// Вие четете...

История на българите

Предложение за мирни преговори в Казанлък – 15.01.1878.

„Да приемеш подарък е лесно, много по-трудно е да отговориш достойно.“

Настъплението на отряда на Гурко към Татар Базарджик. След превземането на София от руснаците турските войски разполагали срещу отряда на Гурко с две отделни групировки. Западната групировка представлявала войските от оттеглящите се от София към Радомир, Кюстендил и Дупница; общата численост на тази групировка достигала 30000-35000 човека. Източната групировка се състояла от войските, изтеглили се от Араба Конак и Златица, а също от 37 табора подкрепление, пристигнали от Източно Дунавската армия; тази групировка се разполагала в планината над Ихтиман, при Панагюрище, Самоков, Татар Базарджик и Филипопол и по численост достигала 30000-50000 човека.

Сюлейман паша, разполагайки войската от източната групировка в планината на Ихтиман, с това разчитал да спечели време, необходимо за организиране на отбраната на Адрианопол, където той и намирал възможност за оказване на сериозна съпротива на руското настъпление. Иначе разглеждало въпроса върховното турско командване. Военни министър Рауф паша, смъртен враг на Сюлейман паша, изисквал, Сюлейман паша лично да оглави отбраната на Ихтиманските планини. Сюлейман паша енергично се съпротивлявал на това искане, но, получил категоричното потвърждение от султана, бил принуден да се смири.

Към 8 януари източната група се групирала по следния начин. При Панагюрище се намирали 20000-28000-я отряд на Шакир Паша; при Ихтиман се разположил 10000-14000-я отряд на Сабит паша. В резерв при Татар Базарджик и Филипопол се намирал 4000-6000-я отряд на Фуад паша.

Руската конница вече към 4 януари се сблъскала с източната група на турската войска при Вакарел, Поибрена, Мечка и Козница; по такъв начин, общото разположение на източната група на турските войски е било известно на Гурко, но къде се намирали главните сили на противника, оставало неясно. Числеността на източната група се определяла от Гурко на 34000 човека, при което се предполагало, че главните й сили са съсредоточени при Ихтиман и на юг.

Избирайки обекта за своите по нататъшни действия Гурко се спрял на източната грипа на турските войски. На 6 януари вече, до някъде бил попълнен сухарния запас, Гурко отдал заповед за диспозицията на настъпление. В настъпление по диспозиции е трябвало да се придвижат 55000 човека; останалите сили на отряда били разпръснати зад Балкана, останали в София или се върнали в състава на отряда на Карцов. За настъплението Гурко създал четири колони: На Веляминов (около 7000 човека), на Шувалов (около 24000 човека), на Шилдер (около 4000 човека) и на Криденер (около 21000 човека). Предвид мъглявите сведения за противника и раздробяването на колони при действията в гористи местности диспозицията за всяка колона имала набелязана само обща цел.

На колоната на Веляминов се предписвало да тръгне с главните сили на 7 януари, движейки се по пътя към Самоков и да завземе последния не допускайки съединяването на отстъпващите от София турски войски с войските на Шакир Паша. След това с особена заповед колоната е трябвало да следва Баня и да действа срещу левия фланг на Ихтиманските позиции, да окаже съдействие на Шувалов при овладяването на тези позиции. На колоната на кавалерията се предписвало на 12 януари от Баня да се придвижи към Татар Базарджик за действие в тила на турските войски. Колоната на Шувалов, при която се намирал самия Гурко, е трябвало на 11-12 януари да се съсредоточи при Ихтиман. Колоната на Шилдер се придвижвала през Поибрен, имала за задача на 11 януари с авангарда да заеме Дерево и с действия срещу десния фланг на ихтиманските позиции да помогне на Шувалов в овладяването им.

И на трите колони било дадено указание на 12 януари да извършат рекогносцировка на ихтиманските позиции и да се подготвят за настъпление към нея. Ако се окаже, че тази позиция от турците е очистена, трите колони е следвало да се придвижат право към Татар Базарджик .

На колоната на Криденер били поставени следните цели; на 11 януари да пристигнат в Панагюрище и оперирайки при Татар Базарджик, да заплаши тила на турските позиции, а в случай на отстъпление на турците – да ги удари по фланга, и ако се окаже възможно, да им прегради пътя за отстъпление.

Следвайки тази колона 10-та бригада от 2-ра кавалерийска гвардейска дивизия е трябвало при достигане на Панагюрище да се съедини с кавалерията, придвижваща се от Баня, да прегради пътя на турците в случай на оттегляне, „да ги задържи към тази дата и четирите колони, влизайки в долината на Марица, да ги обкръжат от всички страни”.

Тази диспозиция представлява интерес в това отношение, че в нея, макар и не напълно ясно, се прокарвала идеята за обкръжаването на източната група на турските войски. Данните за противника, на които тя била основана, не отговаряли на действителността; на практика главните сили на противника не били разположени при Ихтиман, а при Панагюрище. Вследствие на това и диспозициите по решението на Гурко била неправилна. В същото това време началниците на колоните не можели в реда на частни инициативи да поправят грешките на диспозициите, тъй като в нея не е имало никакви данни за противника. В резултат на набелязаните диспозиции обкръжението на източната турска група не е можело да бъде осъществено.

Към вечерта на 8 януари колоната на Веляминов на 10 км северно от Самоков срещнала силна турска позиция, разположена на гребена на височината. Опитът да се превземе тази позиция с обхождане на фланговете в съчетание с фронтална демонстрация, извършен на 9 януари, не се увенчал с успех.

През нощта на 10 срещу 11 януари турските войски очистили своите позиции пред Самоков и през Долна Баня се изтеглили към Татар Базарджик. През деня на 11 януари колоната на Вялейминов завзела Самоков, но да излезе от Долна Баня, както това се изисквало по диспозицията, в този ден не могла.

Колоната на Шувалов на 11 януари начело със своите главни сили достигнала Ихтиман и така изпълнила изискванията на диспозицията. Към това време Гурко вече достатъчно си изяснил, че главните сили на източната групировка на неприятелските войски не била съсредоточена при Ихтиман, а при Панагюрище. Във връзка с това се изменила ролята на колоните: на Криденер от обхождаща станала фронтална, а колоната на Шувалов от фронтална – обхождаща. За това, за да бъдат обкръжени главните сили на източната турска групировка, колоната на Шувалов в този ден е следвало да бъде не при Ихтиман, а много по на юг. Разпореждане в този дух било отдадено, но да се навакса вече изпуснатото не се отдало. Първия ешалон от колоната на Шувалов могъл в този ден да се придвижи едва на 10 км на югоизток от Ихтиман, а колоната на Веляминов вследствие на забавяне от своя началник не се придвижила от Самоков даже до Долна Баня.

Отрядът на Криденер на 10 януари се придвижил до Мечка, но на 11 януари Криденер вместо придвижване към Панагюрище се заел с разузнаване и пропуснал церемониалния марш. В същия този ден късно вечерта Криденер получил нова задача: на 12 януари без заповед да не се придвижва напред и да изчака действията на дясно обхождащите колони. Криденер изпълнил тази задача, разчитаната на упорна отбрана турските позиции при Панагюрище, макар в момента на получаването й на него вече му било известно за очистените от турците панагюрска позиция – той даже успял да ги заеме с гвардейския Волински полк. Вместо упорно преследване на отстъпващите турци с всички сили Криденер на 12 януари се ограничил с това, да придвижи авангарда при Попинци, два ескадрона драгуни – към Татар Базарджик и две казашки сотен – към Голямо Корнаре.

Схема 37. Татар Базарджикското сражение в първата половина на януари 1878 година.

По силата на тези обстоятелства опита да се обкръжи източната групировка, намираща се пред отряда на Гурко турски войски бил неудачен. Към 12 януари тази групировка напълно се съсредоточила при Татар Базарджик.

Не се отдало на Гурко да обкръжи източната турска групировка и при Татар Базарджик (на което той още разчитал към вечерта на 13 януари), тъй като през нощта на 13 срещу 14 януари Сюлейман паша продължил своето отстъпление.

Действията на отряда на Гурко под Татар Базарджик представляват сами по себе си изключително интересен пример на опит за обкръжаване на неприятелските войски в такива условия, каквито били свойствени за войната през 1877-1878 година.

Тези условия от гледна точка на управление на войските се характеризирали преди всичко с отсъствието на бързо действащи средства за свръзка. Това определило целесъобразността за поставяне на войските само на общите цели за действие. Именно така било построено управлението на войските в отряда на Гурко по време на Татар Базарджиксата операция, където телеграфната връзка отсъствала. Това било правилно. Неуспеха, който, независимо от доброто управление, постигнал опита за обкръжение, се обяснявал с неправилната оценка за разположението на противника, вследствие на което поставените на колоните задачи не съответствали на реалната обстановка.

Дясната обходна колона на Веляминов била твърде слаба, за да може бързо да преодолее съпротивата на противника при Самоков. Самото насочване на обхода на колоните било твърде малко: войските на генералите Веляминов и Шилдер се насочвали не в тила, а по фланговете на ихтиманските позиции, генерал Криденер не е получил точна заповед да се съедини в тила на турските позиции с десните колони; вследствие на което не бил създаден „някакъв” запас в дълбочина на обхода в случай на турско отстъпление. Неудачен бил и подбора на изпълнителите: на обхождащите фланговете били поставени бездарни формалисти като Криденер и Веляминов, добри в отбраната, но бавни в настъплението, а енергичния Шувалов се намирал в центъра. Не се справил със своите задачи и щаба на Гурко; връзката с колоните не била създадена както трябва, колоните не получавали от щаба информация за хода на сражението, а връзка между себе си по фронта също не могли да създадат. Ето тези причини довели до провала на обкръжението на източната групировка на турските войски по време на действията при Татар Базарджик.

Независимо от неуспеха на опита за обкръжение, резултатите от действията под Татар Базарджик все пак били значителни. Върховното турско командване след тази операция нагледно се убедило, че неговите надежди за упорна отбрана на Ихтиманските височини няма да спасят Адрианопол. Но този шанс бил толкова не надежден, че вече на 13 януари султана се обърнал към Александър II с молба за прекратяване на военните действия и със съобщение за изпращане на 15 януари в Казанлък на свои упълномощени представители за провеждане на мирни преговори.

Александър II се съгласил по принцип с предложението на султана, но поставил условие към началото на мирните преговори за предварително съгласие на турското правителство с руските основи за мирен договор.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар