// Вие четете...

Календарът на българите

Престорените българи.

„Както и да си тръска магарето главата, от ушите си няма да се отърве.“

Престорените българи.

Удивителна прилика има между прогнозата на в. „24 часа“ за изчезването на българската нация след няколко години и това, на което учеха българските студенти по време на комунизма. Ето какво пише в записките на проф. Мирослав Янакиев от СУ „Климент Охридски“, по които задължително учеха и полагаха изпити поколения студенти по българска филология: „В бъдещото комунистическо общество езиковото разнообразие не може да остане. Хората трябва да минат към общуване на един език. Днес за този процес не пречат нито разстоянието и времето, нито материално-техническите фактори. Пречи упорството на самите хора, навикът им да мислят по старому за „великия български (съответно руски, немски, чешки, английски и т.н.) език“, който е „прекрасен и няма равен на себе си“. Не е важно кой ще бъде интернационалният език, всеки от големите езици на големите нации може да върши тази работа, есперантото – също, но трябва да се обогати достатъчно. За съжаление езиковедите още не са показали до каква степен езиците от Европа и Америка са се смесили.“
Както се вижда, хиляди млади хора са завършвали, повтаряйки теорията на професора нихилист. Те бяха научавани да гледат на родния си език като на нещо отмиращо и незначително. Това е само фрагмент от възпитанието им десетилетия наред и той дава обяснение защо днес в България преобладава нихилистичното отношение към националните ценности.
Интересно е и друго в постановката на професора от Софийския университет. Това, което той описва, постепенно все пак става реалност. Не е дошло „комунистическото общество“, напротив – комунистическите режими паднаха, но тежненията към един общ език са факт. Днес всяко дете в България бива обучавано на английски от ранна възраст. За някои родители това е по-важно от научаването на български език.
Резултатът е голям процент млади хора, които не могат да напишат две изречения на български без грешка, но са по-добре с английския. Не е ли това сбъдване на мечтата на комунистическия професор? Ако прибавим и натиска ние, българите, да сменим кирилицата с латиница, нещата започват да изглеждат планирани. Преди няколко години у нас нашумя скандалът с австрийския професор Кронщайнер, който пледираше да приемем латиницата, тъй като кирилицата била „комунистическа“ азбука. Защо комунистическа, защото на нея пишели в Съветска Русия. Аргументът е идиотски, но професорът не се притеснява да го даде. Кирилицата е българска азбука, преминала за употреба в Русия чрез български духовници след 10-ти век. Това се знае и признава вече и от руската страна въпреки дългогодишното имперско самочувствие на руските учени.
Латинофилът Кронщайнер, вместо да бъде порицан, беше награден с орден за антибългарската си дейност от тогавашния президент Петър Стоянов. Плодовете обаче на тази промивка на мозъците се показаха през годините. Ето какво пише във в. „Стандарт“ някой си Иван Жеков, 32-годишен българин от смесен брак, живеещ в Германия: „Наближава пак 24 май и аз пак с болка ще слушам как българите си честитят и се радват като деца на „големия празник на славянската писменост Св. Св. Кирил и Методий”. Не разбирам как може един цял народ така възторжено да се присламчва към една писменост, която представлява спирачка, бариера към приобщаването на хората в България към културните, научните и духовните ценности в демократична Европа и света изобщо.“
Ето какво пониква от посятия нихилизъм. И комунистическите професори по филология, и днешните над национални глобалисти, които целят заличаването на нациите, могат да бъдат доволни от деформациите в мисленето на този млад човек с българско име, но не и с българско сърце. Всъщност има ли разлика между комунистическия интернационализъм и днешната глобалистична философия за заличаване на нациите? Корените на тези две идеологии са едни и същи – те са родени от една над национална олигархия, която плаща и за комунистически революции, и за разбиване на националните държави.
Всъщност, с малки изключения, българската преса след 1990 г. внушава на читателите си, че национализмът е „лудост“, „комунизъм“, „опасност“, „архаизъм“ и „глупост“. Изповядващите родолюбие общественици или политици, доколкото ги има, биват представяни като налудничави хора, които са извън времето и пространството и са по-скоро екзотика, отколкото реалност. Коментарните страници на вестниците преливат от анализи на доценти, професори и всевъзможни комплексари, за които върхът на постиженията е да сложат титла пред името си. Те с най-сериозен и научно подобен тон пишат как национализмът е нещо опасно, което, слава Богу, няма да се появи на политическата сцена в България. Не стигат, разбира се, до обективна формулировка на понятието „национализъм“, а по един не благоприличен начин го приравняват с реалии от типа „фашизъм“ и „хитлеризъм“, бъркайки и тези две понятия.
Дежурни манипулатори на общественото мнение редовно изкривяват понятието национализъм. Показателен пример за това е социологът А. Райчев, който от служител в идеологическия апарат на компартията стана пръв апологет на капитализма само за година. Ето какво пише той във в. „24 часа“: „Но така или иначе нашите идиоти националисти могат да си запишат на челото с огнени букви: демокрацията и толерантността дават по-добри резултати дори от гледище на техните тъпотии за Велика България.“
За бившия пропагандист на комунизма, станал милионер след 1989 г. чрез ограбване на българската нация, националистите са „идиоти“. Внушението на Райчев за контраста национализъм – демокрация е най-подлото в случая. Според него тези две понятия са противоположни. Всъщност българските националисти искат правила на демокрацията, които да важат за всички. Искат да няма политическо криминална мафия, която да ограбва българите, и да няма предимство на чуждите капиталисти пред българските. Очевидно такива като Райчев не искат това, а обратното. Логично е, като се има предвид не българският произход на семейството на Райчев.
Днес на това, че национализмът е вреден и няма място в политиката, учат и университетските преподаватели у нас. Ето какво казва доц. Т. Томова, политоложка: „Затова националната идея се изоставя във властта. Там не се прави разлика между наше и чуждо, не се гледа чии са капиталите, чия е собствеността, а се търсят добри решения на проблемите. Така политическото управление на нацията се превръща в управление на територията… Всички форми на националистически реверанс към избирателите са безотговорни, защото национална политика не е възможна…“
Вижда се докъде стига промивката на мозъците на студентите и нихилизмът на днешните „български“, всъщност анти български преподаватели! Да внушаваш на младите хора, че национална политика не е възможна, е не само предателство, а престъпление към собствения си народ. Цитираната университетска преподавателка е типичен случай на нихилистично съгласие с амбициите на външни фактори да превърнат България в територия, населена с индиферентно и объркано население, което е доведено дотам, че не се смята за нация, а за случайно обитаващ по тия места сбор от неидентифицирани индивиди.
Тези амбиции да ни обезличат вече са успели до голяма степен и то главно заради предателството на „българските интелектуалци”.
„Национална политика не е възможна…“, тръби гласът на национал нихилистите и слугите на анти българските световни фактори.
В същото време мощни държави като САЩ, Франция, Великобритания или дори Турция водят безспорна, недвусмислена национална политика, и то в ущърб на други нации и държави.
Вестникарските страници изобилстват с анти български внушения, които трябва да ни набият в главите, че българите са тъпи, лениви, неспособни да се модернизират, олигофрени. Ето няколко ярки примера на такива сугестии, дело на помияри и плазмодии в журналистиката: „Българинът ще гладува, защото е глупав“- пише вечно мрънкащият срещу народа си псевдо журналист и словесен мастурбатор И. Бакалов. „В момента, в който типичният нашенец застане пред типичен представител на Запада, лъхват страшни бездни, за които сме слепи… Всеки ден изглеждаме като морални дебили…“ – това пък е мнението на социалния антрополог Х. Александров, който присъства редовно в печатни и електронни медии, за да обяснява поведението на българина в различни ситуации. „Избирателят е водорасло, обществото е пихтия“, отсича познатият ни Е. Дайнов.
Какво натрапват в главите на читатели и зрители тези интелектуалци с титли и претенции, но всъщност жалки и комплексирани личности с достъп до медийни трибуни? Че българинът в сравнение с „великия“ западняк е просто едно нищожество. Че има космически бездни между него и западняка, който е културен, морален и стъпва петнадесет сантиметра над земята. Тези внушения следват принципа на китайската капка, която постепенно, но натрапчиво променя мисленето ни. Крайният резултат след всичките тези промивки е обобщението на средно статистическия читател: Там е друго, тук няма надежда да се оправим, защото ние сме големи боклуци. Ето я отровата, която успяха да внедрят в организма на нацията ни тези престорени българи, които най-често са от не български произход генетично, а по душа са най-долнопробни българофоби.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар