// Вие четете...

Ниво на океана

Представяне на информацията за подводния релеф.

„Всеки занаят е достъпен за човек, ако не му е празна главата.“

Графични способи на изобразяването на релефа. Основно средство за съхраняване и представяне на информацията за подводния релеф се явяват морските карти. Те притежават несъмнени и незаменими достойнства при традиционните решения на задачите на мореплаването, когато информацията за обкръжаващата среда се оценява непосредствено от човека и на основата на тази информация се вземат необходимите решения. Водещата роля на картата в тези условия била предопределена от това, че картографското изображение позволява на човека бързо да оцени закономерностите на пространственото разположение на различните елементи на географската среда и да акцентира своето внимание на главните черти, изключвайки несъществените детайли. Следователно, значението на морската карта се обусловя от това, че тя се явява пространствено подобен модел на действителността.

Информацията за подводния релеф на морските картите се представя преимуществено с помощта на отметките за дълбочините и изобатите (рис. 6)

Отметките на дълбочините си остават в настоящия момент основен способ за изобразяване на релефа на болшинството морски карти. Тяхното основно достойнство се заключава в еднозначната количествена оценка за височинното положение на точките на морското дъно. Към това, по сравнение с всички други способи, отметките на дълбочините притежават най-голяма геометрична точност: те се нанасят на картата непосредствено по резултатите от измерването на дълбочините и определянето на координатите на точките на дълбочините на тези измервания. С други думи, отметките на дълбочините като характеристика на релефа на дъното притежават най-голяма точност и достоверност. Но отметките на дълбочините характеризират много малка площ от морското дъно, заемайки на картата много място (една цифра има размер 1,4×0,8 мм, което, например, на карта с мащаб 1:250 000 съответства на 350×200 м); освен това, цифровото изображение на релефа е съвършено лишено от нагледност.

Поради това отметките на дълбочините на морските карти се допълват с изобати, тоест линии, съединяващи точките, по протежение на които дълбочините остават неизменни. Геометрично те представляват сами по себе си следа по сечението на формите на подводния релеф в хоризонтална плоскост, намиращи се една над друга на зададено разстояние (разстояние по вертикала между съседни секущи плоскости наречени височинни сечения, а хоризонталното разстояние на картата между съседни изобати – заложено). Практически изобатите се изчертават на планшетите и картите по пътя на плавното съединяване на гъстата мрежа от точки, на които дълбочините са равни на приетата височина на сечене.

Изобатите, явявайки се математическо обобщение на отметките на дълбочините, носят несравнимо повече информация, от самото значение на дълбочините, по които ги провеждат. Тук вече определено и явно влизат размерите и очертанията на формите на релефа, възможна е оценка на стръмността на склона и степента на разчлененост, лесно се определя превишението на отделните участъци. По гъстотата на мрежата от изобати може да се представи общия характер на подводния релеф. За улеснение на нагледността и отделяне на малките дълбочини в прибрежната зона изобатите понякога се допълват със синя заливка.

За това картината на релефа, представена чрез изобати да се чете лесно се използват бергщрихи, а значението на дълбочините се надписват на самата изобата, и се прокарват с удебелена линия за височините на сечения, които са удобни за оценка на величините. Формите на релефа, не изразяващи се с изобати, се показват на картите с условни знаци.

Но даже при използването на всички указани прийоми за изобразяване на релефа на карта все пак те си остават недостатъчно нагледни.

В последните години се е започнало издаването на специални морски карти предимно малко мащабни карти, за усилване на нагледността на картите се използва по слойно оцветяване, а също така и прийомите „осветяване” и „затъмняване” на изобатите.

По същество по слойното оцветяване се заключава в това, че участъци от релефа, ограничени от изобатите, се оцветяват в близки по цвят на тона. Интензивността на тоновете нараства от светло – синьо до тъмно – синьо, в зависимост от прехода към по-големи дълбочини.

В прийома „осветяване” изобатите по цялата повърхност на морското дъно се оцветява в синьо или друг цвят с подобен тон, а изобатите се изчертават в бяло на осветените повърхности от подводния релеф и в тъмно синьо на противоположните. Такава рисунка, безусловно, способства за усилването на обемното възприемане на формите на релефа. За съжаление този прийом затруднява използването на навигационните морски карти по своето пряко предназначение: другите елементи стават малко забележими, снижава се контрастността на линиите, обозначенията и надписите при навигационната прокладка.

Прийомът „затъмняване” на изобатите по принципа на създаване на обемна картина на релефа не се отличава от способа „осветяване”. Но тук цялата площ на дъното остава бяла. На осветените склонове изобатите се прокарват с по-тънки сини линии, а на затъмнените – с удебелени линии, с тъмно син цвят. По този начин, способът „затъмняване” на изобатите е избавен от недостатъка на предишния прийом и може да се използва за изобразяване на релефа на обикновените навигационни карти.

Понякога за по-голямо усилване на нагледността независимо от „осветяването” или „затъмняването” на изобатите допълнително се използва по слойното оцветяване или сенчесто отмиване.

И трите разгледани прийома за усилване на нагледността на релефа на дъното не намалява геометричната точност на изображението в сравнение с обикновените изобати. Следователно, те са пригодни за изобразяване на релефа на дъното на навигационните морски карти.

В още по-голяма степен илюзията за обемност се постига на физиографичните и релефните карти, които се отнасят към групата на справочните и спомагателните морски карти.

Физиографични карти се наричат такива карти, на които релефа се изобразява чрез перспективни щрихови рисунки. Тези карти са вече специално предназначени за това, щото в най-нагледна форма да предават картината на подводния релеф. Щрихования рисунък тук може да се допълни с отметки на дълбочините и рядка мрежа от изобати. Стремежът към нагледност за съжаление нанася съществени щети на геометричната точност на физиографичните карти, поради което за навигационни цели тези карти не се използват.

Релефни карти се наричат такива карти, на които релефът е представен в обемна (триизмерна) форма. По същество, тези обемни модели, които се създават по пътя на последователно нарастване на слоевете, изрязани по контурите на съответните изобати. Получения степенен модел се подлага на изглаждане, което позволява създаването на плавни очертания на формите на подводния релеф. Съществуват и други технически прийоми за изготвяне на модели на релефа.

Основното назначение на релефните карти се състои в това, щото да се получи най-нагледна представа за морското дъно. Подобни карти са намерили приложение в качеството на учебни пособия, а в отделни случаи могат да се използват за детайлно изучаване на най-сложните участъци от дъното при решаване на специални задачи.

Пълна илюзия за обемност на подводния релеф може да се получи с помощта на анаглифичното изображение, паралакс – панорамограми и холография. Но техническите трудности по създаването на изображения на релефа по тези способи и сложността на използване за решаване на практически задачи в мореплаването не позволяват прилагането им за изобразяване на релефа на морските карти.

Цифрови модели на релефа. Разработката и постепенното внедряване на автоматизираните системи за корабоводене, а също така и автоматизацията на хидрографските изследвания и картосъставянето изискват преглед на традиционните способи за съхранение и представяне на информацията за релефа на дъното. В автоматизираните комплекси основната маса от информация се възприема, преработва и се отдава във вид на управляващи сигнали с помощта на различни технически средства.

За основа на автоматизираните комплекси се явяват съвременните ЕИМ (ПК), които за разлика от човека, не са способни да възприемат образно зрителната информация. Тук като основен информационен източник служи цифровия материал. Вместо обикновената карта (пространствено – подобни образни модели) в автоматизираните системи трябва да се използват цифрови карти.

Цифрова карта се нарича цифровото изображение на информацията за географските обекти, записана на технически (магнитен, оптичен или друг) носител на данни. Следователно, за създаването на морски цифрови карти е необходимо да се разполага с цифров модел на съответната морска акватория.

Естествено, най-важния елемент от цифровия модел на дадена акватория ще е цифровия модел на релефа (ЦМР). Изложения по-горе способ на изобразяване на подводния релеф на карта с помощта на отметки на дълбочините, по същество се явява също цифровия модел на релефа, където цифровите отметки на дълбочините се нанасят на плоскост, листа на картата по съответните планови координати.

Разликата на цифровия модел на релефа (ЦМР), използван в автоматизираните системи се състои, първо, в това, че той не се записва на картния лист, а на носител на данни, и второ, цифровите отметки на дълбочините на картата човекът възприема зрително, а след това приема необходимото решение в съответствие със своите намерения, тъй като за да бъдат използвани отметките на дълбочините, записани на носител на данни е необходимо да бъдат зададени правила за четене на релефа на дъното с помощта на ЕИМ.

По тази начин, под цифров модел на релефа ще разбираме специално организирано множество, чиито елементи служат отметките на дълбочините и техните координати, а също и правилата за обработка на тази информация, позволяващи с изискуемата точност да се получат значенията на дълбочините във всяка промеждутъчна точка.

Създаването на цифров модел е ново направление за съхраняване и представяне на информацията за релефа на морското дъно. Предлагат се и се проверяват на практика различни методи за създаване на подобни модели, отработва се технологията.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар