лъжа и измама.

„Преоблякъл се Илия, пак в тия.“

Призраците на изчезнали посолства. „Лично участвах в преместването на мебелите от стария в новия офис. Взехме мебелите от предишното източно германско посолство. Самата сграда принадлежеше на БКП и на корейското посолство, точно срещу Министерството на външните работи“ Антоний Тодоров.

Преместването на ЦИД, на първия български мозъчен тръст, в бившото корейско посолство и употребата на старите мебели на посолството на Източна Германия – страна, която изчезва от геополитическата карта на Европа – са точна метафора за политическото конвертиране на елитите, което се осъществява отчасти чрез създаването на мозъчните тръстове през първите години на прехода. „Политическата поддръжка“, благодарение на която ЦИД получава тази сграда, тези „връзки“, за които говорят, без обаче да ги споменават експлицитно, такива като Тихомир Безлов, се отнасят директно до Андрей Луканов, политик – реформатор от БСП, станал премиер след първите демократични избори през 1990 г.

M.A., политически съветник, която през годините се разграничи от средите на мозъчните тръстове, привлича вниманието върху ролята на Андрей Луканов при политическото конвертиране на елитите:

Луканов живееше с чувството, че е големият гуру на прехода. Той нареди нещата, за да дадат сградата на ЦИД. Той също финансира отчасти първите стъпки на вестник „Демокрация“… Двете личности на прехода са Александър Лилов и Андрей Луканов. Още през 1984 г. Лилов работи върху възможността за изграждане на български политически модел според гръцкия социалистически прототип: разширена левица като ПАСОК и дясна партия.

Александър Лилов. Член на Политбюро на БКП (1976–1983), 1985–1987 специализира в Лондон, след 1985 г. става директор на Института по социални и политически изследвания; Председател на Висшия партиен съвет на БСП през 1990 г. на XIV конгрес на партията, който превръща БКП в БСП; идеолог на политическия преход и на двупартийния модел.

Андрей Луканов. Министър на външната търговия на България преди 1989 г., премиер на България (ноември1989 – ноември1990), идеолог на икономическия преход. Убит през октомври 1996 г.

Луканов, който е министър на икономиката в средата на осемдесетте, е един от анти живковистите, близки до СССР. През 1986–1987 г. под покровителството на Луканов и на някои други се създават външнотърговските дружества, имащи за цел да изнасят капитали, които после да се върнат в страната. Тогава голяма част от тези капитали е разпределена на наши момчета: Емил Кюлев, шеф на Българо – руската банка, Илия Павлов; и дори на хора, които бяха в затвора, с идеята да се държат под контрол. Дават се дори пари на ръка. Като например на X (невъзможно за цитиране име), чийто баща е „ченге“ от научно-техническите служби на партията. Така той навлезе в банкерския бизнес. След това тези момчета излизат от контрол. Същото се случва и с анти комунистическата опозиция (СДС), чието създаване е подпомогнато от червените. Фактически преходът е процес, който старите от номенклатурата искат да опитат да контролират както на политическо и икономическо, така и на идеологическо ниво. Луканов е съблазнен от държавническите механизми, от властта, той се опитва да ръководи целия преход чрез дългосрочни и средно срочни стратегии и ходове. Лилов ръководи партията. Анти комунистическата стратегия на СДС е изработена от Лилов. Те позволиха разпространението на електоралния афиш на СДС с черепите, напомнящи за комунистическите трудови лагери. Това също беше идея, реализирана от един французин, занимаващ се с реклама, Жак Сегела, който подпомогна предизборната кампания на СДС. Но и той беше свързан със социалистите. Разбираш какво искам да кажа. Трябваше да дърпаш конците от много страни, но, разбира се, не беше лесно. Ето защо бащите на повечето от нашите момчета от мозъчните тръстове също са от номенклатурата. От тези, които дърпат конците.

Този разказ, чиито мотиви се повтарят в множество разговори, които се чувстват „задължени“ да „развенчаят мита за мозъчните тръстове като автори на българската демокрация“, имплицитно сравнява трансформацията на финансовите капитали с тази на капиталите на знанието и на експертизата. Наричат ги „наши момчета“ както тези, които са получили от номенклатурата финансови капитали за изпиране, тоест за реинвестиране в новата пазарна икономика, така както и експертите от бъдещите мозъчните тръстове, на които е дадена възможността да конвертират своя познавателен и социален капитал в контекста на формирането на новите центрове за експертиза.

Връзките между Андрей Луканов и бъдещите експерти на мозъчните тръстове през тези първи години на прехода днес са табу за лидерите на мозъчните тръстове, които отказват да ги приемат или да ги коментират. За тях се споменава само в контекста на боричканията между конкурентни мозъчни тръстове. Красен Станчев, директор на икономическия мозъчен тръст ИПИ, едно от „децата“ на ЦИД, подчертава независимостта на своята организация, разграничавайки я от тази на Огнян Шентов, директорът на ЦИД, превърнал се в негов конкурент на пазара на проектите:

ЦИД не е и не може да бъде независим мозъчен тръст, защото от самото начало е получил сградата си от Андрей Луканов, а и продължава да получава един вид рента чрез наемите, които не слага директно в приходите на института. Трябва много да се внимава откъде идват парите.

Когато обаче разказва за първите стъпки на ИПИ, специализирал се все повече и повече в икономическия анализ, Красен Станчев избягва да покаже връзката между „своята среща – инициация“ с големия икономически анализатор Ричард Ран, от една страна, и правителството на Андрей Луканов, от друга. По това време именно правителството на Луканов поканва същия този икономист в рамките на проекта за изработването на план за либерализацията на българската икономика, известен също като „РАН-ЪТ“. Неговият разказ представя Ричард Ран като „дошъл в България през 1990 г., за да основе група за анализи в рамките на проекта Bulgarian Economic Growth and Transition Project“. Той споменава участието в този проект на различни български експерти и специалисти по икономика (Огнян Пишев, Димитър Луджев, Любен Беров, Румен Аврамов, Ренета Инджова…), като че става дума за спонтанно събрала се група в името на пазарната икономика, която трябва да бъде изградена. Поканата на правителството не се споменава въобще. Също така интересно е да се отбележи, че някои от тези специалисти, поканени да участват в групата по инициативата на едно ляво правителство (О. Пишев, Р. Аврамов и Ренета Инджова), стават част от бъдещите мозъчните тръстове, а други (Любен Беров и Димитър Луджев) се изявяват на политическата сцена.

В разговори с университетски преподаватели се подчертава връзката на други експерти от първите мозъчните тръстове с кръга на апаратчика от времето на перестройката Андрей Луканов, лице, което въплътява волята и действието на реформаторското крило в БСП в началото на прехода. Един експерт политолог, колега и приятел на лидерите на мозъчните тръстове Иван Кръстев и Огнян Минчев, разказва:

Позицията, която Иван Кръстев заема като експерт към президента Желев през 1991–1995 г., отчасти се дължи на Андрей Луканов, който познава бащата на Иван. Пак чрез Луканов, Луджев и Желев той става лидер на българския клон на фондация „Науман“, което му отваря вратите впоследствие да създаде своя мозъчен тръст ЦЛС. Отново по инициатива на Андрей Луканов, Огнян Минчев и Снежана Ботушарова са привикани на среща в ресторант „Яйцето“, където са приканени да станат експерти на СДС.

Така първите стъпки на експертите на мозъчните тръстове, изглежда, се отнасят до една епоха на зараждане на политическите течения; епоха, в която „дясно“ и „ляво“ се смесват. Това объркване е отречено, а дори и изкупено чрез един дискурс, който говори непрекъснато за сблъсъка на демокрацията с призраците на стария режим.

В началото всички бяхме анти комунисти“. Всички, които поставят под съмнение „първородната чистота“ на идеологическата опозиция комунизъм – анти комунизъм, подхранваща дискурса на експертите на мозъчните тръстове през годините, оспорват също и спонтанността на появата на тази група от експерти, настоявайки на факта, че процесът на прехода е ръководен и програмиран и че идеологическите избори имат конюнктурен характер. Според тях няма „творители и спасители на демокрацията“, от една страна, и „носталгично настроени към миналото хора“, от друга.

За тях идеологическите избори се извършват едва по-късно и често са функция на възможностите за конвертиране на всеки индивид в контекста на прехода. Тези „оспорващи“ разкази показват и един латентен конфликт (на интерпретирането на прехода) между различни групи експерти: между тези, които са се превърнали в „сини гурута на демокрацията“ и са успели да основат мощни и признати в публичното пространство мозъчни тръстове, и онези, които, точно както въпросните, са избрали или понесли маргинализиране в полето на демократичната експертиза.

Експерт, участвал в началото на ЦИД: Често бях канен в ЦИД. Анализирахме ситуацията. Дискутирахме дали трябва да направим Конституция, или не, и т.н. Колко пичове и колко теории, които си придават научен вид само! Бяхме шест или седем човека: Огнян Минчев, Иван, Евгени, Антоний Тодоров, Луджев. Всички експерти бяха там в началото. Там за пръв път се даваха пари за политически анализи. Работехме за различни депутати от Народното събрание. Често ходех там, винаги за конференции, семинари, работни групи… А, да, работех по проект за закона за политическите партии с един юрист. Беше през 1990–1991 г. Юристът беше Мария Йорданова, един от стълбовете на Центъра. Платиха ми за това, но не ми предложиха работа. Бях университетски преподавател, докато другите вече нямаха работа.

В началото всички работехме за ЦИД, всички бяхме анти комунисти, всички бяхме експерти на СДС. Всички плакахме, когато загубихме изборите. Всички бяхме за демократичните промени. Аз работех за Дертлиев и за Желев с Иван и с Огнян. Бяхме от едната страна на политическата барикада, докато не разбрах, че не съм избрал добре позицията си и, че трябва да се върна към социалистическата идея – единствената, която можеше да защити работното ми място. Ако ли не, рискувах да остана отвън като мръсен комунист. Ако имаш вуйчо владика, можеш да станеш демократ, но ако нямаш…? Не те оставят да се доближиш до ресурсите, до магическата вода, която преобразува…

Разказът на един от създателите на ЦИД, който напуска мозъчния тръст по идеологически причини, също поставя ударението върху относителността на разделението ляво – дясно през първите години на прехода. Следният откъс от разговора ни се отнася до обяснението му за напускането на някои от създателите на ЦИД:

После се разпръснахме, защото нашите индивидуални стратегии вече не вървяха заедно. В началото всички бяхме от страната на СДС. Защото дилемата все още беше СДС/БКП. ЦИД беше първата и в началото единствената НПО за политическа експертиза. В нея бяха всички млади експерти социолози, политолози и икономисти. Правехме експертиза за политическите партии, публикувахме брошури като „Изборни стратегии“ и т.н. Аз подкрепях, както и Деян, „Екогласност“, която беше част от движението СДС. В „Екогласност“ почувствах за пръв път истинския левичарски дух, който липсваше в комунистическата партия. Генчо, който след първите си стъпки в ЦИД беше разпределен във Великобритания, се върна през 1994 г., при края на Беровото правителство. Беше разочарован от колегите си в „Сейнт Антъни Колидж“. Когато дойде Жан Виденов на власт, той започна да играе на страната на СДС. От студентските си години в университета той носеше брада и дълга коса. Неговият хипи-look не му позволяваше да влезе дори в библиотеката. На запад хипи означава „ляв“, докато тук трябваше да се представя за десен. Представяш ли си, когато в София дойде републиканец от Съединените щати от консервативен американски мозъчен тръст и види Генчо с неговия вид на битник, той направо припада и не може да повярва на очите си. Но местните американски ченгета, каквито са циници, разбират какво става тук и упражняват натиск над въпросната десница да приеме Евгений за партньор.

Макар и да е сред яростните поддръжници на СДС при неговото създаване, бъдещият експерт от ЦЛС Деян Кюранов също е от тези, които приемат относителността на разделението дясно – ляво в българския преход. Неговото писмено обръщение към експертите на една от кръглите маси на ЦИД през юли 1991 г. обръща внимание върху голямата промяна в значението на понятието за „дясно“ след 1989 г.:

В продължение на години хората от вляво, хората „срещу системата“ бяха наши съюзници на Запад (под „ние“ той разбира интелектуалците дисиденти); …след падането на стената левите хора на Запад констатираха с ужас, че техните „естествени“ съюзници на Изток, тоест ние, излизаме с „ултра либерални десни“ програми за промени. И докато казвахме по инерция, че западната левица е нещо добро, левите хора на Запад, без много да се церемонят, ни обясниха, че ние сме лоши, защото сме „десни“.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар