// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Правилата на Сатанизма.

„Какво е било са видели дедите, какво ще бъде ще видят внуците.“

Правилата на Сатанизма.

Сатанизмът представлява форма на контролирана себичност. Това не означава, че никога няма да направите нещо за някой друг. Ако направите нещо за да накарате някой, който ви е мил, да се почувства щастлив, неговото щастие ще ви донесе чувство за удовлетворение. Сатанизмът препоръчва да се практикува една видоизменена форма на Златното Правило. Тълкуванието на това правило е: „Прави на другите това, което и те правят на теб“, защото ако „Правиш на другите, каквото би искал те да правят на теб“, а те на свой ред се отнасят зле към теб, става противоестествено да продължаваш да ги третираш с уважение. Би трябвало да правите на другите това, което бихте искали те да правят на вас, но ако не отвърнат на вашата любезност, те са заслужили гнева ви.
Белите вещерски групи казват, че ако прокълнеш някого, ще ти се върне тройно, защото лошите дела се връщат на този, който ги е извършил или по някакъв начин действат като бумеранг върху причинителя. Това е още един пример за обременената с чувство за вина философия, която се поддържа от тези ново езически, псевдохристиянски групи. Белите вещици искат да задълбаят в магьосничеството, но не могат да се освободят от клеймото лепнато върху него. Затова наричат себе си бели магьосници и базират по-голямата част от философията си върху изтърканите и банални догми на Християнството.
Всеки, който претендира да се интересува от магия или окултизъм поради причини по-различни от придобиване на лична сила, е лицемер от най-лошия вид. Сатанистът уважава Християнството поне заради последователността му в обременената му с чувство за вина философия, но може само да изпитва презрение към хора, които се опитват да изглеждат освободени от вина като са се присъединили към някоя вещерска група, а после практикуват същата фундаментална философия като тази на Християнството.
По общо мнение, бялата магия се използвала само за добронамерени и неегоистични цели, а черната магия, както са ни казвали, се използвала само поради себични или „зли“ причини. Сатанизмът не тегли такава разделителна линия между нещата. Магията си е магия, независимо дали се използва за да помогне или да попречи. Сатанистът, бидейки магьосник, би трябвало да притежава способността да реши кое е справедливо и тогава да използва силите на магията, за да постигне целите си. По време на бело-магьосническите ритуали, практикуващите стоят в пентаграма, за да се защитят от „злите“ сили, които призовават за помощ.
За Сатанистът това изглежда малко двулично – да призоваваш тези сили за помощ, докато в същото време се защитаваш от самите тях. Сатанистът съзнава, че само като влезе в съюз с тези сили, той може пълноценно и не лицемерно да използва Силите на Мрака с оптимална полза за себе си. В една Сатанинска Магическа Церемония, участниците не се хващат за ръце и не танцуват в кръг, не горят свещи с различни цветове за различни желания, не призовават „Отца и Сина и Светаго Духа“ докато мнимо практикуват Черните Изкуства, не избират някой „светец“ за личен гид и за помощ при проблемите си, не се топят в смрадливи масла с надеждата да привлекат пари, не медитират за да постигнат „голямо духовно пробуждане“, не рецитират дълги инкантации с името на Исус, вмъкнато като притурка между няколко думи и т.н. и т.н. Защото, това не е начинът да се практикува Сатанинска магия. Ако човек не може да се раздели с лицемерната самоизмама, никога няма да бъде успяващ магьосник, а още по-малко Сатанист.
В противовес на сатанинските правила, са десетте божи заповеди. За да разберем по-добре и по-точно как да спазваме първата заповед, трябва още да знаем и греховете против нея: Едно от тях е вълшебството. „Вълшебство (врачуване, баене, гадаене, спиритизъм, магия, окултизъм, екстрасенство) е, когато някои хора, като изоставят вярата в силата Божия, вярват в тайни и в повечето случаи нечисти сили и особено на зли духове, и се стараят да действат чрез тях.” И още „Безбожие е, когато хората, които Псалмопевеца справедливо нарича безумни, в желанието си да се освободят от страха пред Божия съд, „казват в сърцето си; няма Бог”. Многобожие е, когато вместо единия истински Бог признават много други лъжливи божества. Неверие е, когато, признавайки, че Бог съществува, не вярват в Неговия Промисъл и Откровение.
Ерес е, когато към учението за вярата хората примесват мнения, противоречащи на Божествената истина. Разкол е самоволно отклонение от единството на богопочитанието и от Православната Съборна Христова Църква. Богоотстъпничество е, когато се отричат от истинската вяра поради човешки страх или за светски облаги. Отчаяние е, когато хората напълно са загубили надежда, че ще получат от Бога благодат и спасение.
Изводът е ясен, Сатаниста е истински антихрист, че и повече, защото човеколюбието при него се изразява само, ако обича сам себе си. Всъщност той е един истински без духовен консуматор определящ себе си за бог. И за да докажем горното твърдение ще добавим „Сатанинската религия не само че е намерила монетата, но и я е подхвърлила съвършено. Следователно, защо би трябвало да подкрепя същите принципи, на които тя напълно се противопоставя, като се нарече с друго име, а не с това, което тотално съответства на обратната страна на ученията, които формират Сатанинската философия? Сатанизмът не е религия на бялата светлина, това е религия на плътското, земното, чувственото, всяко от които се управлява от Сатаната, олицетворението на Пътя на Лявата Ръка.”

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар