// Вие четете...

Начини на манипулиране

Правила на Сорос за подчинение.

„Водата измива всичко освен безчестието.“

От 2000–2001 г. фондацията обявява политика на оттегляне от функциите на донор и на спонсор на програми. Джордж Сорос започва нови приключения на демократичния преход: Молдова, Беларус, бившите съветски републики в Централна Азия, и ограничава финансовото си участие в страни като България, които се подготвят да влязат в Европейския съюз и „вече са построили гражданско общество, способно да продължи добре започнатата работа според принципите на фондацията“ (Ст. Попов). Ето защо както институт „Отворено общество“, така и Центърът за изкуствата „Сорос“ (който се превръща в „Център за културни политики“) се опитват да се преобразуват в мозъчни тръстове, наричани в докладите на фондацията с термина „институти за публични политики“.

USAID и старият своенравник (подразбира се Джордж Сорос) бавничко си стягат багажите. ЦИД вече придоби опит в процедурите по кандидатстване в Европейския съюз: програмата „ФАР“ и т.н. Няма да имаме много проблеми. Някои малки НПО обаче ще имат проблеми.

Сорос и USAID напускат. Ще трябва да си размърдаме задниците. Европейският съюз остава единственият източник. Там подготвяме проект по шестата рамкова програма.

В момента изясняваме компетенциите на фондацията: по-малко проекти, по-ясно насочени и по-ефикасни. Вече няма да финансираме толкова НПО и мозъчни тръстове, а ще формираме експертни групи от мозъчни тръстове, които ще функционират по вътрешни проекти, ще идват да работят при нас. Ще трябва сами да осигурим част от нашето трайно финансиране. Ще станем като Open Society Institute New York или като „Джърман Маршал Фонд“, ще произвеждаме и експертизи.

Така институт „Отворено общество“ в София се опитва да се трансформира отчасти в мозъчен тръст, организирайки групи за политически и икономически изследвания с експерти от различни мозъчни тръстове. Като например групата за европейски анализи и прогнози, която произвежда над петнадесет policy papers. В нея влизат експерти на ЦЛС, ЦИР, Industry Watch Group, политическата академия на НБУ и т.н. Групата е ръководена от Ася Кавръкова, програмен директор на институт „Отворено общество“. Много други проекти свидетелстват за същата тенденция:

Когато Райна Гаврилова стана изпълнителен директор на „Сорос“, тя предприе стратегия за среща на екипи за вътрешни на фондацията изследователски проекти. Фондацията също така даде големи суми за реализирането на изследователски проекти на ЦЛС („Състояние на обществото“), ЦСП („България ХХ век“) и Андрей Райчев („Езиците на лявото“). През април 2003 г. „Отворено общество“ – София – организира семинар, на който представи и дискутира резултатите на тези изследвания.

Това преобразуване на Института в мозъчен тръст го кара самият той да се опитва да печели различни проекти. Например през 2004 г. печели голям брой конкурси по програмата на Европейския съюз за България на обща сума 470 000 долара (по доклада на „Отворено общество“ от 2004 г.). През същата година „Отворено общество“ привлича финансиране на „Фрийдъм Хаус“ (21 000 долара за контрола на парламентарните избори в Украйна), на българското Министерство на външните работи (70 000 долара за участието на НПО в контрола на критериите за присъединяване към Европейския съюз) и т.н.

Новостите във функционирането на фондацията не се ограничават само да постепенната ѝ превръщане в мозъчен тръст. Те включват също все по-често проекти и личности, директно свързани с БСП, българската лява партия. Тази промяна в политиката на институт „Отворено общество“ в София идва успоредно с появата на първите леви НПО, които се налагат и са считани за „истински мозъчни тръстове.

Ето как един преподавател от Софийския университет описва опита си да създаде мозъчен тръст в средата на деветдесетте, след което се отдава на частен бизнес:

Решаваш да направиш проект за пари и да участваш. Исках да започна да участвам, а и да го има Центърът ми. В противен случай никой не ти обръща внимание. Канят те да участваш тук-там за дреболии, и това е всичко. Ако нямаш Център за някакви изследвания… ако не си НПО, не съществуваш. Със заплатата в университета не можеш да си платиш и хартията, на която пишеш… Изглеждаше възможно. Лесно не знам, но възможно… Начин да просъществуваш като специалист. Дори бяхме ентусиазирани. Бях взел М. и Х., за да го направим заедно. В един момент дори си купихме компютър, вписахме се като НПО… Настанихме се в моя кабинет. Платих на З., за да проучи съществуващите програми. Дадох им малко лични пари, за да започнат. Тези пари бяха останали от един проект, в който бях участвал… Да се закачим някъде, за да правим анализи. Това беше идеята. Дори започнахме да издаваме безплатно в началото. Трябват един или два проекта, за да започнеш, за да влезеш в играта. Но бързо разбрах, че е невъзможно. Сътрудници ми бяха бивши мои студенти. Това беше преди да започна бизнеса с чуждестранната фирма… Х. познаваше някого в Гражданско общество или в Гражданска мрежа… „Мога да говоря с него“ – ми каза. Не стана. Тогава отидох при З., защото беше съветник на Желев и председател на управителния съвет на фондацията. Срещнахме се в „Яйцето“. Той е професор по философия. Така де, приятел. Каза ми, че е вече не шеф на фондацията, но че знае, че само тази година институтът на Огнян е взел близо 1,2 милиона долара, а този на Генчо – 1,3 милиона долара, и то само от USAID… точно така.

После ходих и при Л., когато беше директор на „Сорос“. Д. беше програмен директор. Спомням си, че отидох да го попитам нещо: за една стипендия или… не си спомням точно. Да участвам в нещо. Искаха от мен да спазвам куп правила и изисквания. По- късно разбрах, че не исках и че не можех да ги спазвам. И най-вече не исках да се моля. Два пъти не дойдоха на среща, караха ме да се връщам още два пъти, правеха се на важни. Не съм им потребен. Правилата? Още в началото ми стана ясно, че трябва да се разбереш: колко пари ще разделиш за даден проект, кои са лицата, които ще ти наложат да участват, и т.н. Не смееха да ми кажат какви са правилата от самото начало. Притесняваха се от връзките ми с хора като Х.Х. Не бях от техните. През 1997 г. изворчето съвсем пресъхна за хората с леви идеи. Костов прогони всички леви инициативи: ако те видеха, че си много ляв, дори можеше да си изгубиш работата.

Историята на този неуспял мозъчен тръст прилича на тази на много други НПО. Този разговор е интересен с лаконичния начин, по който се описва появата на границите, които определят в света на мозъчните тръстове като отделна среда с правила и критерии, за които човекът има догадки, но те не му се съобщават ясно. Неговото колебание при намирането на точните имена на програмите и финансиращите институции също показва тази дистанция.

В началото хоризонтът е отворен и всичко изглежда възможно. Човекът, който е относително близък с експертите на мозъчните тръстове (той е от средата на изследователите по социални науки, има лични познанства, които се опитва да използва, и т.н.), инвестира в това, което счита, че се изисква за съществуването на един мозъчен тръст: вписване в регистъра на НПО, адрес, компютър, на който настанява млад изследовател, за да открие какви програми съществуват. Тази инвестиция е възможна, защото той е интегриран в университетските структури (бивши студенти, кабинет) и вече е участвал индивидуално в проекти на мозъчни тръстове (откъдето идват и парите за заплатата на студента „търсач“ на проекти). Мотивацията на тази инвестиция е формата на финансовото и физическото съществуване, която човекът счита за незадоволителна в академичната структура. При това инвестицията в мозъчния тръст е само една от многобройните му дейности, които на едно друго място определя като „многостранна борба, за да изкараш главата си над водата“.

На следващ етап, след провала на един от неговите сътрудници да се свърже с някой работещ във филиалите на голяма фондация, той преценява, че е необходимо да поиска директно помощ от един от своите колеги и приятели от факултета по философия, който по това време е съветник на президента Желев (1991–1996) и е близък до мрежите на USAID. Този втори опит да влезе в мрежите за финансиране (без никакво съмнение официалният начин за кандидатстване с проекти му се струва неефективен) също претърпява неуспех. Разказът променя посоката си: сумата на финансовата помощ, получена от ръководителите на големите фондации, шокира. Става дума за наистина астрономически суми, които са несравними със заплатите в страната, показващи един напълно затворен за непосветените свят. Следва обяснението за отдалечеността, за която изведнъж си дава сметка: човекът не иска да се подчини на правилата за разпределение и подчинение, но в същото време казва, че не познава всички тези правила, защото му е отказано да бъде посветен. Съжалението се смесва с едно деклариране на собствена морална позиция, един вид индивидуална съпротива, която се прибавя към принадлежността му към друга мрежа и го изключва от „техните хора“. Критерият за това изключване се изказва най-вече с политически термини: те не приемат хора с леви идеи.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар