// Вие четете...

Роли в живота

Предателството на администрацията.

Talp34„Искаш ли страната ти да дойде до упадък, помоли се да има много управници.“

Предателството на администрацията.

Всяка държавна и местна администрация има своите служители – чиновниците. Това са министерства, ведомства, прокуратура, съдебна система, общински служби и т.н., накратко това, са хората, които трябва да осигуряват организираното и дисциплинираното течение на живота за улесняване на всички и за спазването на закона, юридическия и отчасти моралния. По идея администраторите служат на обществото, народа и отделния човек.
Тук веднага идваме до първото предателство на чиновниците, като цяло те служат на силните на деня и срещу човека, а не на човека. Това предателство има и своя втора част, а именно, чиновниците при всяка възможност, което е почти непрекъснато, служат на себе си чрез все по-високи заплати, чрез възможно по-малко истинска работа на местоназначението си, чрез мудно или никакво решаване на човешките проблеми, когато това зависи от тях лично.
С всичко това чиновниците отново, като цяло, са станали бездушни бюрократи, тровещи живота на хората, които зависят от тях, служат на бездушния закон.
Третото предателство на чиновниците е много голямата мудност и неефективност в решаването на важните въпроси от държавен и личностен характер. Като правило повечето от тези проблеми се развиват и усложняват сами по-бързо, отколкото ги решават чиновниците. Особено ясно се вижда това при администраторите от висок ранг, ниво правителство, министерство, парламенти, международни организации и т.н. Това просто е незаинтересованост на чиновниците от работата им в полза на гражданите. По правило те са активни и заинтересовани главно, когато искат да се издигат, но пак по отношение на задачите, поставяни от началниците им.
Четвъртото предателство на чиновниците е тяхната корумпираност. Незаконни и неморални разрешения и забрани, пускане под гаранция, по-ниски до никакви присъди и изобщо наказания, никакви дела за едрите престъпления, протакане в даването на важни и бързи справки и документи, изчезване на важни документи, това е само малка част от формите на корупцията. Тя се шири и сред обикновените чиновници, и сред полицията, прокуратурата, съдебната система, данъчната администрация, банковата, медицинската администрация и служители.
Предателството на чиновническата машина е следствие на предателството и безотговорността на политиците и другите силни на деня, в това число на самите чиновници в другите ведомства и служби. Администрацията просто се присламчва към правителството, парламента, богатите, мафиите, неорганизираната престъпност и става техен верен служител, пак като цяло.
Така държавата и местната администрации, особено в страните с корумпирани и егоистични политици, правителство и съдебна система, както е в България, са се превърнали като цяло във враг на народа. С това свое цялостно поведение чиновниците са една от важните съставки на силните на деня, довели човечеството до тоталната криза чрез потребителството, бездуховността, бездушието, безотговорността и аморалността си.
Няколко са начините и факторите, които могат да променят положението. Първият начин е просвещението от страна на гражданското общество, чиновниците да се събудят за истинската си роля и да разберат, че в условията на съвременната тотална криза те работят и против себе си, че властта им няма да ги спаси в идващите социални катаклизми.
Вторият начин е контролът от страна на гражданското общество върху дейността на администрациите. При всяко неизпълнение на задълженията, при непрофесионализъм, мудност, корупция, бездушие и т.н. гражданското общество да изнася фактите в масмедиите и в съответните ведомства и институции и да иска наказанието или отстраняването на такива чиновници. Този начин изисква развитие и укрепване на самото гражданско общество.
Третият начин е да се приеме правилен закон за държавния служител. Той трябва ясно да регламентира правата и задълженията чрез длъжностната характеристика на всеки чиновнически пост, отговорностите му при разрешените действия и при бездействие, възможностите на гражданите да се защитават пред съда и обществото срещу чиновническия произвол и бездушие, все едно дали това е министър, кмет или най-дребния чиновник.
Тук трябва определено да се каже, че има начин да се накара всеки бюрократичен апарат да заработи поне така производително, както хората в частните фирми.
Никак не е случайно, че никое правителство у нас досега не е изработило и приело такъв закон, въпреки че от него в огромна степен зависи функционирането на държавата, реализирането на програмите и плановете й, и живота на всеки отделен човек! Особено в периоди на остри и тежки национални кризи и като тази, в която сме сега!
Четвъртият начин, наченките на който виждаме в развитите страни, е да се опрости максимално бюрократичната страна в живота на държавата и обществото като цяло. В тези страни средният управленски персонал тотално се съкращава, опростява се връзката между висшето ръководство и изпълнителите, които обаче стават генератори на идеи и решения в името на общите цели. Така се използват много по-малко документи, по-бързо се издават, много от държавно – административните функции се прехвърлят в ръцете на граждански организации и частни фирми, заинтересовани от тях, повишават се професионалните изисквания към чиновниците, те са под непрекъснат граждански и масмедиен контрол и под ударите на съответни закони. Това са само някои от възможностите за подобряване ефективността на работата на чиновниците.
Важно е чиновниците и обслужваните от тях ясно да осъзнаят, че трябва да си сътрудничат и помагат, за да преодоляват по-леко и безболезнено дълбоката криза на света и на България. В тази криза всички са и ще бъдат още повече потърпевши.
Въпросът е дали чиновниците ще се събудят за истинската си роля и призвание, дали ще разберат и собствената си заинтересованост от това, дали ще служат на България и българите или на силните на деня и на себе си?

Предателят във всеки един от нас.

Черното досие на съвременната цивилизация се оказва отчайващо пълно! След като управляващите от всички сфери на живота водят в гибелна посока цялото общество, след като са глухи и слепи за дълбокия тътен на идващото кърваво сгромолясване на досегашната аморална цивилизация, след като вървят по инерцията като спящи и слепи, без разбиране на това, което става, и най-накрая, след като народът безропотно върви след тях, значи от предателството няма изключения или те са нищожна и безсилна част от човечеството! Така опираме до главния въпрос на тревожното ни и преходно време: – разбирането и смелостта на всеки един от нас; – вътрешния морален избор на всеки един от нас. Трябва да признаем, че живеем в един дълбоко лъжлив, измамен, фалшифициран и лицемерен свят, от много хилядолетия насам. Трябва да признаем, че Злото успешно ни е превърнало в роби от най-безнадеждния вид, които не осъзнават робството си и безропотно се въртят във фаталното колело, работа – пари – низши удоволствия, повече работа – повече пари – повече низши удоволствия, …, въобразявайки си, че са свободни. Трябва да признаем, че Злото е отлично организирано и въоръжено за целите си, които и постига с високия си потенциал, амбиции и енергичност.

Злото постига целите си с различни средства, например, създаване на тежки условия, за да мислим само за живота си и за този на близките ни; предлагане и успешно внедряване на фалшиви цели, ценности и средства, за които пилеем живота си – пари, власт, жени и слава; размиване на всяка опасна истина с океан от лъжи и полуистини; използване при необходимост на убийства, заговори, преврати, военни интервенции, компромати, лъжи, клевети, „случайни“ катастрофи, „самоубийства“, и т.н.; фалшифициране на истината за небесния произход на човека и за абсолютната му връзка с неговия създател; скриване на истината за извън земни цивилизации, за земни събития и процеси, за всичко дълбоко ценно; използване на специални организации и структури, конспирации, „чужди“ ръце, фалшиво разделение на своите на уж противоречиви части, истинско разделяне на чуждите и опасните.

Чрез всичко това съвременните управляващи събуждат и усилват страха във всеки един от нас, така възпитават и управляват поведението на предателя във всеки един от нас! Предателят във всеки един от нас, защото в крайна сметка ние отговаряме за своето мислене, чувстване и поведение, за своя морал и аморалност.

Важният въпрос е, ще се събудим ли за Истината на времето ни? Ще се научим ли да разбираме причините и последиците на миналото и настоящето в бъдещето? Ще намерим ли смелост и ефективни форми за несъгласие с тази дълбоко аморална реалност? Ще се въоръжим ли с истинските морал и вяра, с Любов, за да предотвратим трагичността на прехода към необратимо идващата нова култура и цивилизация, основани на сътрудничеството и взаимопомощта, основани на любовта? Ще постигнем ли преобразяване на предателя във всеки един от нас в будния гражданин във всеки един от нас? Злото не е въоръжено срещу истинската и професионалната любов във всеки един от нас, срещу силата на истинското просвещение, намиращо пътища до всеки един от нас. Нашият морален избор, на всеки един от нас, е нашата висша отговорност днес.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар