„Благодарността е по-скъпа от помощ.“

Към 13 декември в състава на Шипченския отряд на Радецки се числели около 24000 човека; главните сили на отряда първоначално заемали шипченските позиции. Балканската турска армия на Вейсел паша към това време наброявала около 25000 човека, от които само около 17000 били разположени срещу руските шипченски позиции, останалите сили били разпръснати по фронта от Твърдица до Калофер. Към 21 декември Вейсел Паша изпратил към Шипка от Хаинкиой седем табора, и числеността на турските войски, разположени срещу руските шипченски позиции, достигнала до 23000 човека.

Към настъпление челно на турските шипченски позиции през Балкана Радецки се отнасял отрицателно, считайки го за напълно невъзможно. За обход из планината Радецки също смятал най-малкото за рисковано. Николай Николаевич обаче поискал неговия отряд да започне настъплението не по-късно от 1 януари. На Радецки не оставало нищо друго, освен със свито сърце да започне непосредствената подготовка за настъпление. Подготовката се изразявала преди всичко в съсредоточаване на войските в съответствие с по-рано набелязания план за обход на турските шипченски позиции от две страни. Пристигналите в състава на отряда части се събрали в района на Габрово и Търново. В Габрово се съсредоточили войските от дясната колона, чието командване било възложено на Скобелев. В състава на тази колона влизали 16-та пехотна дивизия, 9, 11 и 12 –и батальони от 3-та стрелкова бригада, българското опълчение, 9-и Донски казашки полк и две сапьорни роти. В района на Търново се съсредоточили войските от лявата обхождаща колона под командването на генерал Святополк Мирски. В състава на тази колона влизали три полка от 9-та пехотна дивизия, 4-та стрелкова бригада, 23-ти Донски казашки полк и сапьорна рота. Освен това, по настояване на Радецки на 1 януари в отряда била насочена и 30-та пехотна дивизия и три полка 1-ва кавалерийска дивизия; дивизията влязла в състава на лявата колона, а полковете – в състава на дясната колона. С пристигането на всички тези войски числеността на отряда на Радецки достигнала до 54000 човека.

Втория важен въпрос от подготовката за настъплението бил въпроса за организацията на тила, натрупването на запаси, доставянето на топли дрехи и транспорт. На дясната колона се отдало да създаде в Топлеш база с осем дневни запаси от продоволствие и да събере транспорт – 1084 коня. Трябва да се отдаде на Скобелев нужното: той много внимателно се отнесъл към материалното осигуряване на предстоящия преход на своите войски през Балкана. Скобелев заповядал да се вземат по 172 патрона на винтовка, от тях 76 да се носят.

Особено внимание той обърнал на „прегледа на оръжието и на екстракцията от него”; на прегледа на шанцовия инструмент, който се полагал на полк „900 лопати, 75 мотики, 54 кирки и 25 брадви”; на прегледа на дрехите и обувките; съдържанието на мешките и т.н. В лявата колона работата по материалното осигуряване било организирано лошо. В 9-та дивизия конете наброявали всичко 300, сухарните запаси били за 6 дена, патроните били едва по 100 на оръжие. В 4-та стрелкова бригада имало 240 коня, поради това бригадата е можела да вземе със себе си осем дневен запас от сухари и по 150 патрона на оръжие, но 30-та дивизия в материално отношение била осигурена много по-зле. Тя не била предварително предупредена за прехода през Балкана и вследствие на това не могла да се запаси в достатъчна степен.

За подготовката на войските в тактическо отношение били дадени специални инструкции. Но с особена конкретност те не се отличавали, съдържайки в себе си само редица общи места. Така в инструкциите за водене на боя, дадени от Скобелев на войските от отряда, срещат се само такива общи думи, като „поддръжка ще има, но смяна никога”, „съветвам добрия войник да пести патроните”, „отбой и отстъпление никога да не се подава”, „всеки войник трябва да знае, къде и за какво той отива” и т.н.

Организацията на самото настъпление била направена от Радецки по следния начин. На съвещание на 31 декември Радецки връчил на двамата началници на колони предписания. В тези предписания войските на Скобелев се предлагало да се придвижат от Топлеш към Имитли, а войската на Святополк Мирски – към Янина. И на двете колони се предписвало по най-внимателен начин да действат. На Скобелев се поставяла задача да завземе Имитли и там, укрепявайки се да остане и да чака нова заповед”. Още по-внимателно е трябвало да действа лявата колона. Задачата на тази колона била формулирана много подробно, като чели да бъде изключена всякаква възможност да се прояви „невнимателност”. В предписанието се говорело: „тъй като по съществуващите сведения, армията на Сюлейман паша (тоест източната Дунавска армия) се спуска зад Балкана, то движението на поверената ви колона трябва да бъде извършено с голяма предпазливост и, ако колоната не бъде усилена още с една дивизия, за което съм помолил главно командващия, то тя достатъчно първоначално трябва да демонстрира това, за да привлече към себе си или да установи неприятелското движение към Шипка, и само при благоприятен случай, когато има положителни сведения, че неприятеля не бива да очаква от страната на Сливен, придвижване към Янина. Ако даже и да бъде колоната усилена с исканата дивизия, то и в този случай ви се препоръчва да се придвижвате внимателно, прикривайки се от лявата страна с достатъчно силен страничен отряд при Мъглиж, който да е в състояние да удържи неприятеля в случай на неговото настъпление от тази страна”.

Схена 38. Шипченско Шейновското сражение на отряда на Радецки в първата половина на януари 1878 година.

В същия този ден Радецки донесъл за своето решение на главно командващия. В това донесение Радецки доказвал, че заради неготовността на колоната на Скобелев той няма да може да започне настъплението по-рано от 5 януари, молел за усилване и в заключение така обобщил своето виждане за настъплението: „Извършвайки движение през планината по-рано от идването на Гурко, ще изпълнявам заповедите на в. и. в., но по дълг и съвест донасям, че от своя страна, движение зад планината по-рано от пристигането на Гурко считам за преждевременно и рисковано..” и поради това „ако се отдаде да премина на тази страна, ще очаквам приближаването на Гурко и в никакъв случай няма да атакувам армията на Сюлейман паша, ако тя се спусне по-рано от идването на генерал Гурко, няма да действам”. Това заявление на Радецки, което е можело да бъде оценено като страхливост, не срещнало отпор от страна на главно командващия. Главно командващия се ограничил само с опровергаване на страховете на Радецки, потвърдил предишната задача и заявил, че друго решение може да бъде прието само в този случай, ако Радецки му представи не гадателни, а достатъчно достоверни данни за противника. Радецки и след това продължил да настоява на своята оценка за противника; срещу своите сили той смятал 60 турски табора и искал нови подкрепления. Николай Николаевич вероятно се съгласил с доводите на Радецки, тъй като на 6 януари се придвижил към Габрово гренадирски корпус. Гренадирите не влезли в състава на Шипченския отряд, съставили нещо като резерв на войските на Радецки и можели да ги поддържат в случай на необходимост.

Нерешителността и разтегливостта на плановите на Радецки особено ярко повлияли на допълнителните предписания, които Радецки връчил на началниците на колоните на 4 януари. В предписанията към Скобелев се привеждали искания да напусне Теплеш и да тръгне към Имитли към вечерта на „5 януари с цел да завземе Шипка”. Радецки указвал, че щом завземе село Илитли отрядът трябва да остане там и след това, ако само се предостави благоприятен случай, да атакува село Шипка, не изчаквайки пристигането на генерал Кварцов. Радецки предупреждавал, че резерв няма и трябва да разчита само на собствените си сили. Формално поставяйки в началото на Скобелев цел да действа и указвал времето за тяхното начало, Радецки с по нататъшните си указания се опитвал да даде на Скобелев да разбере, че той трябва да се въздържа от изпълнението на задачите.

В същия този дух на неопределеност и разхвърляност се формулирали задачите към лявата колона. В началото в предписанията се указвало, че колоната трябва да напусне сутринта на 5 януари Трявна и да тръгне към Кестец, за да завземе Шипка, и се съобщавали данни за движението на колоната на Скобелев; при това се изказвали предположения, че тази колона ще пристигне до Имитли на 6 януари. По нататък в предписанието се казвало, че, достигайки Гусово, Святиполк Мирски да узнае, има ли насочени неприятелски сили към Шипка или няма. В първия случай колоната на Святополк Мирски е трябвало да не дава на неприятеля да достигне Шипка, и второ, ако от страната на Сливен няма неприятел и отряда на генерал Скобелев бъде атакуван при Имитли или атакува Шипка, което може да бъде разбрано по изстрелите – от своя страна да атакува десния фланг на турците.

Организацията на Радецки за настъплението през Балкана имала и други грешки. Сред тях важна роля имала неправилното разпределение на силите. Така в дясната колона имало 16500 щика и саби, а в лявата – 18800. в центъра били оставени 12000. Да се оставят в центъра толкова значителни сили не е имало никаква необходимост, тъй като по признание на самия Радецки, всяка атака на турските позиции на превала е невъзможна. Значително объркване внесли предписанията за това, че целта на действията на двете колони била село Шипка, в това време укрепения лагер на турските войски се намирал южно от позициите на превала не в Шипка, а в село Шейново.

Лошо била организирана и телеграфната връзка. Телеграфна линия имало само зад лявата колона, даже тя към началото на бия не била и завършена, с дясната колона телеграфна връзка поначало не била предвидена.