// Вие четете...

Роли в живота

Престъпления по заповед „отгоре“.

soc61„Който е враг на смъртта, е приятел на живота.“

Престъпления по заповед „отгоре“.

След обявяването на войната на 24 април 1877 г. от руския император Александър II, в Цариград (Константинопол) се обявява „свещена война“. В синагогите и някои храмове на не мюсюлманските общности били прочетени молитви за победата на турската армия. Тук представяме една синагога с такава церемония, в еврейския квартал, разположен в дъното на Златния рог, в предградието Галата в Цариград. Според френските кореспонденти синагогата е строена през 1732 г., към нея има още два малки храма, а общата й площ е хиляда квадратни метра.
И така с благословията на равините и Яхве (Луцифер, Сатаната или Бог знае още кой) войските на султана тръгват да колят отново нещастните и поругани българи и техните освободители (руснаци, румънци, финландци и волжки българи).
След като руските войски освободили някои градове в Северна България, те прехвърлили Стара планина през прохода Хаинбоаз и предният отряд освободил Казанлък и Стара Загора. След този успех настъпил известен обрат. Турците успели с английска помощ (по заповед на Дизраели!) и английски кораби да прехвърлят от Северна Албания огромната армия на Сюлейман паша (Соломон Леви Явиш), състояща се от 48 000 души, 600-700 черкези, с 4 полски и 4 горски оръдия. Те дебаркирали при Дедеагач и започнали да се съсредоточават около Търново Сеймен и Карабунар и настъпили от юг към Стара Загора Нова Загора. Сюлейман паша бил подкрепен и от войската на намиращия се в Чирпан Хюлюси паша, състояща се от 7 батальона редовна войска и 150 черкези с една горска батарея, както и войската на Реуф паша от 15 батальона, 330 черкези, с по една горска и полска батарея. Тези хора по заповед „отгоре“ и инструктирани от Синедриона, извършили едни от най-големите военни престъпления през тази война, избивайки мирното население на Стара Загора, Нова Загора и околността – 14 500 души, а може би и повече, и опожарявайки град Стара Загора и целия му хинтерланд.
За кланетата в Стара Загора, за разлика от тези през Априлското въстание (Батак, Панагюрище, Перущица и др.), се знае твърде малко, въпреки че в някои отношения това изтребление е много по-зловещо и всеобхватно. Дори в многотомната История на България почти нищо не се споменава за тези събития, освен че „башибозушки отряди, които придружавали редовната армия на Сюлейман паша, подложили на плен и пожар българските села и градове, разположени южно от Стара планина“. Навсякъде в другите източници същата история – за Старозагорските кланета от юли 1877 г., не се казва нито дума, сякаш архивите са изчезнали и нечия невидима ръка е изтрила тази апокалиптична част от българската история.
Причините за тази мистификация стават веднага ясни, след като се видят: сборника на Донка Йотова „Пъкленият ритуал – 125 години от Старозагорското клане“, съставен от автентични документи и свидетелства от това време, и статията „България“ от „Еврейска енциклопедия“ (т. 4, изд. „Терора“, Москва, 1991 г., стр. 964). От тези и други източници се разбира каква е била зловещата роля, която са изпълнявали Старозагорските евреи в тези кланета на българи (по същество ритуални убийства) и Холокост (принасяне в жертва чрез изгаряне)! Ето защо документите, разобличаващи тези ужасни престъпления, извършени от турци и евреи са изчезнали! Не е трудно да се досетим кой се е погрижил за това. По време soc60на диктатора палач Тодор Живков, а и преди него, основните дейци и идеолози на БКП бяха евреи; съветниците на Тодор Живков бяха такива. След 1989 г. така наречените „демократи“ и „либерали“ също бяха и са предвождани и доминирани от лидери с еврейски произход.

Константинополските равини се молят за успеха на турската армия. Изглед от вътрешността на голямата синагога в квартала Галата, където се виждат юдейските свещеници, турското знаме и официалните лица на властта. Гравюра от френска хроника (1841-1878 г.)

Обаче, богоборците не всичко са успели да унищожат. В сборника на Донка Йотова са събрани материали от следните книги: Г. Димитров „Княжество България в историческо, географско и етнографическо отношение“, т. 3 „Руско-турска освободителна война, 1899 г.; Даскал Петър Иванов „Възпоминания от разбърканите времена“, 1855 г. и Димитър Илков „Принос към историята на град Стара Загора“, 1908 г. И трите книги заедно със сборника на Йотова днес са библиографска рядкост и са запазени само отделни техни екземпляри.
Тези книги, в които са поместени свидетелства на много очевидци, ни дават точната картина за кланетата в Стара Загора, както и за извършителите им.
В обвиненията си Донка Йотова е категорична, че извършеното от войските на Сюлейман паша, по изрична негова заповед, е кърваво жертвоприношение (Холокост и Геноцид). При това мръсният чифут е пролял реки от българска кръв, насъсквайки турските гаджали „нито един българин да не остане жив!“ За това не е и чудно, че толкова малко свидетели има на организираната от евреите касапница!

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар