// Вие четете...

История на българите

Превземането на Никопол и Първи Плевен – 1877.

„Победата е крилата: изпуснеш ли момента, вече я няма.“

Западния отряд започнал бойни действия почти едновременно с Предния отряд. Заповедта за овладяването на Никопол и за по нататъшното му движение към Плевен е била получена в щаба на Западния отряд на 8 юли. Началник на отряда командира на 9-ти корпус генерал лейтенант Криденер разполагал за завземането на Никопол със седем полка от 5-та и 31-ва дивизии. Главния удар било набелязано да бъде нанесен от юг, спомагателния – от запад, макар и данните от рекогносцировката съвършено отчетливо диктували необходимостта от нанасяне на удар от точно противоположното направление. Още на 26-27 юни 36 тежки оръдия от обсадната артилерия започнали да водят огън по Никопол от северния бряг на Дунав и причинили на крепостта големи разрушения. Щурмът на крепостта започнал на 15 юли. Най-големи успехи били достигнати не точно там където е предполагал Криденер; само късметът на настъпващите от запад вологотци и козловци е дал възможност към 14.00 да се премине в настъпление на частите, действащи по направлението на главния удар, и с цената на големи загуби, с помощта на резервите, при четвъртата атака да се овладее разположения на югоизток от града редут. Към нощта руските войски обградили града и разчитали да продължат щурма, но коменданта на крепостта, виждайки безнадеждността на по нататъшната съпротива, вдигнал бяло знаме.

По време на щурма на 15 юли турските войски, само убитите, загубили около 1000 човека. На 16 юли се предали в плен 7000 турци заедно с Хасан паша начело. В качеството на трофеи руските войски в Никопол взели 6 знамена, 133 оръдия. От тях 11 от круповска стомана, два монитора, 1000 пушки, значително количество боеприпаси и продоволствие. Руските загуби на малко превишавали 1300 човека убити и ранени.

Разглеждайки причините за успеха на щурма на Никопол, трябва преди всичко да се подчертае, че е безполезно да се търсят в удачния план на щурма, тоест във военното изкуство на Криденер и неговия щаб. Напротив, плана за щурма е бил съвършено неудачен и във военно отношение явно безграмотен. Местността и разположението на неприятелските укрепления диктували необходимост от нанасяне на главния удар от запад, а спомагателния – от юг. В плана за щурм, приет от Криденер, било отбелязано точно противоположно направление на удара.

Щурмът бил успешен поради това, че руската войска по инициатива на своите частни началници имали успех там, където по този общ план не било отбелязано, и този успех изиграл решаваща роля. Удачните действия на вологодци и козловци осигурили успеха на главните сили. Положението било спасено благодарение на инициативата на частните началници.

Към причините в една или друга степен, способстващи за успеха на щурма е необходимо да се отнесат:

– удобната за настъпление местност на левия руски фланг;

– многобройните предварителни рекогносцировки на Никополските укрепления и местността пред тях; ако те са дали малко на Криденер и неговия щаб, то те дали много на войските; така например, командирите на батареите от 5-та артилерийска бригада на 13 и 14 юли през деня и нощта без прекъсване се занимавали с рекогносцировка и благодарение на това могли да намерят добри и близки позиции за батареите, от които след това през деня на щурма и водили действителен огън;

– добро взаимодействие на вологодци и козловци с поддържащата ги артилерия;

– удачен боен ред на вологидци;

– успешни действия на руската обсадна артилерия от северния бряг на Дунав. Между впрочем добрата организация на огъня на 36 оръдия от обсадната артилерия, чиито огън се водел не само през деня, но и през нощта, в резултат на което турците не са имали възможност през нощта да поправят тези разрушения, които били направени от артилерията през деня.

От стратегическа гледна точка значението на превземането на Никопол се заключава в това, че десния фланг на преминалите през Дунав руски войски сега бил от части прикрит от запад, макар и без да е превзет Плевен – важен пътен възел – това прикритие не могло да се счита за достатъчно надеждно.

В общия ход на войната завземането на Никопол е имало примерно такова значение, както и превземането на Търново. Никопол бил завзет от руснаците сравнителни лесно, без значение на това, че е имал достатъчен гарнизон, а неговите остарели дълговременни укрепления били доразвити с полеви укрепления. Лесното завземане на Никопол довело до това руското командване да не дооцени силите на турските войски. В това отношение завземането на Никопол изиграло даже известна отрицателна роля в по нататъшното развитие на военните действия от руска страна.

Успехът на руските войски под Никопол и в особеностите на успеха на Предния отряд доста разтревожил Европа. За Англия било нежелателно това, че Русия вместо да отслабне в продължителна война, удържала бърза и решителна победа над Турция, запазвайки при това своите сили. Биконсфилд се страхувал, че в резултат на такава победа царизма, забравяйки своите обещания, ще завладее Константинопол и проливите. Не желаели бърза и лесна победа на Русия също нито Германия, нито Австро-унгария. Причините били по същество съвсем същите: те се страхували, че под влиянието на такава победа царска Русия няма да допусне Австрия в Босна и Херцеговина. С една дума, бързата и лесна победа на Русия не устройвала нито една от трите държави. Биконсфилд заповядал на английския флот да се придвижи в порт Безик, по-близко до Дарданелите, откъдето да може да заплашва Русия. Австро-унгария започнала да провежда някои военни мероприятия, които в случай на нужда да подкрепи своите искания със сила. В Унгария имало манифестации в полза на Турция. Бисмарк не само съчувствено се отнасял към всичко това, но започнал даже да се договаря с Италия, за да я привлече на негова страна в случай на конфликт на Австрия с Русия. По такъв начин, Англия и Германия, въвличайки Русия във война, приели под влияние на първите руски победи редица мерки, насочени към това, че да не дадат възможност на царска Русия лесно и без силно изтощение да се измъкне от спретнатите за нея мрежи.

В самата Русия първите руски победи силно разпалили шовинистичните настроения на някои части от управляващите кръгове.

В Русия не вярвали сериозно в шумното размахване на оръжие в Западна Европа. Даже либералите, не говорейки вече за царските правителствени и реакционни кръгове от руското общество, не са си представяли за възможна действителна военна намеса на Англия. В руските войски превземането на Никопол още повече укрепило вярата в собствените си сили. На турските войски поражението под Никопол довело до морално отслабване.

Първи Плевен. С овладяването на Никопол дошъл редът и на втората част от поставената задача пред войските на Криденер – превземането на Плевен. Но под различни предлози Западния отряд в пълно бездействие престоял под Никопол на 16 и 17 юли; не била изпратена за разузнаване към страната на Плевен, близкия за действие обект, по западно поне тази кавалерия която влизала в състава на Западния отряд. Между това обстановката била такава, че да се бави завземането на Плевен от Западния отряд не е трябвало.

Осман паша в развитие и изменение на посланието на султана от 1 юли, а също и първоначалните наметки на плана за войната е внесъл предложение за преминаване в настъпление по двата фланга на руската Дунавска армия. С тази цел самият той е трябвало да се придвижи от Видин през Ловеч към Търново, а Ахмет Еюб паша от полевите войски на Източно Дунавската армия – да достигне до Търново от страната на Шумен. С концентрични удари по флага Осман паша смятал да разбие и изтласка към Дунав руската Дунавска армия.

Сутринта на 13 юли войските на Осман паша (18 табора пехота, 4 ескадрона и 9 батареи) тръгнали от Видин. По пътя Осман паша получил съобщение за критичното положение на Никопол и поради това вместо към Ловеч се придвижил към Плевен. Разстоянието от Видин до Плевен е 200 км. При ежедневен преход от 30 км Осман паша е имал възможност вече към вечерта на 19 юли да влезе в Плевен.

От Никопол до Плевен е 40 км. Войските на Криденер, за да изпреварят турците в завземането на Плевен и да успеят там да организират отбраната, е трябвало да пристигнат там не по-късно от вечерта на 17 юли, тоест да тръгнат из под Никопол във втората половина на деня 16 юли. Но за два дена войските на Западния отряд не биха могли в достатъчна степен да укрепят Плевен, поради това е било необходимо да има сили, равни на отряда на Осман паша, тоест 1,5 дивизии.

Руския главно командващ още на 14 юли получил данни за придвижването на крупни неприятелски колони от Видин по направление към Плевен, но той не повярвал напълно на тези данни; даже не се опитал да ги уточни с допълнително разузнаване. На 16 юли Николай Николаевич едва поискал от Криденер да побърза със заемането на Плевен, а Непокойчицки на сутринта на 18 юли разрешил на Криденер в случай на негова неготовност към завземането на Плевен с всички подчинени му войски да се ограничи в изпращането там само на казашката бригада на Тутолмин и части от пехотата.

Но Криденер, намирайки се в Никопол и нищо не знаейки за движението към Плевен на Осман паша, с радост се захванал за това разрешение. Било дадено предписание към 18 юли да тръгнат една бригада, четири батареи и рота сапьори, за да пристигнат до Плевен на 19 юли. Всичко в тези руски войски е имало до 9000 човека.

В резултат на тези разпореждания на Криденер войските на Осман паша и руските войски в най-добрия случай е трябвало да пристигнат в Плевен едновременно, към вечерта на 19 юли. В действителност Осман паша изпреварил разчетните данни и заел Плевен още на разсъмване на 19 юли; за това на турските войски им се е наложило да преминават средно за денонощие по 33 км.

Предложението на Осман паша за активни настъпателни действия и бързо осъществения им марш към Плевен рязко го издигнали над средите на бавните и инертни турски военно началници. Осман паша имал висше военно образование, притежавал личен боен опит и през войната 1877-1878 година се явявал единствения от всички в турската армия генерали, достоен за своето звание. Отрядът на Осман паша се състоял от отбрани, обстреляни табори, участвали във войната със Сърбия.

Предвид късно получената заповед на Криденер, силната горещина и изтощението на войската било заповядано да се нощува пред Плевен и на 19 юли да се продължи придвижването. С идването на утрото войската започнала да се придвижва в указаното направление и към 12.00 е била открита от турското конно разузнаване. Осман паша не се съобразил с крайното изтощение на своите войски, тъкмо завършили последния преход, извел ги от Плевен и ги разположил на позиции на обкръжаващите го възвишения. Главните сили на турците – девет табора с пет батареи – заели позиции по височината Яник Байр с фронт на север; три табора с батарея на същата височина застанали с фронт на изток, към Гривица; два табора с батарея се разположили на височината източно от Опаница; един табор с три оръдия заели позиция южно от Плевен за прикритие от ловченско направление; прочее сили от състава на резерва застанали източно от Плевен. Всичко войската на Осман паша е била около 15000 човека. Да се окопаят на заетите позиции турската пехота все още не били успели.

В същото това време когато Осман паша готвел своите войски за среща с руските, 1-ва бригада от 5-та дивизия се движела, изнемогваща от горещината, по пътя към Плевен в търсене на Върбица. За местоположението на противника техния командир Шилдер нямал никаква представа, тъй като нито охрана, нито разузнаване в челото не е имало. Около 14.30 в тази съвършено спокойна обстановка в бригадата, подхождайки към Буковлек, внезапно била обстреляна от турската артилерия. След първите минути на объркване руснаците бързо се взели в ръце. Полковете се развърнали, батареите застанали на позиции, започнал артилерийски дуел, прекратен едва в 18.00. Шилдер допуснал през този ден още една грешка, която по своите последствия прикрила всички други, допуснати от него в този ден. Грешката се състояла в това, че 6-7 часа в светло време на този ден съвършено не било използвано разузнаването за силите и детайлното разположение на противника; може да се счита, че в общи линии е бил определен само фронта на разположението на противника и по него било установено общия брой на неприятелските сили – 20000 човека.

Но даже и тези данни биха били напълно достатъчни за това, че би трябвало да се въздържат от необмислено настъпление, но това не се случило.

На 20 юли около 5.30 почти без артилерийска подготовка започнало настъплението на 1-ва бригада; в делото веднага били въведени пет батальона, който се придвижвали в ротни колони. Преминавайки под силния турски огън оврага Букувлек, архангелогордци и вологодци стремително се хвърлили в атака и достигнали почти до батареята на гребена на Яник Байр. На крайния десен фланг някои от атакуващите подразделения навлезли даже в Плевен и завързали там уличен бой. При това обаче атакуващите подразделения понесли значителни загуби; убит бил командира на Архангелския полк, ранен бил командира на бригадата. Резерв не е имало, тъй като той бил използван още в самото начало на боя. До 11.30 войската от дясната колона се удържала на заетите от тях турски позиции, отразявайки контра атаките на свежи турски резерви, но по нататъшното им задържане там станало безцелно. В 11.30 по заповед на Шилдер 1-ва бригада започнала отстъпление. Турските войски не са я преследвали.

Схема 17. Първи Плевен. Изходно положение на страните преди настъплението на руските войски.

Приблизително така се провел боя и за 19-ти Костромски полк. Настъплението на този полк започнало с закъснение, едва към 6.00; почти не било предшествано от артилерийска подготовка, но за времето на атаката с придадената към полка батарея добре си взаимодействали, излизайки на предна линия и поразявайки турците с флангов огън. Полкът овладял три линии от турските окопи, които били направени през нощта. В турските войски вече се появила паника, с която Осман паша едва успял да се справи. Но скоро по същите причини, както и при 1-ва бригада, полкът бил принуден да отстъпи (големи загуби, смърт на командира на полка, отсъствие на резерви, недостатъчно патрони).

По нататък и трите полка се оттеглили към Бресляница под прикритието на пристигналия от Никопол 20-ти Галицки полк – четвърти полк от 5-та дивизия. Тутолмин със своята Кавказка казашка бригада бездействал и задачата в тила на противника не била изпълнена; цялото негово съдействие към полковете от 5-та дивизия се изразявало в това, че той извозил ранените от полето на боя.

Общите загуби на руснаците достигнали до 2400 човека; такива примерно били и загубите на турските войски.

В боя на 20 юли, получил по-късно названието „Първи Плевен”, основната причина за неуспеха на руските войски била лошата организация на боя и не доброто им ръководство от страна на руското командване – от висшето до старшото включително. Своята роля изиграло и главозамайването от първите лесни успехи, от което било завладяно руското висше командване.

Случаи на проява на небрежна организация на боя и лошо ръководство от страна на руското командване при Първи Плевен е имало много. Към тяхното число трябва да се отнесе и отделените от Криденер за завземането на Плевен недостатъчни сили, отсъствие или слабо разузнаване на противника, почти пълното отсъствие на подготовка на атаките с артилерийски и оръжеен огън, не ясните разпореждания на началниците, използването под силен оръжеен огън на стегнат боен ред и строй и т.н.

Първи Плевен е можел да има голямо значение за по нататъшните действия на руската армия, ако нейния опит е бил щателно изучен от руското висше командване, но то се оказало неспособно да направи това. В редица последващи боеве и сражения руското командване е допуснало същите тези грешки, които били допуснати и при Първи Плевен.

Отказът на Осман паша от преследване на полковете от 5-та дивизия е можело да се отчете като груба грешка, ако Осман паша е имал реални за това възможности. Но поведението на руските войски и в боя, и в отстъплението на 20 юли е носело такъв характер, при който Осман паша от никъде не се чувствал победител. Напротив, още с отстъпването на руснаците, Осман паша, не давайки на своите войници нито минутка отдих, с трескава бързина започнал да укрепва своите позиции, очаквайки скорошно подновяване на руските атаки.

Фланговото положение на Плевен по отношение на Дунавската армия препятствало по нататъшното придвижване на руските войски към Балкана и по нататък към Константинопол. Ясно е било на руското командване, че това препятствие следвало да бъде ликвидирано. Ако руското главно командване би намерило правилния способ за бързото превземане на Плевен, неговото значение би останало само като тактическо. Но тъй като такива способи от руския главно командващ не били намерени и към Плевен за продължително време били привлечени голяма част от силите на Дунавската армия, то той придобил стратегическо значение.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар