// Вие четете...

Поведенчески модели

Предимства на жената.

stres51„Мъж без жена е като дом без покрив.“

Предимства на жената.

Що се отнася до предимства на жената в сравнение с мъжа, можем да посочим, че тя страда по-рядко от хипертония и сърдечносъдови заболявания. Детската смъртност е по-висока при момчетата, отколкото при момичетата. С тридесет процента е по-висока смъртността при новородените от мъжки пол през първия месец от раждането. Въпреки това съществува числено равновесие, защото на всеки 100 момичета се зачеват 120-140 момчета. От друга страна имунната система на жените е по-ефикасна от тази на мъжете.
Съществуват и други биологични различия:
1. Мъжът разполага с по-малко генетична информация, защото хромозомът У има едно разклонение по-малко от хромозома X. Това допълнително количество съпътства всяка женска клетка и е познато като хроматин на Бар – безспорен признак за пола на клетката. Полът на зародиша се определя като женски, когато основните полови клетки попаднат върху кората на всяка една от масите, и като мъжки, когато попаднат в ядрото им.
2. Този факт обуславя една обгръщаща, обемаща, приемаща и хранителна поведенческа основа у жената, и излъчваща, свободна и динамизираща у мъжа.
3. Температурата на тялото на жената е с 0.4 – 0.6 % по-висока отколкото тази на мъжа. При раждането си жената изхвърля първата си менструация чрез хормоналната дейност на майката; мъжът има контакт с хормоналния модел чак след седем годишната си възраст.
4. Секрецията на половите жлези у мъжа е почти неизменна, докато при жената цикъл от 14-22 дни, през които отделят естроген, се редува с цикъл от 14 дни, през който отделят прогестерон.
5. Количеството червени кръвни телца у мъжа е с 2 % по-голямо от това на жената.
6. Хормоните, придаващи мъжки характеристики, у жената се произвеждат в надбъбречните жлези, феминизиращите хормони у мъжа се отделят предимно от прешленните възли на лумбарната верига.
7. Развитието на предния дял на хипофизата е присъщо за мъжете; на задния – за жените, където се произвеждат антидиуретичният хормон и окситоцинът.
8. Сърцето на жената тежи 250-300 г.; на мъжа – 300-350 г.
9. Черният дроб на жената тежи 1400 г.; на мъжа – 1600 г.
10. Третият вентрикул у мъжа е с по-голям обем, отколкото у жената и вероятно се свива по-бързо.
В книгата „Мозък и ум“ Гордън Ратри Тейлър посочва следните физиологични различия между мъжа и жената: „Между двата пола съществуват някои физиологични различия, много от тях още от рождение, които могат да повлияят върху познавателния процес. Момичетата притежават по-изострено осезание и вкус, дразнят се повече от силните шумове и са по-сръчни от момчетата. Момчетата реагират по-бързо, по-чувствителни са към студа и изпитват по-голямо любопитство към непознатото, отколкото момичетата. По-големият интерес на момичето към звуците се забелязва веднага след раждането и вероятно е наследствен…“
„Наскоро с помощта на енцефалограми бе доказано, че при жените равнището на възбуда е по-високо, отколкото при мъжете.
Жените са по-податливи на критични ситуации, отколкото мъжете. При децата леваци, които държат молива прав (някои го държат като че ли е кука), функцията на двете полукълба е разменена, тоест говорните центрове са в дясното полукълбо. В тази група деца момичетата превъзхождат момчетата в пространствените задачи, а момчетата са по-добри в говорните задачи…“
„От проведените експерименти се вижда, че у мъжете функциите на двете полукълба са по-ясно разграничени, отколкото у жените; поради това те например могат едновременно да управляват кола и да говорят с по-голяма лекота, отколкото жените, като използват за всяка функция различно полукълбо. Жените ги изпреварват в дейности, които не могат да се разграничат по този начин, и координират по-лесно говора и движението. Може би на тази липса на специализирани функции на полукълбата у жените се дължи фактът, че те два пъти по-често от мъжете бъркат ляво и дясно. Латерализацията на двете полукълба обуславя някои различия между половете и е от голямо значение за хормоналната система. Хормоните, произвеждани от половите жлези, са различни при мъжете и при жените. Те влияят върху поведението и физическото развитие, включително върху това на главния мозък. Пример за тяхното въздействие върху познавателния процес е фактът, че женските хормони понижават количеството на веществата, известни като моноаминни окиси, които потискат възбудата. Известно е, че тези вещества са в по-малки количества при лесно възбудими хора.“
За разликите в моделите на поведение между мъжете и жените авторът посочва следното: „Пола Джонсън и Джаклин Гудман стигат до извода, че жените са по-склонни от мъжете да решават проблемите си, като прибягват до своята безпомощност и търсят помощ от друг. Ето един красноречив пример: всеизвестно е, че жена, която е спукала гума на колата си, ще убеди много лесно който и да е мъж да й смени гумата. Трябва обаче да се уточни дали тази тактика се дължи на липсата на физическа сила у жената, или на вековния навик да решава проблемите си чрез мъжете поради по-малката си физическа сила.“
За да се изясни по-добре моделът на поведение на жената, ще допълним горепосочените характеристики с научните открития на Хавелок Елис относно това кои черти на жената зависят от специфичното й телосложение и са биологично обусловени, и кои са резултат от модата, навика, възпитанието или предразсъдъците. Елис посочва три важни особености, които са обусловени биологично:
1. По-висока чувствителност, компенсирана от по-голяма „неуязвимост“.
2. По-малка склонност към промени, тоест по-слабо предразположение към гениалност или израждане.
3. Биологичен консерватизъм и инфантилност, което съдържа в себе си посоката на еволюционния процес.
Елис посочва, че организмът на жената е податлив в по-голяма степен на по-незначителни колебания и стимули, като същевременно притежава по-висока устойчивост към сериозни смущения. С други думи, жените са чувствителни към дребни, маловажни събития, но се приспособяват по-лесно и издържат по-добре големите бедствия, които унищожават мъжа. („Тяхната чувствителност се компенсира от по-голямата им неуязвимост.“) За това допринасят и особеностите на вазомоторната им система, която е по-гъвкава и реагира по-силно на стимулите, а това обуславя една по-голяма впечатлителност, раздразнителност и податливост на въздействия. Елис отбелязва, че „по-високото съдържание на вода в кръвта им, леката анемия, прекомерното изхвърляне на калций по време на менструацията (калциевите съставки силно влияят върху стабилността на вазомоторната система) – всички тези фактори повишават раздразнителността и отслабват нервно – мускулната система.“
Тези биологични характеристики се изразяват в определени норми на психологично поведение, във взаимодействие, засилване или потискане на действия, обусловени от други фактори. Вече коментирахме всеизвестния факт, че приносът на жената към културата е твърде ограничен, тъй като тя не само е по-малко склонна към промени, но и притежава по-конкретно мислене от мъжа и изпитва определено затруднение за абстрактно мислене. В същото време е възпитавана от обществото за майчинство и за пасивни роли. У жената се наблюдава също така и органична тенденция към стабилност и консерватизъм.
Към това трябва да прибавим и факта, че по традиция жената се отъждествява с пасивното, а мъжът – с активното. Фройд обяснява тези особености с неподвижността и пасивността на яйцеклетката, и с активността и подвижността на сперматозоида. Освен това жената разполага с по-малко психична енергия от мъжа поради обстоятелството, че голяма част от нея тя изразходва в усилието си да реализира своята женственна еволюция, която е много по-сложна от тази на мъжа. Този процес на развитие поглъща съществена част от енергията й, което довежда и до по-ниско равнище на сублимация в сравнение с това на мъжа. Поради тази причина тя се съсредоточава предимно върху конкретни лични проблеми, като обществените и културни интереси са по-слаби отколкото тези на мъжа.
Фройд посочва в тази връзка, че жената в действителност не е безразлична към културата, а има подчертано враждебно отношение към нея. Според него това се дължи на факта, че мъжът, изправен пред многобройните изисквания, които му налага неговата роля, е принуден да разпределя психичната си енергия пропорционално, за да може да изпълни задълженията си, поради което времето и усилията, предназначени за културни цели са за сметка на жената и семейството. По този начин неговата партньорка се чувства изместена на втори план, затова заема враждебна позиция към познанието. Тъй като развитието на цивилизацията е изключително мъжка привилегия, тя не иска да има нищо общо с него, като в същото време съзнава, че то е област, където трудно би могла да се изяви.
От друга страна, Карен Хорни и други автори смятат, че изявата на мъжа в културната област е резултат от неговата „завист към майчинството“. С други думи, съзнавайки ограниченото си участие в създаването на нов живот, мъжът насочва цялото си усилие към културната продуктивност като начин да компенсира завистта си към жената. Любопитно е да се отбележи, че докато същото явление поражда у жената толкова отрицателни чувства (завист към мъжкия атрибут, комплекс за малоценност), то у мъжа завистта към жената го тласка към ценни културни постижения, както и към само реализация.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар