// Вие четете...

История на българите

Преминаване на Балкана от отряда на Гурко.

„Героите коват победата.“

Преминаване на Балкана от отряда на Гурко 25-31 декември 1877. Независимо от това, че подготовката на отряда на Гурко към преминаване в настъпление преминала в много тежки условия, настроението на войските било добро, бойния порив в тях не угасвал, те се стремили към настъплението.

При вземането на решението за настъпление съществена роля изиграли данните от рекогносцировката на пътя за обход на силните турски Араба Конашки позиции, които Гурко считал за непревземаеми с всякаква атака. Обходния път западно от Араба Конашкия превал преминавал през Чурякски или Умургачски превал, източно от височината Баба и през Златишкия превал. Всички тези превали през зимно време били много трудно достъпни, отколкото Араба Конашкия. Най-тежкия за движение бил превала на височината Баба, следвал при Златица и Умургачски; най-лесно достъпния се считал Чурякския превал.

Оценка за удобствата и значението на пътя през тези различни превали била направена от следните съображения.

Обхода на десния фланг на турската Араба Конашка позиция извеждал руските войски на пътя към Адрианопол; освен това Араба Конашката турска групировка се отрязвала от турските войски. Главния недостатък на обхода на десния турски фланг се явявал това, че Араба Конашката групировка запазвала при това пътя за оттегляне към София, при благоприятни обстоятелства тя би могла да се укрепи и да надвисне над десния фланг на настъпващата към Адрианопол Дунавска армия, подобно на това което по-рано се отдало да направи армията на Осман паша при Плевен. Николай Николаевич се отнасял отрицателно към идеята за обход на Араба Конашката позиция от нейния десен фланг. Тези настроения се предавали и на Гурко, и той се отказал от преминаване на Балкана от главните сили на изток от Араба Конашкия превал. Обходът от левия фланг на турската позиция отрязвал Араба Конашката турска групировка от София, но за това пък не само не препятствал пътя за съединяването й с главните сили на турската армия, а напротив, тласкал я към тях. По такъв начин, от тази гледна точка обходът на Араба Конашката позиция от десния фланг бил много по-изгоден.

Но при това не бива да не се отчита и значението на превземането от руските войски на София; то имало голямо стратегическо значение, било важно в политическо отношение и, освен това, позволявало през Пирот да се установи взаимодействие със сръбската армия.

След предварителната рекогносцировка Гурко окончателно решил да действа в обход на левия турски фланг. От това време главното си внимание той съсредоточил на Чурякския превал. От 17 декември пътя през Чуряк започнал да се разработва от сапьорите и работници от пехотата. Пътя през Умургачския превал бил рекогносциран, но не се разработвал, пътя през Златишкия превал се разработвал малко, а пътя през височината Баба даже бил рекогносциран слабо.

На 23 декември Гурко отдал диспозиция за преминаване на Балкана. По неговата диспозиция главните сили е трябвало да се придвижат в три ешалона през Чурякския превал. Авангарда под командването на генерал Раух (13 батальона, 11 сотен и 20 оръдия) имал за задача на 25 декември да премине от Врачеш в Чуряк, а към 26 декември през Потоп, Телешница и Столник се спуснал на софийското шосе и, насочвайки се на изток, влязъл в Малина. Първия ешалон под командването на генерал майор Курлов (8 батальона, 5 ескадрона и сотен с 16 оръдия) на 25-26 декември започнал движение по следите на авангарда. Втория ешалон под командването на генерал майор Философов (10 батальона и 8 оръдия) следвал зад първия ешалон и на 26 декември пристигнал в Столник. Общото командване на главните сили се оглавявало от началника на 3-та гвардейска пехотна дивизия генерал лейтенант Каталея (бивш началник на военните съобщения на армията).

Настъплението на главните сили е трябвало да бъдат осигурени от дясно от колоната на генерал лейтенант Вяляеминов, придвижвайки се през превала на височината Баба. Дясната колона (6 батальона, 16 ескадрона и 16 оръдия) е трябвало на 25 декември да напусне Врачеш и през Умургач да пристигне в Желяве, където да направи неподвижен заслон за прикритие на главните сили от запад; На лявата колона било заповядано на 25 декември да напусне Етрополе (9 батальона, 6 ескадрона и сотен с 14 оръдия). Преминавайки през превала на височината Баба, тази колона е трябвало да влезе в Буново и от там пехотата да демонстрира срещу десния фланг на турската Араба Конашка позиция, а от кавалерията да направят разузнаване на Камарци и Златица.

Схема 35. Преход на отряда на Гурко през Балкана и бой при Ташкисен, Горен Богоров и Враждебна през декември 1877 година – януари 1878 година.

Отрядите на генерал лейтенант Шувалов (12 батальона, 24 оръдия) и на принц Олденбурски (8 батальона, 28 оръдия) по диспозиции следвало да застане с фронт на Араба Конашките позиции на турците. Отряда на генерал майор Брок (5,5 батальона, 2 сотен, 2 оръдия) е трябвало да отбранява заемания от тях южен изход от Златишкия превал, а отряда на генерал лейтенант Шилдер (9 батальона, 13 ескадрона и сотен, 32 оръдия) от позицията при Врачеш и Скравена да наблюдават за лютаковските турски позиции. Всичките последни четири отряда се обединявали под общото командване на генерал Криденер.

Преди тръгването в поход войниците получили сухари в половин норма от разчета за 30 декември, при което било заповядано строго да следят за тяхното разходване. В батареите оставили по четири оръдия с най-добрите коне; прочее оръдия съсредоточили заедно с излишния обоз при Лажени. От обоза се разрешавало да вземат със себе си само аптечните двуколки. Оръдията по едно се закрепвали към ротите, които е трябвало да бъдат готови да изтласкат на ръка или да изтеглят с въжета. На войската на 24 декември били дадени указания за тактическия порядък. Тези указания гласели: „При всички предстоящи стълкновения с неприятеля на поверения ми отряд се заповядва да действа в гъста стрелкова верига, поддържана в няколко линии от ротни колони. Въобще да се избягват действия при гъсти дълбоки колони, а да се стараят да прилагат тънък строй. При подготовката на атаките на огъня да се обърне сериозно внимание. Турците не харесват обходите, и поради това при всяка възможност да се използват обходите и да обграждат фланговете. Да се обърне най-строго внимание на използването на местността. Патроните да се пазят, помнейки, че зарядни сандъци с нас няма да има.. Най-внимателно да се следи за самоволното откриване на огън в частите. Огънят трябва да бъде напълно в ръцете на началниците”. Като цяло тези указания, макар и да подчертавали изгодността на действията в тънък строй, не се различавали особено с конкретност, а препоръките при подготовката на атаките огънят се явявал чисто платонически заради слабостта на артилерията и ограничеността на запасите от снаряди и патрони, което се подчертавало и с „указанията”.

Първите дни от настъплението показали неправилността на разчетите, на които била построена диспозицията на Гурко.

Авангарда тръгнал в срок, на 25 декември, но на превала в този ден достигнали само две оръдия с не голямо прикритие. Останалата част от авангарда се задържали заради силната поледица и значителния (до 45 градуса) наклон на стръмнината, вследствие на което се наложило оръдията да бъдат изтласквани на височината на ръка и с песента „Дубинушка”. Преходът като цяло не би се отдал, независимо от огромното напрежение на всички сили, ако частните началници от всички степени и самите войници не бяха проявили много здрава организационна инициатива. Това особено се отнася към артилерията. За похода избрали най-добре облечените, добре обутите и здрави хора; избрали също така и най-добрите коне; това било възможно, тъй като батареите били само с половината си състав (четири оръдия). Снарядите се носели в сандъци и се раздавали на пехотата, която ги носела на ръце, завързани в качулки. На всяко оръдие и заряден сандък се заделяла рота от пехотата; оръдията се избутвали от команда от 30 човека, зарядните сандъци – от 50 човека, след тях вървели пехотинците, носейки със себе си оръжието си – 80 човека. Правейки няколко десетки крачки, под колелата поставяли дърво или камък и така си почивали. Особени команди правели в леда засечки в хлъзгавия път. Спускането било още по-трудно: склоновете били стръмни, имало много камъни и храсти. Артилеристите управлявали движението. Веднага щом зарядния сандък се хлъзгал в страни, на земята се хвърляли приспособления, на тях сядали хората и с тях спирали движението; освен това, спусканите оръдия се удържали отзад с привързани към тях канати; при хлъзгане хората не изпускали канатите от ръцете си, а се влачели заедно с тях по земята и спирали движението с триене на своите тела. След това измислили към края на канатите привързвали наръч от клонки; при нежелателно хлъзгане на оръдието хората сядали на клонките и ги спирали. Ако по пътя се срещали дървета, обвързвали ги с въжета около стволовете, и с това значително облекчавали работата по спускането. През деня на 26 декември започнала снежна буря с вятър, достигащ почти ураганна сила, и поради това на този ден в Чуряк от превала се спуснал само един гвардейски Преображенски полк, а останалите части на авангарда пренощували на превала, право на пътя, и към сутринта се оказало, че са на 1/2 от аршина засипани от сняг. Едва на сутринта на 27 декември в Чуряк пристигнали Кавказката казашка бригада и Козловския пехотен полк, а гвардейската стрелкова бригада, движила се в края на колоната на авангарда, и в този ден не могла даже да се спусне от превала в Чуряк.

Вследствие на забавяне на спускането на целия авангард Гурко, който пристигнал в Чуряк на 27 декември, изпратил за осигуряване на изходите от Чурякската клисура само един гвардейски Преображенски полк в Негошево, а Козловския полк – към Потоп. Негошево било завзето след не голяма престрелка с намиращите се там не голям турски заслон; последния отстъпил към Ташкисен. Козловския полк без изстрел завзел Потоп и един батальон се придвижил даже към Телешница. В 16.00 на 27 декември Кавказката казашка бригада започнала движение след преображенци, достигнала ги, спуснала се към софийското шосе, прекъснала телеграфа и взела първите зад балкански трофеи – турски транспорт от 100 каруци. На следващия ден, 28 декември, в Чурчк се спуснала и останалата част от авангарда, закъснял с три денонощия от разчетните данни на диспозициите. По такъв начин, независимо от най-широката проява на масова инициатива, разчетните данни по плана на Гурко били нарушени. В същия този ден, на 28 декември, позициите на преображенци при Негошево били усилени от гвардейския Измайлския полк, два батальони козловци от Потоп и гвардейските стрелци. Всички тези части завзели позиции в района на Негошево.

Под прикритие на Негошевския заслон се извършило движението зад Балкана на главните сили на отряда. Предвид задържането на авангарда първия ешалон от главните сили тръгнал едва на 27, а втория на 28 декември. В Чуряк всички отряди от главните сили пристигнали едва на 30 декември. В добавка на тези трудности, които се случили на авангарда на главните сили се наложило да преживеят силната снежна буря, особено свирепа през нощта на 28 срещу 29 декември.

Дясната колона на Веляеминов тръгнала в назначената диспозиция в срок, на 25 декември по пътя към Умургач, но към вечерта на този ден достигнала от Врачеш всичко едва на 5 км. Пътят бил много тежък, започвал наклон нагоре, достигайки до 30-35 градуса и поради това колоната пренощувала в полето пред наклона. На следващия ден се отдало да изкачат височината на 2 км от началото, всичко само четири оръдия, останалите оръдия в този ден били поставени на шейни, и тях даже не се опитали да ги изтласкат на височината.

Изкачването на артилерията на превала ставало със значителни затруднения. Оръдията от 2-ра батарея от конната артилерийска бригада, например, изтласкали на шейни. Оръдията и лафетите се превозвали разделно, колелата били снемани, и тях ги носела пехотата. За здравина на шейните ги обвързвали с въжета, а отгоре се привързвали още дъбови пръти. Към шейните и предницата се прикрепвали двата края на канатите; на всяка шейна и предница се назначавали рота тамбовци. Движили се със скорост 160 м в час. Било толкова хлъзгаво, че на места се налагало да се изкопават стъпки в леда. Хората падали от изтощение; от бурята и блясъка на снега на много хора се възпалили очите; на много измръзнали лицата и крайниците, имало даже няколко смъртни случая от изключителното напрягане. Колоната от авангарда на пехотата към 15.00 на 27 декември достигнала върха на превала Умургач .

От тук батальон архангелци бил изпратен по пътека към Ябланица във вид на заслон срещу Лютаково, а батальон тамбовци се придвижили напред и към 14.00 на 28 декември достигнал Елешница. Останалите сили от колоната по заповед на Гурко били насочени от превала към Чуряк по много по-сносен път. Два батальона тамбовци пристигнали в Чуряк на сутринта на 29 декември, а следващите след тях пензенци, които към 16.00 на 28 декември достигнали превала и пренощували там, пристигнали в Чуряк едва към 5.00 на 30 декември. По пътя ги достигнали две бригади от 2-ра гвардейска кавалерийска дивизия, които пристигнали в Чуряк към 12.00 на 29 декември. В същия този ден били завзети Желява и Буново.

Още по-лошо било делото при лявата колона на Дандевил. Трудностите по пътя и неблагоприятното време я принудили със загуби до 1000 човека да се върне в изходно положение, загубили шест дена.

Такива били последствията от необмисленото решение на Гурко, насочвайки Дандевил през височината Баба, а не през Златица, където руските войски владеели южния изход от превала и където поради това преминаването на Балкана е било доста лесно, още повече че и превалът тук бил много по-достъпен.

Независимо от неудачите на лявата колона, главните сили на отряда на Гурко все пак на 29-30 декември – шест денонощия вместо запланирани две – изпълнили своята задача; трудно достъпния Балкан бил преодолян от руските войски, които повторили тук подвига на богатирите на Суворов в Алпите. Руския народ с пълно право може да се гордее с тези безпримерни подвизи на своите предци – войници и офицери от отряда на Гурко.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар