// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Предопределение и свободната воля.

„Който нехайно живее, без почит умира.“

Когато изучаваме връзката между висшия и нисшия светове, може би най-трудно от всичко е да се ориентираме в парадокса за Божественото провидение и свободната воля на човек. Този класически проблем възниква пред всеки, който разсъждава върху свободата на волята и знае, че на Бог трябва да му бъде известно всичко за бъдещето.

Проблемът е следния: Бог е абсолютен и безупречен във всичките си мисли – тази аксиома е една от фундаменталните в Тора. Тъй като Той не е подвластен на времето, на Него му е известно бъдещето. Поради това, ако Бог знае за намерението на човек да извърши едно или друго действие, може ли да се каже, че човек постъпва така по своя воля? По логиката на нещата той е принуден да го направи, тъй като Творецът е знаел за това действие още пред неговото осъществяване – няма никакъв друг вариант. Човек му се струва, че той избира между варианти, но в действителност съществува само една възможност и човек няма никаква свободна вола.

Разсъждавайки логически, този проблем ни поставя пред неудобния избор: или в Божественото провидение е скрит някакъв дефект и Творецът не е напълно сведущ в бъдещите постъпки на човек, или трябва да признаем, че свободата на избора е илюзорна. Първият вариант е истинската “кфира” – пряко отрицание на Бог, тъй като една от най-важните аксиоми на йеудаизма е вярата в Неговото абсолютно съвършенство. Вторият вариант също е проблематичен. Цялата Тора се изгражда върху твърдението, че човек притежава реална свобода на избора. Например, доктрината за възнаграждението и наказанието губи всякакъв смисъл, ако липсва свободна воля. Как може да се изисква от човек, да бъде награждаван и наказван, ако той не може да избягва някои свои постъпки, не може да не направи това, което му е предначертано? Тогава всички заповеди на Тора биха загубили своя смисъл и света на човешките постъпки би се превърнал в една безсмислена главоблъсканица.

Опитвайки се да разрешат това противоречие, някои хора казват, че Божественото провидение няма причинна основа, с други думи, да знае изхода от събитие докато то не се е осъществило – това още не означава, че е способствало за неговото реализиране – предвиждането не е равносилно на съдбата. Ако аз мога да предскажа, какво ти ще правиш утре, то аз не съм причината за твоите действия, предвиждането и предопределението това са две различни неща. Обаче Рамбам, чието мнение по дадения въпрос се смята за най-авторитетно, го решава по друг начин. Човешката способност да предвижда събитията разбира се не е причината, но Божественото предвиждане означава нещо съвсем друго: то е абсолютно, такава е неговата главна същност. С други думи, ако Господ каже, че ще се реализира дадено събитие, то е длъжно веднага да се реализира (за разлика от събитието, което е предвидено от човек) друго не може да бъде. Точно тук започва конфликтът с принципа на свободната воля.

Как подхожда Тора към тази тема? Еврейската доктрина тук е ясна и недвусмислена: независимо от очевидния парадокс, съществуват двете неща – Божественото предвиждане и свободната воля на човек: и едното и другото са аксиоми на Тора. Всяко отричане или ограничение на едно от тези положения – предвиждането или свободната воля е равнозначно на отричане на фундаменталния принцип на Тора. Бог е съвършен и абсолютен. Той е извън времето, а ние хората притежаваме свобода на волята.

Рамбам, обсъждайки този проблем, стига до извода, че в нашите възприятия съществува противоречие между знанието, което предхожда някакъв избор и свободата на този избор, но зад границите на нашето ограничено възприятие няма никакви противоречия, защото знанието на Бог не прилича на човешкото знание. Той и Неговото знание са едно и следователно след, като ние не сме в състояние да разберем Него Самия, то това означава, че за нас е непонятна и същността на Неговото знание.

Казано по друг начин няма никакво противоречие, защото самия въпрос е поставен неправилно. Както е казано в класическата загадка за това, може ли абсолютната сила да премести от място му абсолютно непреместимия камък, нашия въпрос е лишен от логика, а това означава и от смисъл. Не трябва да се ограничават знанията за Твореца в хронологични рамки. Бог съществува извън времето и други, каквито и да е ограничителни фактори, но човек органически не е способен да разбере това. Ние можем да твърдим, колкото си искаме, че Всевишният пребивава извън времето, че той е трансцедентален, но тъй като сме смъртни, сме подчинени на закона на времето и пространството, ние не можем истински да вникнем в това понятие. Такава е същността на нещата, за които ние имаме “йедиа”, но не “асага” – можем да ги знаем, но не можем да ги постигнем.

Рав Деслер е привеждал в такива случаи нагледен пример, “машаль”: представете си географската карта, върху която е сложен лист с хартия отвор изрязан по такъв начин, че през него да се вижда една точка от картата. Започваме да движим листа по картата и в резултат на това се появява друга точка, след това трета. Ние виждаме тези точки последователно една след друга, но е достатъчно да махнем листа и веднага пред нас ще се разкрие цялата карта и ние ще можем да я обхванем с един поглед. Така фрагментарно ние виждаме миналото, настоящето и бъдещето; обаче на по-високо ниво, когато е премахната ограничителната завеса всичко се превръща в настояще.

Тора демонстрира с пределна нагледност, как може да се осъществи свободната вола и Висшето предназначение. В Гемара е казано: “Краката на човек са неговите поръчители”. Човек избира своя път, използвайки изцяло своята независимост, която му дава принципа на свободния избор, но неговите крака, т.е. частите на тялото му, които са разположени най-далече от апарата му за мислене, го теглят на там, където той трябва да се намира по желание на Висшето Съзнание.

В подкрепа на тази мисъл Гемара привежда блестящия пример; всеки, който го е изучавал, не може да подходи към живота с предишните мерки. Става дума за събития случили се с цар Соломон. В Талмудът няма нищо случайно, забележителното е, че в дадения пример, който илюстрира нашия принцип, фигурира най-мъдрия между хората.

Един път той се срещнал с Ангела на смъртта. Ангелът нещо бил опечален и Шломо го попитал защо е огорчен. Шломо, както е известно се славел с несравнимата си мъдрост и използвал всяка възможност, да се ориентира в механизма на всеки световен процес и в тези висши сили, които ги управляват зад кулисите. За това той се обърнал с въпрос, към Ангела, защото му се искало да разкрие поредната тайна на Творението. Ангела отговорил, че са го изпратили да вземе душите на двама човека, но той не може да изпълни заданието. Чувайки имената на хората, които споменал Ангела на смъртта, Шломо незабавно предприел опит за тяхното спасение. Той ги изпратил в град Луз, който е бил известен с това, че там нямал право да влиза Ангела на смъртта. Очевидно е, че в Луз те са били в безопасност. Но се случва нещо странно и непоправимо. В момента, в който двамата стигнали до вратата на Луз те изведнъж умрели. На следващия ден Шломо отново срещнал Ангела на смъртта. Ангелът бил весел и Шломо го попитал на какво се радва. Отговорът потресъл царя. Ще го предадем в свободен превод: “Ти знаеш ли защо аз не можех да взема живота на тези двама човека вчера, когато ние се срещнахме? Защото на мен ми беше наредено да ги взема когато стигнат до вратата на Луз, и аз не можех да ги изпратя там!”

Какъв ярък пример! И какъв запомнящ се урок за мъдреците и смъртните! Шломо се е възползвал от своята свободна воля, за да спаси живота на хората. Трудно е да си представим по-велико и по-благородно използване на свободната вола, но в резултат той загубил от съдбата, която причакала своите жертви. Неговите действия са били правилни, какво още той би могъл да направи? Но те довели до смъртта на тези хора, които той имал намерение да спаси. Още повече, че той съвсем не е знаел, че помага да се осъществи скритото от него предназначение, но самия той на практика се оказва причина за трагедията. Сега ние виждаме, че появата на Ангела на смъртта пред Шломо е било хитро измислена уловка. Ангелът е поставил своите жертви там, където му е било нужно използвайки свободната воля на мъдрия цар.

Къде Тора разяснява същността на Божественото предвиждане и човешката свобода? В Мишна е казано: „Всичко е предопределено, но свобода е дадена, а светът се съди с добрина“. На пръв поглед тази мишна е проблематична: нейните първи два елемента ни се струват ненужни, защото ние вече говорихме, че способността на Бога да предвижда събитията се явява най-първия принцип на Тора и няма нужда отново да се твърди тази фундаментална отдавна известна истина. Не би трябвало и да се посочва и такова основополагащо понятие за йеудаизма, като свободата на избора на човек. Защо тогава тези елементи все пак присъстват в нашата мишна?

Не, те са включени в мишна не като “хидушим”, нови, оригинални идеи, с които ние повече няма да се запознаваме. “Хидуш” се състои в това, че двата принципа съществуват заедно, въпреки, че те може да ни се струват логически несъвместими. По същество тези принципи взаимно се изключват един с друг; но мишна ни казва потресаващ “хидуш”: че те двата са реални, без да се гледа на това, че съществува видимо противоречие.

Рамбам, който, както вече казахме е изучавал дълбоко проблема за предопределението и свободния избор прави странен коментар: “Това положение отразява възгледа на раби Акива”. На практика тази мишна е написана в трактата без позоваване на конкретен автор. От изказването на Рамбам следва, че авторството принадлежи на раби Акива, въпреки, че в мишна няма никакво име и за разлика от другите наставления, които се съдържат в този трактат той не започва със думите: “Някой си казал…”. Как тази мишна отразява възгледа на раби Акива и защо той не се споменава, като неин автор?

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар