// Вие четете...

Роли в живота

Предателството на Църквата.

Talp33„Когато лошият се преструва на добър, тогава той е най-лош.“

Предателството на Църквата.

В историята на човечеството религията е играла и в бъдеще пак ще играе огромна роля, било пряко, било чрез Църквата, като човешка организация. Определено може да се смята Църквата за една Велика сила, подобна на Великите държави в миналото и днес, но и с принципни различия от тях.
Известни и не малки са положителните страни в политиката на църквата. Те не могат и не бива да бъдат забравяни. Проблемът е гнилото ядро на тази политика, което остава скрито и неразбрано, а е жизнено важно да се знае поради ролята му в кризата днес.
Веднага трябва да се внесе задължително разграничаване на понятията „религия“ и „Църква“, които не съвпадат. Религията е вътрешната връзка между човека и Бога (Вселената), тя е отношение, идеология, вяра и чувство. Църквата е човешка организация, която по замисъл трябва да работи за истинската и пълна реализация на тази връзка. За съжаление, поради погрешната ценностна система на силните на деня, сред които винаги е била и Църквата, тя работи в полза на себе си и на другите силни, а не единствено в полза на връзката между човека и Бога. Тя манипулира хората чрез тази връзка, уж трябвало връзката да минава през Църквата, а не да бъде пряка между всеки човек и Бога.
Подобни двойка понятия са „идеология“ и „партия“.
Относително най-добре ние познаваме историята на християнската Църква (като обобщение на различните християнски църкви). Преди всичко ще напомним, че Христос не е говорил за Църквата и не я е създал. Тя беше основана от римските императори, за да им служи за управляване на хората. А истинската функция на Църквата би трябвало да бъде, да учи хората как да събудят и укрепват вътрешната си връзка с Бога. Вместо това тя се представя за заместник на Бога, учи хората на обреди и ритуали, а не на истинската вътрешна връзка. Ако Църквата беше учила през тези векове хората на това, светът днес не би бил толкова варварски и езически, не би бил толкова аморален и несправедлив, вървящ към Армагедон.
Предателствата на Църквата спрямо Бога и хората има много по-широки измерения, отколкото е първото предателство, заставането между бога и човека. Църквата подбра от многото евангелия само няколко, отхвърляйки повечето, като и редактира подбраните. И подбора, и редактирането бяха направени според интересите на Църквата. Тя също фалшифицира земния живот на Христос. Всъщност тя проповядва павелианство, а не християнство, тя дава учение за Христос, а не учението на Христос. Тя премахва прераждането, кармата и други велики истини за човека, ангелите и Бога.
Трети дял от предателството на Църквата са пролетите от нея реки от кръв при покръстването на не християните и чрез дейността на Инквизицията. Реки от кръв в името на любовта, може ли да има по-голямо кощунство и подигравка от това?
Типичен пример е покръстването на България с избиването на елита на българската аристокрация до коляно на 52-та болярски рода заедно с децата. Има достатъчно основания да се смята, че с това започна залеза на българския дух и държавност, че Църквата у нас, политиците и народа ни не са изплатили още кармата си за това „християнизиране“. Сегашното състояние на нашата Църква и държава е много показателно за кармичната ни обремененост.
Четвърти дял в предателството на Църквата е отношението й към не християнските етноси, не защитаването им, което очевидно също е нехристиянско, а е езическо.
Петият дял в предателството на Църквата е, че тя с редки изключения, а някъде и без такива, винаги е служила на силните на деня и на себе си, а не на хората. Тя е активен участник в създаването на несправедливия световен ред днес, който очевидно също е нехристиянски. Тя печели пари от нуждите и страданията на хората, тя живее в разкош, леност и разврат, когато хората умират от болести, глад и отчаяние. Тя благославя и освещава офиси на банки, фирми и групировки, които очевидно работят с мръсни пари, но Църквата печели и от това.
Шестият дял в предателството на Църквата е скриването на истината. Архивите на Ватикана и други църкви знаят неща, които са изключително важни за бъдещето ни, но демаскират църквата и водят до освобождаването на хората от нея, разкривайки предателствата й. Тя не вдига ежечасно глас срещу силните на деня, водещи ни в пропастта. Тя упорито крие третото пророчество от фатима, банковото си участие в наркотрафика и т.н. Тя догматизира учението и с това го умъртви сред потока на живия живот с ускоряваща се динамика, така в много отношения то стана лъжа.
И последното предателство на Църквата е липсата на вътрешна самокритичност и доброволно признаване на грешките и престъпленията си, липсата на бърза адаптивност към промените.
Очевидно кармичната обремененост на църквата е огромна поради предателството й, поради служенето й на силните на деня, а не на слабите и Бога. Възмездието ще бъде съкрушително, адекватно на предателството й. Църквата може да промени нещо сериозно само ако се разкае за всичко това, само ако вдигне глас срещу силните на деня и неправдата, само ако се посвети на онеправданите и нещастните, само ако раздаде богатствата и труда си безкористно, само ако открие архивите си за истините от древността до днес, само ако се извини дълбоко и искрено на ощетените и поиска мъдро и справедливо решение на създадените проблеми.
Ще има ли Църквата морал, интелигентност и смелост за всичко това? Ще станат ли най-после църковните служители Божии и човешки слуги? Ще дадат ли личен пример? Бог ще помогне ли или е вдигнал ръце от тях? Или до края Църквата ще остане вярна на слепотата, невежеството и егоизма си? Или ще се роди друга Църква, истинска, единна, адекватна на епохата и проблемите й?

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар