// Вие четете...

История на българите

Превземането на София от отряда на Гурко.

„Висота, щурмувана от герои, става подножие на тяхната слава.“

Огромна помощ на руските войски била оказана в този преход от братския български народ. Българите помагали с всичко с каквото можели: разчиствали пътя, донасяли продоволствие и транспорт, били водачи, спасявали замръзналите. Най-близкия резултат от придвижването на отряда на Гурко през Балкана било това, че турските войски оставили своите позиции при Лютаково и спешно се изтеглили към София. Но на позициите на Араба Конашкия превал турците все още се държали здраво и, видимо не смятали да ги напускат. Между другото овладяването на Араба Конашкия превал се явявало за отряда на Гурко обезателна предпоставка за всички по нататъшни действия, тъй като само при тези условия отрядът би имал здрава и удобна връзка със своя тил. В работата по овладяването на Араба Конашкия превал Гурко не би могъл да разчита на каквато и да е помощ от Изток от колоната на Дандевил и трябвало да разчита само на главните сили на дясната колона.

Към 30 декември турските войски срещу отряда на Гурко се групирали по следния начин: при Араба Конак и Ташкисен – 20000 човека, в София се разполагали до 8000 човека, към София се отправили от Лютаково 3000 човека, при Златица се намирали 6500 човека към 10000 човека били разхвърляни по 1-2 табора между Филипопол и Берковица.

Върховното и главно турско командване както и по-рано било в състояние на нерешителност и не е имало единен твърд план за действие. Дарихура предлагал на Сюлейман паша едновременно да нанесе контра удар по отряда на Гурко и да създаде „Втори Плевен” от София, и да заеме с крупни сили Адрианопол. За едновременното решаване на всички тези задачи Сюлейман паша не е имал достатъчно сили. Наличните 50000 човека Сюлейман паша е можел да обхване за изпълнение на някаква, в най-добрия случай, една задача.

Шакир паша узнал за превземането на Чуряк от „три руски дивизии“ на 27 декември. Вече от този момент той не можел да не чувства заплахата за обход от руските войски на Араба Конашките позиции и със своята пълна непригодност да парира този обход. На него му оставали само да напусне Араба Конашките позиции, за да изведе от тях живата сила. Поради това той не започвал никакви активни действия, ограничавайки се само да се придвижи към заслона на фронта на Ташкисен на запад под командването на Бекер Паша. На 30 декември Шакир паша получил от Константинопол разрешение за оттегляне на неговата войска от Араба Конашките позиции, за да спаси от обкръжение живата сила. Едновременно заслона на Бекер паша бил доведен до девет табора. Гурко разполагал срещу Бекер паша с 38 батальона и по този начин със значително негово превъзходство в количество.

Но Гурко заради лошо разузнаване не знаел истинското положение на противника. В основата на своето решение той положил съображението за голяма вероятност за силен контра удар на турските войски от към страната на София и Татар Базарджик, вследствие на което неговото решение било изключително предпазливо. Това напълно намерило отражение в диспозициите, отдадени вечерта на 31 декември за настъпление в тила на Араба Конашката групировка на турските войски.

По диспозиция настъплението е трябвало да се проведе в шест колони. На десния фланг настъпвала колоната на Курлов в състав от десет батальона с осем оръдия. Колоната следвала южно от софийското шосе по най-високата възвишеност (между Малкочево и шосето), получило названието „Директивно”. Северно от шосето настъпвала колоната на Раух в състав от девет батальона с осем оръдия; тя е трябвало да завладее левия фланг на ташкисенските позиции на турците. Още по на север се придвижвала не голямата колона на полковник Васмунд, която имала назначението да свързва действията на колоната на Раух и настъпващата северно от нея колоната на Шувалов. Колоните на Курлов, Раух и Васмунд се обединявали под общото командване на Каталея. Колоната на Шувалов в състав на осем батальона се насочила към десния фланг и тила на ташкисенските позиции. В отстъп зад крайния десен фланг се придвижвали две бригади от 2-ра гвардейска кавалерийска дивизия (16 ескадрона, 4 оръдия), които е трябвало да проникнат в Долно Камарци с цел да произведат там „възможно по-голям страх и паника“. И накрая, зад колоната на Раух на софийското шосе е трябвало да се разположи общия резерв под командването на Философов в състав от десет батальона с 16 оръдия.

Освен тези шест колони, Гурко заповядал на Дандевил, за неуспеха за който той от 30 декември още не е знаел, да настъпи от височината Баба към Стригъл или Долно Камарци. Веляеминов със своя отряд е трябвало да прикрие настъплението на главните сили от запад.

По такъв начин, Гурко не е можел на 31 декември да проведе срещу Араба Конашката групировка на турците най-решителни действия – обкръжения.

На левия руски фланг боя на 31 декември се развил много вяло. Колоната на Шувалов се придвижила напред по направление към десния фланг на ташкисенските турски позиции, някакво време е водила артилерийски огън от свръх пределна дистанция и с това прекратила своята дейност. Шувалов за целия ден нито един път не бил информиран от отрядния щаб за хода на боя и не получил от него каквато и да е заповед, своя инициатива той не е проявил. Колоната на Васмунд също бездействала.

Колоната на Раух към пладне се наближила до неприятелските позиции, и скоро след това назрял момент за атака. Но Раух не се осмелил да я започне без разрешението от горе и се отправил към Гурко, за да го получи. Разрешението било дадено, но за отиването към Гурко минали два часа, така че атаката започнала едва след 15.00, тоест закъсняла с два часа. Атаката минала успешно. Батальоните тръгнали в атака във верига с поддръжка от по отзад; при това във веригата се намирали от ½ до ¾ от всички сили; на местността е имало много укрития; ударът по фронта удачно се съчетал с удара по фланга; руските войски по време на атаката водели по турците силен оръжеен огън. Всички тези обстоятелства изключително способствали за успеха на атаката, независимо от това, че се наложило тя да се води по силно заснежена местност и под силен турски огън. В тази атака блестящо се проявила доблестта на руския войник. Частите на Бекер паша не издържали на тази правилно проведена и стремителна атака, бързо очистили не само Ташкисен, но и укрепленията на хребета северно от селото. Независимо от пълния успех на атаката, колоната на Раух не могла да развие своя успех с преследване, тъй като заради късното начало на атаката към решаващия момент вече настъпвала тъмнината.

Колоната на Курлов започнала боя около 9.00. Войската от колоната била силно уморена от предшестващия марш. Диспозицията на боя била получена в колоната със закъснение, вследствие на което командирите на батальони не успели да се запознаят с нея; това довело до объркване при развръщането. Наложило се да настъпват по равна и напълно лишена от прикрития местност, по сняг до колене. Независимо от всички тези неблагоприятни обстоятелства, към обяд височината „Директивна” все пак била превзета. Каталей се отправил към Гурко за да получи нови задачи. Връщайки се от последния едва към 14.00 със задача колоната на Курлов да отреже пътя на турците за оттегляне, Каталей взел два батальона и се спуснал да навакса изпуснатото време; при него се намирали също генерал Курлов и Философов. Целта на това ново настъпление на Курлов била да завземе височината между Малкочево и Долно Камарци. Ако това би се отдало да бъде изпълнено със значителни сили, пътя за оттегляне на основната маса от турските войски от Араба Конашките позиции би бил отрязан. Но с два батальона и при това не за дълго до настъпването на тъмнината това било явно не осъществимо. С настъпването на сумрака Каталей начело с пет роти, с генерал Курлов и Философов във верига се оказал близо до шосето и наблюдавал оттеглянето на турските войски, но да ги атакува със своя „отряд” все пак не се решил. Скоро той бил убит, а Философов смъртоносно ранен.

Общия резерв към края на боя, не получавайки от никого заповед, изоставени от своите началници се оказал на 8 км от пункта, в който би могло да се отреже пътя на турците за изтегляне.

Две бригади от 2-ра гвардейска кавалерийска дивизия настъпили към Долно Камарци. Шест ескадрона от 2-ра бригада били в настъпление по клисурата, от Малкочево към Долно Камарци, а 1-ва бригада останала при Малкочево. При Долно Камарци конницата била спряна от огъня на турската пехота, трябвало е да дочака настъплението на колоната на Курлов и да действа заедно с нея, но не я дочакала и се оттеглила към Малкочево.

На 31 декември руските войски загубили до 60 човека. Турските загуби не били точно установени, но съдейки по количеството на труповете, те би трябвало да са големи.

От турска страна събитията се развивали на 31 декември по следния начин. Шакир паша, забелязвайки началото на руския обход, не давал големи надежди на своя заслон при Ташкисен и решил още през деня да започне своето оттегляне. В съответствие с това решение турската войска около обяд напуснала своите Араба Конашки позиции и през Стригъл започнали да отстъпват в общо направление към Петричев. Бекер паша не за дълго се задържал на позицията при караулките и сам започнал да се оттегля, не дочаквайки даже преминаването на края на колоната на главните сили. Отстъпването на заслона от Бекер паша станало толкова бързо, без прекъсване, че той преминавайки 19 км се спрял да пренощува при Мирково. Шакир паша преминал през Мирково и през нощта пристигнал в Петричев; Бекир паша пристигнал там на сутринта на 1 януари. Отстъплението на турските войски скоро преминало в паническо бягство.

В краен резултат от всички действия на отряда на Гурко от 25 до 31 декември, независимо от всичките им недостатъци, в ръцете на руските войски се оказал най-удобния в тази част на Балкана Араба Конашкия проход.

Руските войски изтърпели огромни лишения, тъй като се придвижили зад Балкана без достатъчно количество топли дрехи, добри обувки и от храната до гладна норма. Главно командващия и щаба на Дунавската армия лошо осигурявали отряда на Гурко и с други видове снабдяване. Особено характерно това било по отношение осигуряването с инженерни средства и средства за свръзка. Щаба на армията лошо планирал осигуряването на отряда на Гурко с лопати и брадви, толкова нужни при зимно преминаване на Балкана; в 2-ри инженерен парк имало само 6000 лопати, който пристигнал в Осиковци едва между 26 и 30 декември, а 8000 дървени лопати пристигнали в Орхание .. едва на 5 януари; станцията на военния телеграф била открита в Орхание едва на 31 декември.

Безпомощността, бездарността, небрежността и пълното отсъствие на елементарни щабни навици се отличавала също и работата на щаба на отряда, възглавяван от генерал майор Нагловски. Вследствие отсъствието на организация на свръзките с колоните, макар и при съществуването на летяща поща, Гурко узнал за неуспеха на Дандевил едва на 31 декември. Разузнаването по противника било организирано отвратително. В хода на боя Нагловски не е информирал за него колоните; с това в значителна степен се обяснявало задържането на колоните на Раух и Каталея, бездействието на Васмунд, Шувалов и 2-ра гвардейска кавалерийска дивизия.

На 1 януари, едновременно с преминаването на руските войски в преследване, турците направили опит да нанесат контра удар от София по отряда на Велиаминов, разположен при Горни Бугоров. Руските войски успели там вече до някъде да се окопаят. Макар и почти да не са имали шанцов инструмент, пехотата с щиковете и дървени лопати е могла да направи в рохкавата земя на кукурузното поле насипи с височина от 30-40 см и да ги замаскира от външната страна със сняг. Това помогнало в боя. Силите на турските войски, участващи в контра атаката достигала до 5000 човека. Турците нанесли контра удара с обхват на двата фланга на набързо заетата от войските на Велиаминов (4200 човека) позиция и в началото настъпвали много усърдно, откривайки оръжеен огън от 1500 крачки. Но, турската пехота едва навлязла в сферата на действителния руски в началото на артилерийския, а след това и на оръжейния огън, настъплението веднага се забавило. Руската пехота по причина на ограничения запас от патрони открила огън на 700 крачки; по същата тази причина и артилерията – при нея на оръдие е имало всичко 60 гранати и 3 картеча – не е водила огън по турската артилерия и поразявали само пехотата. Когато след подготовката с артилерийски и оръжеен огън руската пехота преминала в контра атака, турците се смутили, започнали оттегляне, а след това преминали в паническо бягство. Значението на тази победа се състояло в това, че резултата от преминаването на Балкана от руските войски бил окончателно закрепен; единствения сериозен опит на турците да прекъснат успеха на руснаците претърпял неуспех. Руснаците загубили като убити и ранени 270 човека, турците – 2200 човека, от тях само убитите са 600-700 човека.

Към 3 януари предните части на отряда на Гурко се намирали при Горни Бугоров, Петрич, Буново и Златица (29000 човека), а главните сили (41000 човека) една част преминали, друга част дошли в района на Горно и Долно Комарци, Стригъл, Ташкисен. Цел на по нататъшните действия на отряда е можела да бъде един от двата обекта – софийската или араба конашките неприятелски групировки. Силите на първите Гурко оценил на 20-25 табора, силите на втората, заедно с изтеглилата се от Златица група на Искандер паша в 55-65 табора. Гурко избрал софийската групировка, решавайки на първо място да приключи с нея с частите от своите войски, вече преминали Балкана. По нататък Гурко разчитал на всички свои сили, възможна даже при поддръжката на отрядите на генерал Карцов и Радецки, и да се обърне срещу групата на войските на Шакир паша. За това е имало основателни причини. Сръбската армия била вече в Пирот. Със завземането на София здраво се осигурявал десния фланг на целия руски фронт на настъплението. И накрая, в ръцете на руските войски попаднала крупна турска тилова база, снабдявала армията на Сюлейман паша.

За похода към София Гурко взел със себе си отряд с обща численост от 15000 човека; всички останали сили си оставали в по-рано заетите от тях райони под общото командване на Криденер. Турските войски изоставили София без бой.

В 10.00 на 4 януари първа влязла в София Кавказката казашка бригада, а зад нея – и отряда на Раух, и начело с Гурко. Населението възторжено посрещнало руската войска, освободила го от пет вековното иго. В София били завзети огромни запаси – 200000 сандъка с патрони, около 400000 пуда брашно и булгур и т.н.

Преминаването на руските войски през Балкана в суровата зима се явявало наистина огромен подвиг на руската армия. Милютин с Обручев направили изключително много като правилно насочили настъплението на Дунавската армия на третия етап от войната и, в частност, решавайки да започнат преминаването на Балкана.

Геройския зимен преход на руските войски през Балкана направил в Европа и в Турция ефект на взривила се бомба; с настъпването на зимата никой там не очаквал развитие от руска страна на настъпателни действия. Разказват, че когато настъпила зимата, Бисмарк прибрал своята карта на Балканския полуостров, по която той следил за хода на войната, и казал, че до пролетта тя няма да му потрябва: през зимата, знам, настъпление през Балкана е невъзможно. Към същия този извод достигнало и австрийското правителство, решило до пролетта да не предприема никакви действия срещу руснаците, макар то и да било крайно недоволно от руснаците и решило да въведе своите войски в Босна и Херцеговина.

Същото такова впечатление направил прехода през Балкана от руските войски и на английското правителство. Английския военен агент Уелесли, намиращ се при главната квартира на Дунавската армия кое що узнал за руските планове след падането на Плевен, съобщил в своите спомени по този повод за интересни данни. В телеграмата, която той е изпратил в Англия след падането на Плевен и в която той предупреждавал за възможно преминаване на руснаците през Балкана още през зимата, английското военно министерство я отправило до Биконсфилд с такъв съпроводителен надпис: „Полковник Уелесли, очевидно, не знае това, за което говори. Балканите не са били и не могат да бъдат преминати през зимата”.

По такъв начин, и за англичаните преминаването на Балкана от руските войски през зимата се явявало напълно неочаквано. Надежда за намеса на западно европейските държави в полза на Турция рухнали, и турското правителство решило енергично да моли руското командване за скорошно сключване на мир. По нататъшното завързване на войната водила турците само към поражение и пълното разбиване на турската армия. Поради това на 9 януари турския военен министър Реуф паша отправил към руския главно командващ телеграма, в която съобщавал, че турското правителство е упълномощило Сюлейман паша да влезе в преговори с руснаците за примирие.

За царското правителство бързото сключване на мир в това време вече не било изгодно. Объркването в лагера на неприятеля, предизвикано от преминаването на отряда на Гурко през Балкана, руския цар и неговия главно командващ предполагали да използват за бързо приближаване към Константинопол, където турците по неволя биха станали много по сговорчиви и лесно биха се съгласили за приемането на руските предварителни мирни условия. Последните били разработени така, че да включват в себе си основните положения в предстоящия мирен договор. Тези положения отивали много по-далеч от това, което било набелязано преди войната и даже в началото на войната, но все пак далеч не решавали исканията в цяло Източния въпрос в полза на Русия и, в частност, не включвали в себе си искания за предаване на проливите и на турския черноморски флот.

Отказът от предявените на Турция тези две предварителни искания говори за късогледството на руското командване; както показало и бъдещето, той не отстранил враждебността на английското правителство към любимите на руснаците искания, но пък сериозно затруднил положението на Русия в момент на приемането на окончателен мирен договор. На Рауф паша било отговорено, че за сключването на примирие не може да става и дума до получаването на съгласие от турското правителство с предварителните условия за мир. Освен това руското правителство печелело време за приближаването на Дунавската армия до Константинопол.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар