// Вие четете...

Роли в живота

Предателство на „върховете“ и на „низините“.

Talp26„Начало на несъгласието е да превръщаш общото в свое.“

Предателство на „върховете“ и на „низините“.

Предателство на „върховете“.
Дълбоката криза и униние в България са резултат на поведението на силните на деня в последните две и половина десетилетия. Във вътрешен план това са политиците, деловите среди, държавната и местната администрация, мафиите и скритите им репресивни структури. Във външен план това са още Великите сили и техните тайни служби и структури, финансовата олигархия, други конспирации и т.п.
Управляващите у нас, трите власти и служещите им мафии и групировки, доведоха България до падение, непознато в многохилядната ни история, даже без да сме стигнали още дъното! Може да се каже, че поведението им се характеризира с три неща: егоизъм, некомпетентност и национално предателство. За част от тях това предателство е несъзнателно, дължи се на некомпетентност и неразбиране на процесите и причините, каквито и титли и дипломи да имат тези хора. За друга част предателството е съзнателно, те са поставили егоистичните си интереси над тези на държавата и народа.
Това е първото предателство на силните на деня по отношение на държавата България и народа български.
Предателството на „низините“.
Създадените от първото предателство трудно поносими условия за що-годе нормален живот в България имат поне три групи последици за българите. Част от тях се затварят, пропиват, разболяват, самоубиват, умират кротко и безропотно; втората част се включват в престъпността от всякакъв вид, организирана и неорганизирана, свързана с държавната машина и извън нея; третата част са най-образованата, най-амбициозната, способната и предприемчивата, която напуска страната.
Очевидно е, че тези три групи от населението са едно и също нещо – емиграция, тоест това е отказ от Родината, държавата, интересите на обществото и народа. Първата група може да бъде характеризирана като примиренческа вътрешна емиграция, втората – като конфронтационна социална емиграция, третата – като външна национална емиграция. Те заедно са само част от народа, относително малка част, която обаче играе много важна роля в съдбата ни.
Интересно е разпределението на социалните прослойки и класи в тези три групи емиграция. В примиренческата емиграция влизат немалки части от народа и интелигенцията, но дълбоко в себе си повечето от тях не са истински примирени; в конфронтационната емиграция влизат хора и групи от всички обществени слоеве, безотговорните за първото предателство; в националната емиграция влизат хора от всички слоеве, но това са най-способните и активните в творческата възраст, това е неоценим национален капитал, изгубен за България.
Предателството на така разбираната емиграция, като второ предателство, образува заедно с първото предателство една двуполюсна система или нещо като сандвич, вътре в който страда и се мята българския народ като цяло, но страда и самия втори полюс, емиграцията. Тъжното е, че и първите, и вторите предатели са наши братя и сестри, родители и деца, близки и приятели, съседи и роднини. И още по-тъжното е, че това сме всъщност ние самите. Не примирените и активните са твърде малко, но именно те трябва да събудят голямата част от емигрантите, които дълбоко в себе си са не примирени, те просто спят.
По отношение на националната емиграция възниква един резонен въпрос: след като техният отказ от Родината и проблемите й е съзнателен, имат ли те моралното право отвън да вземат участие в нашия живот? Особено ако напълно са затворени в своите лични и семейни проблеми „там“, извън България? Такова морално право биха имали онези от тях, които все пак в някаква форма участват в нашите дела: разпространяват информация за България, търсят помощ и дават такава за решаване на едни или други наши проблеми, като благотворителство, спонсорство за социално слаби, за културата ни, за издаване у нас на вестници и книги, и разпространяването им навън, публикуват материали в чуждия и нашия печат за нашите проблеми и т.н., и т.н., включително парична помощ за свои роднини и приятели тук. Всичко това само смекчава факта, че те се отказват съзнателно от Родината си и нейните жизнено важни интереси и проблеми, не поемат рисковете при решаването на последните.
Всичко това е задача на новото просвещение, при което чрез духовно единение да се получи силата, необходима на България днес.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар