// Вие четете...

Поведенчески модели

Предмет или личност?

Stres46„Красотата е в очите на обичащия.“

Предмет или личност?

За да разберем по-добре заниманията на жените, нека хвърлим поглед върху няколко издания за жени. Какво можем да открием в тях?
1) Страница за жената във влиятелен вестник:
„Нощта на русокосите циганки с музика, танци и цигански врачувания три красиви манекенки с руси коси и блестящи очи представиха в театър X стила „джипси“: морен поглед, румени бузи и яркочервени устни.“
Манекенките на снимките са облечени като циганки и рекламират молив, с чиято помощ очите изглеждат по-големи, а веждите, съответно по-плътни и естествени – производство на фирмата XXX, придаващ на очите златист и лъчезарен блясък, който в комбинация с тъмносиньо преминава в наситено изумрудено зелено. За скулите – портокалово жълт фон дьо тен, а върху него – по-светъл тон, освежаващ кожата.
Статията продължава: „Вечерта О.П. се появи с възхитителна комбинация от две сенки за очи – едната сребриста със седефени отблясъци; другата маслено зелена, като резултатът е пепелно сапфирено зелено. Сенките са изтеглени до слепоочията, уголемявайки очите“ и т.н.
2) Друго женско списание: „Отслабнете с Т.М.Т.“ „Елегантност, която се постига лесно“ „Премахва тлъстините по корема, извайва вашата талия“, „Помага да свалите излишните килограми“, „Премахва тлъстините“, „Променя естетиката на вашето тяло”, „Намалява обиколката на талията“ И тъй нататък.
3) Същото списание, продължава:
Снимки, на които манекенки показват най-новите модели бански костюми, застанали в различни пози: на наивно – перверзни девойчета, ближещи сладолед; на фатални жени; с ръце, поставени предизвикателно върху бедрата; захапали огромна обица, и т.н.
4) Същото списание, на следващите страници:
Снимка на топ-модел, облечена като хурия и полегнала на земята. Текстът е следният: „Ужасно обичам да харча пари за дрехи. Този колан например го купих в ХХХХ“
5) Същото списание, в рубриката „Пътеводител за красота”: „Как да се освободим от излишните килограми“; „Тлъстини или целулита?“; „Калории и диети“; „Рецепти за отслабване“; „Гимнастика и спорт“; „Масажи“.
6) И по-нататък: „Грижи за косата“:
„Трайно къдрене и боядисване“ (реклама на одеколон със снимка на младо момиче, което произнася „гу-гу“, както правят бебетата)
7) В друго подобно списание: „Красота: какъв е вашият проблем?“ „Модно ателие“, „Готварски рецепти“; (Различни коментари за принцеса Маргарита, Рок Хъдзън, Кристина Онасис, Джон Кенеди, принцеса Ана и Питьр Филипс, Джими Стюарт, Елен Бърстин, Михаил Баришников, Одри Хепбърн и т.н.); „Мнения за любовта“; Любовен роман „Хороскоп“.
Другите рубрики са посветени на модата и на различни козметични продукти, създавайки илюзията, че с тях жената ще стане по-хубава и привлекателна.
Какво показват тези примери? Те отразяват много точно кои са основните интереси на жената, като разкриват изключителна повърхностност и суета. Никакви по-задълбочени мисли, размишления или сложни формулировки; всичко трябва да бъде удобно и лесно смилаемо; няма нищо, свързано с истинските ценности на жената или с развитието на вътрешния й свят.
Всичко е съсредоточено върху външното, предназначено е най-вече да култивира външните прелести на жената, за да привлече мъжа, да я подготви за майчинството или да стане добра домакиня. За какво? За да „хване“ някой мъж и да го задържи. Изобщо не се разглежда това, което е наистина важно: как да хване самата себе си, за да се реализира като истинска жена.
Твърде угнетителен е социалният и културен модел, в който е затворена жената. Това е и причината, поради която лесно можем да разберем защо мъжете не я приемат сериозно, в смисъл като равна на тях, тъй като тя непрестанно отказва да води едно смислено съществуване, като се ограничава до прилагането на различни игри. Играе, че живее; играе на съпруга, на любима; играе, че работи; че се бори за своята еманципация. В действителност не взима нищо на сериозно, защото е свикнала да възлага всички свои очаквания на мъжа. Една жена не се нуждае да учи медицина, за да стане лекар; достатъчно й е да се омъжи за такъв. Същото се отнася до всяка друга област от човешката дейност.
Огромна част от жените посвещават много усилия, време, мечти и чувства на грижата за външния си вид с надеждата да намерят подходящия мъж, за да се вкопчат психически в него, да се почувстват сигурни. Това е причината, поради която са толкова подвластни на любовта и нейните последици, толкова заинтересувани от любовните истории на своите приятелки, познати, филмовите и поп звезди. По този начин проверяват доколко успешни или безуспешни са били средствата, използвани от тези жени, за да срещнат и задържат мъжа. Всъщност те през целия си живот разучават начините, чрез които да засилят своята способност да привличат мъжа. Поради това нямат време, нито интерес да се посветят на развитието на вътрешни ценности или на реализацията си като самостоятелни личности. Проявяват изключителен интерес към любовните романи, с чиито героини се идентифицират, като по този начин мислено преживяват най-големия успех на своята съблазнителност.
Съществуват, разбира се, изключения от такъв модел на поведение, отнасящи се главно до жените, които са принудени да работят, за да издържат семейството си, или са лишени от физическа привлекателност. Техните поведенчески отклонения обаче не са съществени, а се дължат на ограниченото време, с което разполагат, или на липсата на привлекателност, тъй като в зависимост от възможностите си те също се посвещават на горепосочените дейности.
Жените, които поради своите задължения не могат да се занимават с тривиални дейности, често се чувстват разочаровани, недоволни и „недостатъчно женствени“.
Очевидно е, че мъжът е принуден, поради своите социални задължения, да се сблъсква с по-сериозни проблеми и с по-тежки отговорности, поради което трябва да се концентрира в собствената си личност, за да може да действа с успех. Докато основната цел на жената е да се вкопчи психически и емоционално към някой мъж, за да живее чрез него.
Жената непременно трябва да разбере, че не е нужно да иска разрешение от мъжа, за да се еманципира и да постигне равноправие; за тази цел обаче тя трябва да постигне психологическа самостоятелност, за да развие собствените си способности. Не е необходимо да си присвоява атрибутите на мъжа, защото нейните са точно толкова важни и ценни като неговите, макар че тя не ги използва. За тази цел тя трябва да се освободи от веригата от лекомислени баналности, към която са я приковали социално-културните условия. В действителност поради дискриминацията, на която е подложена, както и поради обстоятелството, че е смятана за по-нисша и по-глупава от мъжа, обществото й предоставя разнообразни играчки, с които да се забавлява, така както се постъпва с децата, за да не досаждат на възрастните.
Добър пример за мнението, което съществува за жената, са рекламите, в които тя е използвана като предмет на всевъзможни глупави диалози относно този или онзи продукт. Дори напълно допустимо е да се мисли, че ако мъжете поемат грижата за прането като част от тяхната мъжка роля, рекламните агенти едва ли биха сложили същите думи в тяхната уста, напротив, щяха да ги накарат да кажат нещо умно. Тъй като се смята, че жените са лекомислени и повърхностни, те биват поставяни в също толкова лекомислени и повърхностни ситуации.
Понятието за „жената – предмет“ произтича именно от обстоятелството, че тя е смятана – съзнателно или не – за лишена от съдържание. Тази теза е толкова разпространена, че е довела до създаването на образ, който често присъства в комедии, сатири и филми – това е образът на глупавата секретарка, представяна обикновено като твърде желана за любов жена, но абсолютно лишена от ум. Това всъщност не учудва никого, тъй като сме свикнали да виждаме манекенки с блестяща външност и атрофиран ум, които за съжаление са най-желаните жени от мъжете. Този техен успех кара всички други да им подражават и да се обличат и държат по подобен начин. Това е процесът, чрез който жената се обезличава все повече и се превръща в предмет. Всъщност, бидейки предмет, тя не е задължена да се изгражда като личност; просто трябва да изглежда добре.
Но каква е разликата между предмет и личност? Докато предметът има само външен живот и не е нищо повече от една вещ, то личността, за да бъде такава, трябва да проявява вътрешен живот. С други думи, жената трябва да работи върху себе си, за да стане личност. Поради обстоятелството, че се е превърнала в предмет, тя е лишена от съзнателен вътрешен живот и се стреми да го вземе назаем от мъжа.
Мъжът не е много по-зрял от жената, но разполага с едно предимство – неговата роля в исторически план изобщо не се е променяла.
Всяко равенство между две личности се постига, едната от мъжки пол, другата – от женски, но е невъзможно да се осъществи, ако връзката е субект – обект.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар