// Вие четете...

История на българите

Превъоръжаване и военна промишленост на Русия 1877-1878.

„Бий врага с щик и граната, наложи ли се – и с малката лопата.“

На въоръжение в руската полева артилерия били девет фунтови полеви и три фунтови планински оръдия. Всички тези оръдия са били бронзови, зареждали се от магазин и са имали клинов затвор; отличавали се от западно европейските оръдия с редица усъвършенствания, разработени от руски професори и учени. Стоманени, много по-съвършени оръдия е имало само в качеството им на опитни образци и на въоръжение във войските са били въведени едва след войната. Между другото оръдията от последния тип, създадени от руските учени, са били значително по-съвършени от най-добрите западно европейски еднотипни образци. Закъснението в превъоръжаването на войските се обяснява с икономическата изостаналост на царска Русия, не повратливостта на военния апарат на царската армия, а също така на силното развитие сред руските управляващи по върховете, на преклонение пред чуждото.

Теглото на девет фунтовото бронзово оръдие с лафет на малко превишавало един тон, предната част тежала около 370 кг; цялата система с пълно оборудване тежала 1,7 т. Началната скорост при стрелба с обикновена граната е била 320 м/с, при стрелба с картечни гранати – 299 м/с; далечина при обикновени гранати – 3200 м; Най-голяма далечина – 4480 м. Калибърът на това оръдие е бил 107 мм.

Теглото на четири фунтовото бронзово оръдие с лафет е боло 800 кг; предната част тежала около 370 кг; цялата система с пълно оборудване е тежала 1,3 т. Началната скорост при стрелба с обикновени гранати е била 320 м/с, при стрелба с картечни гранати – 288 м/с; далечина на действие при стрелба с гранати – 2560 м; най-голяма далечина – 3400 м. Калибърът на това оръдие – 87 мм.

Теглото на три фунтово бронзово планинско оръдие с лафет е било 245 кг. Оръдието с лафет се разглобявало на части и се превозвало в денкове. Начална скорост – 213 м/с, далечина на действие – 1423 м. Калибър на оръдието – 76,2 мм.

Освен това, на въоръжение в руската армия имало и оръдия за обсада и брегова артилерия.

От 1876 година за полевата артилерия били приети за производство само три вида снаряди – обикновена граната, шрапнел и картеч. Но наред с тези типове снаряди имало и значително количество неизразходвани запаси снети от производство типове снаряди; тези типове снаряди са постъпвали като снабдяване по време на войната наравно с новите типове, а картечната граната почти напълно заменяла шрапнела.

Обикновената граната за девет фунтовото оръдие е тежала 11,7 кг, за четири фунтовото – 5,7 кг и за три фунтовото оръдие – около 4 кг.

При изготвянето на снарядите и зарядите в заводите не винаги се съблюдавали необходимата акуратност и точност.

Бойния комплект на девет фунтовите оръдия бил 125 снаряда, за четири фунтовите – 158 и за три фунтовите – от 98.

По такъв начин, руската артилерия не е имала на въоръжение съвършени стоманени полеви оръдия с повишена далечина на действие и скорострелност, тежка полева артилерия и мощен снаряд с насочена траектория. Първото обстоятелство съкращавало далечината на използване на огъня на леката артилерия, второто правело полевата артилерия в значителна степен безпомощна при борбата с пехотата, укрита в полевите укрепления.

Редовия състав на артилерията бил въоръжен с шашки или саби, а също с револвери или гладко стволни пистолети. Офицерския състав се въоръжавал по същия начин както при пехотата.

Освен това, на въоръжение в руската армия имало ракетна батарея, стреляща с боеви ракети от къси тръби на тринога („спусък”), тежащи около 7 кг. Тръбата имала калибър около 7 см, ракетата е тежала около 3 кг. Най-голямата далечина на действие на ракетата – 1,4 км. Върху противника ракетната батарея имала силно морално въздействие; благодарение на своята лекота те се явявали добро маневрено средство, но по силата на своята малка точност и способност да поразяват само живите цели, не е могло да заменят артилерията. Използвали се в планинската война и преимуществено против не регулярна конница на Европейския и Кавказкия театър.

Като краен резултат може да се направи следния извод, че слабите страни на въоръжението на руската армия са били разнообразие на нейното стрелково оръжие с еднакво назначение, многочисленост на неговите системи, а също и отсъствието на въоръжение за полевата артилерия на стоманени далекобойни и с насочен огън на оръдията, и снаряди със силно фугасно действие.

В работата по създаването и реконструкцията на руската военна промишленост имало много препятствия, по-важните от които заслужават да бъдат отбелязани.

Преди всичко за развръщането на военната промишленост се отпускали недостатъчно средства. Развъртането на отечествената военна промишленост силно се забавяла от преклонението на царската бюрокрация пред чуждестранните марки.

Независимо от всички трудности, за развръщането на руската военна промишленост през 60-70 години са били направени достатъчно много усилия, които са дали макар и не напълно, но все пак осезаеми резултати.

Особена роля в това отношение изиграли руските учени и инженери. Работата на руските конструктори и изобретатели в областта на въоръжението се опирала на водещите трудове и открития на съвременните им руски учени и новатори в металургията, химията и теоретическите въпроси в артилерията.

Болшинството от военните заводи и фабрики през 60-70 години са били държавни предприятия. В основната си маса те не били универсални и строго се специализирали по определени отрасли на военната промишленост.

Артилерийските оръдия се отливали първо само в Петербургския и Брянския арсенали, а също на някои уралски заводи, а от 1864 година – и на ново създадените заводи.

Стрелковото и хладното оръжие се изготвяло в Тулския, Ижовския и някои уралски заводи. Към 1874 година оръжейните заводи усвоили производството на берданка. Към 1 януари 1877 година заводите изготвили около половин милион винтовки Бердана с различно назначение.

Производството на патрони за винтовката Бердана било открито през 1869 година в Петербургския патронен завод; през 1876 година той достигнал своята ежегодна производителност до 80 млн. патрона.

Освен заводите по производство на въоръжение, в Русия е имало редица военни заводи и фабрики по производството на предмети от оборудването, снаряжението, обоза и т.н.

И така, през 60-70 години на XIX век са били направени макар и доволно значителни, но само първите и при това не напълно достатъчни крачки по създаването на руската военна промишленост.

Не достатъчната мощност на руската военна промишленост е била причина за забавянето на превъоръжаването на руската армия. В резултат руската войска влязла във войната 1877-1878 година с много системи стрелково оръжие, с бронзови оръдия в артилерията.

В това се криела една от съществените причини за това, че руската войска е била принудена да плаща във войната своите победи с излишно пролята кръв на своите войници.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар