// Вие четете...

Календарът на българите

Премълчаване или нагаждане на фактите?

cbor33„Мъдър е онзи, който върви от заблуждението към истината.“

Премълчаване или нагаждане на фактите?

Касиодор и Енодий потвърдиха по един блестящ начин тезата, че българите са стари тракоилирийци. От тях ние разбрахме, казва д-р Ценов, че българите са стари тракоилирийци. От тях ние разбрахме защото старите автори са считали българите за стари мизийци и стари илирийци.
Какво прави обаче В. Златарски, пита д-р Ценов? И отговаря, той просто премълчава тези факти. А които от срам не е могъл да премълчи, той ги изопачава. За да представи българите като късни пришълци, той пише за Мундо следното: „И Марцелин и Енодий, и Йордан ни разправят, че един варварски войвода Мундо, който водил потеклото си от рода на Атила, помогнал със своите българи през 505 г. на остроготите в едно сражение против имперските войски”.
Очевидна неистина, защото споменатите автори пишат тъкмо обратното. А именно, че Мундо, готите и Византия са воювали против българите, а не, че Мундо предвождал българи против Византия. Не познаващ историята, Златарски обозначава предвожданите от Сабиниан илирийски българи като „императорска войска”! Как може да се каже, че българите са воювали на страната на готите, когато Теодориховият министър Касиодор пише, че Теодорих завзел Сирмиум, след като разбил българите: „Енодий, епископ на гр. Павия, който е живял между 473 и 524 г., в панагирика се прославил с победите си над непобедимите дотогава българи. Същият Енодий споменава и за друго едно сражение на готите с българите, което е станало пак в Теодорихово време, но в което сам Теодорих не взел участие поради напредналите си години”.
Казаното тук от началото до края е измислено, защото в посочения от Златарски източник няма казано подобно нещо. Първото предположение от тук приведеното не е казано от Атанарик относно войводата Толуин. И второто предположение не се намира в посоченото от Златарски място. От това трябва да се извади заключение, че Златарски не е чел Енодий и Касеодор – най-важните автори за старата българска история, и споменава имената им само за украшение, да покаже, че е „учен” човек.
Понеже свидетелствата на Енодий и Касиодор опровергават неговата теза за късното идване на българите, то той ги е смотолевил по горния начин.
След горе казаното за Енодий, Йордан и Марцелин, Златарски вади следното заключение: „Приведените тук известия ясно свидетелстват, че към средата на втората половина на V век българите започват от черноморските си живелища да играят първенстваща роля в областта на средния и долния Дунав, и дотолкова се засилили, че съвременниците ги смятали за непобедими, а византийския император, както и близките му съседи ги викали на помощ против германските си врагове, като са разчитали както на тяхната сила, тъй и на старата им вражда с острогите”.
Това е измислица от началото до края, защото посочените автори не говорят за българи покрай Черно море и Дунав, а за такива в Тракия, Илирия и Панония. Сражението не става заради черноморските брегове, а за Сирмиум. Както и да е, от Енодий, Йордан и Марцелин, Златарски бил извадил заключение, че българите са били многоброен народ и че в V век играели водеща роля покрай Черно море и долния и средния Дунав. Това добре, но какво стана с тезата на Златарски, че българите до VII век са били живели в Азия и че едва към края на VII век Аспарух бил довел в устието на Дунав една малка ордица от стотина души, както и че едва „хановете” Крум и Омуртаг били разширили българската държава и към средния Дунав? Коя теза е права? Как стигна Златарски до убеждението, че българите още е V век са живели като голям народ покрай Дунав и Черно море? Преди работите на Ценов или след тях?
Енодий каза, че войната против българите била започнала, защото Гърция не била съгласна с българското ръкополагане. Поражението на българите се използва от император Анастасий. Той веднага след това заточи илирийските владици, или владиците на онези българи, които под водителството на Сабиниан отстояваха своята свобода на р. Морава в Мизия. А именно владиката на Ниш, Сердика (София), Пауталия (Кюстендил), Охрид и Никопол (на залива Арта). Обаче североизточните братя на илирийците не останаха хладнокръвни към тази неправда спрямо техните илирийски братя. Православните на Скития и Мизия и другите области поканили родения в Залдаба (Шумен) Виталиян (син на Патрикиол, водителя на федератите) да се вдигне за това против безбожния Атанасий.)
Заради илирийските владици против Атанасий се били вдигнали скитите и мизите, тоест североизточните българи.
Йоан Малала, който е почти съвременник на тези събития, пък пише: „Във времето на неговото (Анастасиевото) царуване се вдигна тракиецът Виталиан поради заточените владици, както се казва, и завзе Тракия, Скития и Мизия до Одеса (Варна) и Анхиало, предвождащ голямо множество хуни и българи.”
Тук скитите са наречени хуни, а мизите – българи. Важно е това свидетелство и за това, защото тук хуните и българите са отбелязани като две отделни племена. Хуните са скити, които са живели предимно на север от Дунав – в Дакия, а българите – мизи, които са живели на юг от Дунав.
Водител на поетата сега борба е бил мизиецът Виталиан. Тук нека да кажем за него, той ще ни интересува и по-нататък, че е бил по онова време и главно командващ на византийската армия. А това значи, че Византия тогава се е опирала на военната мощ на източните българи. Теофан казва, че Виталиан е бил син на комита (управител) на федератите (съюзниците), от което се разбира, че Мизия по онова време е била във федеративни отношения към Цариград. Тази федерация даде на мизийците император Константин Велики, защото му помогнаха да основе самодържавието си и да съгради Цариград. Това трябва да се знае, за да може да се разбере по-нататъшния ход на българската история. Понеже мизийските българи са се ползвали с известна автономия, то ние не намираме никакъв строеж на Цариград за властване над тези българи; това, разбира се, се отнася до по-старо време. Сега Цариград или Византия се е стремила предимно да запази властта си над илирийските българи, които тя е считала за пряко подчинени. Затова ние четем, че император Анастасий заточил илирийските, а не и мизийските и тракийските владици.
Понеже мизийските българи изповядваха същата християнска вяра, както илирийските, те не можеха да търпят своеволията на Анастасий, надигнаха се и завзеха Тракия почти до Цариград. За да не падне и Цариград в техни ръце, император Анастасий съгради дългата стена от Черно море до Силимврия на Мраморно море „против нахлуванията на мизите или българите и скитите”.
Дългата стена е била съградена против мизийците (или българите) и скитите (или хуните), които се бяха вдигнали против цариградското владичество.
Всички тези отдавна известни факти, заключава д-р Ценов, не се използват от В. Златарски.
И още, какви са фактите по времето на Юстиниан?
Българите се усмириха едва след смъртта на Анастасий, когато цариградския престол се зае от сенатора Юстин, който бе подпомаган от своя млад, но даровит братовчед Юстиниан. И двамата бяха македонци, или илирийци. Делото на българите се подобри. Сваленият от Анастасий Виталиян бе отново назначен за консул и главно командващ. Обаче работите не се развиха тъй, както се предполагаше. Виталиан беше най-популярната личност във Византийската империя. Народът го искаше за император.
След убийството на Виталиан, българската революция отново започва. През 526 г. умря италианския крал Теодорих Велики. Тогава съюзникът му Мундо напусна готите и се постави в услуга на император Юстиниан (527 – 565 г.) против българите. Юстиниан го назначи за илирийски военно началник. Но когато Мундо отишъл в Илирия, тоест Македония, защото шлемът ми е намерен в Охридското езеро, върху него се нахвърлили хуни заедно с голямо количество разни други варвари, пише Малала.
А Теофан, който обикновено нарича Прокоповите и Малаловите хуни българи, предава горното тъй: „Като пристигнал в Илирия (Охридско), излезли българите, едно голямо множество, но той се нахвърлил върху тях и ги погубил всичките”.
Отнася се до същите българи, които през 505 г. се сражаваха с Мундо под водителството на македонския войвода Сабиниан при Кюприя на Морава. Понеже Мундо бил техен неприятел, те са го посрещнали с оръжие в ръка и го принудили да си хвърли шлема в Охридското езеро.
Как предава този факт В. Златарски, пита д-р Ценов и отговаря. Предава го така: „Към това голямо нашествие на хунокутригурите се отнася и известието на Малала за резултата му в Илирия, именно, когато ново назначеният комендант на Илирия, Мундо, родом гепид, се научил, че хуните (Теофан ги нарича българи) с голямо количество разни варвари нападнали Илирийската страна, той ги ударил и съвсем ги разбил”.
Очевидно изопъчение на факта, защото не хуните или българите се били качили в Централна Азия на аероплан, за да дойдат в Македония и да нападнат Мундо, а напротив – той дошъл при тях и те му излезли насреща, защото е бил техен смъртен неприятел. А къде остана тогава твърдението на Златарски, че Мундо е българин и предвождал българи против императорските войски?
Комес Марцелин, който е работил в канцеларията на Юстиниан I, отбелязва в своята хроника, че през 499 г. Арист се сблъскал с българите на р. Тцурата в Тракия, където претърпял голямо поражение, а под година 530 той отбелязва, че Мундо се обърнал и към българите в Тракия и ги разбил.
От 494 и 499 до 530 г. ние постоянно намираме българи в Тракия и Илирия, когато Златарски представя работата тъй, като чели тук не е имало българи, и че българите сега са нахлули отнякъде по тези места да ги ограбят и пак да избягат в Централна Азия.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар