// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Правилата на живота?

„Истината рано или късно все едно ще излезе наяве, и лъжата ще бъде потъпкана в прахта“.

Калейдоскоп. Хората смятат, че наоколо е хаос. Нищо не е свързано с нищо. „Камъчетата“ – събитията на този калейдоскоп се изменят около собственото „аз“ на такъв човек по мярата на това, как се „върти“ живота и „подхвърля“ нови факти, които „разтърсват“ човека в „течение на обстоятелствата“. Всичко това се характеризира с поговорката: „в градината бъз, а в Киев дядка“.

Хората с калейдоскоп в главата отчитат в своята жизнена практика цветните „камъчета“ на събитията и явленията в живота, приведени от горе, а някои въобще не ги отчитат, смятайки, че „това тях не ги отнася“. Така също, много хора смятат, че филмите не оказват влияние върху тях, нито на децата им. Мнозина смятат, че войната в Ирак, Сирия, Украйна и Йемен не влияе на тяхната заплата. Такъв „частичен“ подход към оценката на това, което се случва наоколо, довежда хората до страшния калейдоскопичен идиотизъм, до множеството неуредици, несполуки, нещастия, катастрофи, бедствия и трагедии.

Примерите за такива несгоди в живота на хората с калейдоскопи в главите може да са безкрайно много: от житейските битови неуредици до трагичните поврати на съдбата. Тръгнал с колата за гъби за уреченото място, но не отчел, че на пътя има ремонт на моста и се налага да прави голямо заобикаляне. А бензин в резервна туба не взел. А също така се е надявал на комфортен асфалтов път, не си оправил резервната гума, и така… Ни гъби, ни ягоди, а само проблеми… Тоест даже при организацията на малкото мероприятие трябва да се отчита колкото може голямата „картинка“. А да не говорим за това, колко много неща трябва да се отчитат при „организацията на живота“ на всеки човек и обществото като цяло, при „организацията на живота“ на държавата! Но хората, страдащи от калейдоскопичен идиотизъм като цяло не осъществяват такъв „отчет“. Да вземем например някоя реформа. Не трябва ли да се отчетат по-рано някои фактори и възможните последствия? Трябва. Но не се прави. И много са бедите в личен план, очакващи такъв човек с „калейдоскоп“ в главата.

Също така страшно много наши съвременници в страната, гледайки цялото безредие, беззаконие и т.н., смятат, че всичко това е станало от „само себе си „, че „така е устроен живота“, че „така се върти света“. И живота започва да ги „върти“. В търговската банка спестяванията си внесли на влог с ниска лихва, а банката „фалирала“ и паричките им „фръкнали“. Решили „свой бизнес“ да започнат, но през 1998 година дефолта „внезапно“ от само себе си се „случил“… и „бизнеса“ им приключил. Отишли да работят в „хубава фирма“ с хубава заплата, а фирмата се разорила в резултат на неведома за тях „конкуренция“ (а може и „собственика“ на фирмата да го застрелят, а новия собственик да изгони всички и да си назначи нов персонал), и останали без работа. И милиони наши съотечественици ето така „си живеят живота“ с калейдоскоп в главата, след всяко крушение на своите надежди се самоуспокояват, че „така е устроен живота“. А мнозина, уморени от многото несбъднати надежди, стигат до пиянство или се самоубиват.

Но само ако тези хора си зададат сами простия въпрос: „Защо и по какви правила така е устроен живота?“ – край, вече са стъпили на верния път за премахване на калейдоскопа.

Но много повече беди и нещастия причинява на много хора човек, управляващ предприятие, отрасъл, министерство, държава, защото от неговото решение зависят съдбите на хиляди, а и на милиони хора. Така Горбачов навремето заяви, че „перестройката, другари, това е неизследван път!“. След което поведе народа и страната без да знае накъде. А пословицата казва: „Не познаваш ли брода, не влизай в реката!“. И което е удивително, айдее тръгнаха след него… А сега го проклинат. Представете си ситуацията, когато ръководителите на страната искрено смятат, че цените на нефта ги поставя някакъв никому неведом абстрактен „пазар“, а не напълно конкретни хора, които с изменението на цените преследват достигане на желани конкретни цели. Какво ще се случи с жителите на такава държава? Или друго – тези горе – ръководителите на страната, искрено заявяват, че църквата трябвало да бъде отделена от държавата. Но тогава има въпрос, ако ръководителите от трибуната ще говорят и призовават към едно, а поповете от амвоните ще говорят и призовават към друго, то кого ще послуша народа? А оттук и втори въпрос: кой тогава управлява страната и народа? А ако ръководството на такава страна смята, че управление на държавите и народите на Земята не съществува, че няма глобална политика, а има само вътрешна и външна, то кой тогава реално управлява страната: избраните от народа по закон президенти и депутати или „световното задкулисие“? И тогава ние какво да очакваме от такива ръководители на страната?

Най-удивителното е, че такива управленци с калейдоскоп в главата изготвят нашата система за висшето образование, която строи замъка на всички науки върху рохкия пясък на калейдоскопичния мироглед.

„През 1995 година в С-Петербургския Дом на творчеството (бившия Дворец на пионерите) ми се наложи да се сблъскам със заместник-министъра на образованието (сега вече бивш) Асмолов, авторитетен в демократичните кръгове психолог. Той красиво разсъждаваше за вариантното образование, за това, как всеки човек е микрокосмос, че всеки човек от детството може самостоятелно да формира своята картина за света, своя свят, че всеки учител може да дава на децата свое разбиране за неговия предмет на обучение и т.н. Аз му зададох простия въпрос, същността на който се свежда до следното: Ако един човек сформира в себе си свой свят, друг човек – свой свят и т.н., и ако „единият свят“ не приема „другия свят“, то възниква „война на световете“. И кой ще отговаря за избухналата война на световете, т.е. всъщност война между хората? Простотата и очевидната правомерност на такъв въпрос шокира присъстващите… Асмолов не можа да отговори нищо смислено, но самоуверено продължи да разтяга по-нататък своите простотии и глупости.“ (К. Петров)

Друг пример. Белгийският учен от руски произход Иля Пригожин, който почина наскоро, само преди няколко години разработи теория, изложена в съвместната му работа с И. Стенгерс „Ред от хаоса“. В нея той разглежда процесите, протичащи в различните вещества под въздействието на множество фактори, в това число и вътрешни изменения. И се оказва, че при определено стечение на обстоятелствата веществата преминават от едно състояние в друго. Тоест, казано в най-общ вид за „не физиците“, четящи тази публикация, а за „лириците“ (т.е. „не техничарите“), молекулите на дадено вещество се „дифундирали между себе си, дифундирали (прегрупирали)“ и в някакъв момент при определени обстоятелства – „бах-трах“ … и преминали в друго състояние. А по-точно, според Пригожин, ставало „разделяне“ на веществата, разделяне на две съставни части, две съставки. Това явление беше наречено „точка на бифуркация“. „Бифуркация“ (лат.д. bifurcus „раздвоен“) – разделяне на две. Затова И. Пригожин получи „Нобелова награда“ (както и Обама за мир…). И всичко щеше да е наред, ако нямаше едно „но“ …

Работата е в това, че което действително се случва във физическите и химическите системи, И. Пригожин пренася върху социалните системи, което ги лишава от разума и способността им да се намесват и да се управляват процесите, протичащи в обществените системи.

И тогава излиза, че „бах-трах“ – „случила се“ („от само себе си“) в Русия революцията през 1917 година, т.е. „настъпила“ („от само себе си“) „точката на бифуркация“, разделили се „хората – молекули“ на „бели“ и „червени“.

Читателите навярно вече са разбрали, че това е много необходимо за „теорията“ на „световното задкулисие“, която скрива цялата си дейност, прикрива всички нейни действия при управлението на държавите чрез своите интереси „на научна основа“. Може би затова на Пригожин му връчиха и премия.

Ужасът е в това, че цялата наша „академична наука“, и на първо място икономическата, строи и провежда своите изследвания на базата на теорията на И. Пригожин.

„През пролетта на 1995 година участвах в „Кондратиевските четения“ в С-Петербургския университет. Този международен икономически форум е в чест на паметта на знаменития икономист Кондратиев, който открил „циклите“, „произходящи“ („от само себе си“ разбира се) в икономиката. „Четенията“ се ръководеха от икономиста – „авторитет“ Абалкин, присъстваше Глазев. Всъщност, трябва да кажа, че именно там, през 1995 година, по време на тези четения лично аз връчих и на Абалкин, и на Глазев материала на КОБ, излизайки с доклад за „Закона на Времето“. Казвам го за тези (и не само) знаещи за КОБ вече повече от 24 години! И мълчащи! Е, ако пък в КОБ има нещо невярно, е, разкритикувайте, покажете грешките… Мълчат… (К. Петров)

Та така, на тези „четения“ имаше много чужденци. Те открито и заинтересовано слушаха за Закона на Времето. Аз лично запомних това, че на практика всички (и по-точно всички без изключение) доклади на родните учени икономисти бяха построени на базата на теорията на И. Пригожин. Така че, уважаеми читатели, сега можете сами да си направите извода защо у нас в Русия икономиката е „такава разпиляна“. Каквато е „икономическата наука“, такава е и икономиката. Така че, калейдоскопичния мироглед – това съвсем не е безобидна шега! Но „калейдоскоп“ в умовете на хората създава не само нашата наука и базираната на нея система на образование. „Калейдоскоп“ в умовете на хората формират и поддържат също така „свещеното писание“ (Библията) и църковните служители.“ (К. Петров)

Що се отнася до Библията, то на една от страниците добросъвестния читател намира слова от Бога, които наставляват хората:

„Не убивай!“. А на други страници той чете, че уж бог посочвал на своите избрани: „Иди, и изколи всички младенци от мъжки пол …“ и тям подобни ужаси. И такива примери от Библията могат да се посочат много. В хода на изложения материал ще ви даваме и други подобни примери.

Що се отнася до черковниците, то замислете се над следното: Защо в системата на богослуженията на лъже християнските църкви четенето на Свещеното писание в църквите се осъществява не последователно, а на фрагменти (един път от началото, един път от края, един път от средата и т.н.)? В пояснение към „Православния църковен календар“ се дава съвет на всеки християнин, че „Той може да го чете (Св. писание) подред, глава след глава, или избирателно, по желание. Но по-добре всеки ден да чете заедно в своята църква тези места от Свещеното писание, които се четат в храмовете Божии в дадения ден“.

Е, няма ли добросъвестния християнин да послуша „отците на църквата“? Разбира се, той така и ще постъпи. В резултат на такова „изучаване“ на фрагменти и извадки от текста у човека ще се формира калейдоскоп – набор от всячески сведения, никак не свързани едни с други. Именно това и е необходимо на черковниците. Защото ако някой прочете „Св. Писание“ от начало до край, то у разумния човек неизбежно възникват въпроси, както това стана с Лев Николаевич Толстой. И когато той задал тези въпроси на черковниците, те не могли да му отговорят, а самия Л. Н. Толстой „отлъчили“ от църквата.

И ако въпреки това даже на базата на такъв сформиран калейдоскоп у някои все пак да възникват някакви въпроси и те да ги зададат на „отците“ на църквата, то те без угризения на съвестта в отговор се разгневяват и наблягат (по памет или прочитат) на абсолютно различни фрагменти, точно противоположни на това, което е довело до размишления мислещия християнин, който след такъв отговор си тръгва от „бащицата“ с благоговение пред неговата „премъдрост“. Но това се случва крайно рядко, тъй като понастоящем сред т.н. „православни християни“ малцина познават Библията.

Кое е първично: материята или съзнанието? Мозайка. Това са цветни „камъчета“ (знания, явления, факти, събития) нареждани върху мозаичното платно. Всичко е взаимно обусловено и взаимнозависимо. Никакъв хаос няма. Светът е един и цялостен и всички процеси в него са подредени в определен образ. Мозаичното световъзприемане формира цялостна картина.

Въпросът е само в това, откъде да започнеш да „подреждаш камъчетата“. Ако в самото начало си допуснал грешка в „подреждането на камъчетата“, то с течение на времето тази грешка ще се увеличава и в някакъв момент ще доведе до разрушаване на цялата картина; и тогава всички наблюдаващи картината, а и самия „художник“, ще бъдат много разочаровани.

Може да има два варианта за започване на подреждането на „камъчетата“:

мозаичен мироглед „Аз съм центричен“ тип. Тук личните понятия, факти, събития са свързани помежду си, обвързани взаимно. Но първичното понятие тук се явява собственото „Аз“ – като център на света.

В този случай човек навързва явления и събития едни с други. Той вижда в тях взаимната им обусловеност. Но неговото „видение“ се строи от неговите лични разбирания за света. А ако това разбиране е погрешно? А ако това разбиране се отнася само за заобикалящия го свят и не докосва разбирането за света като цяло? Той забранява на своите деца да гледат безнравствени филми. Той вижда, че фирмата, където работи, търпи крах и бърза да намери ново място. Аз, казва К. Петров, познавам няколко човека, които предвидиха крушението на СССР, предварително напуснаха съюзните републики и се обособиха в Русия. Т.е. такива хора виждат някаква цялост на събитията и се стараят да ги построят по своето разбиране, основно по разбирането за своето благополучие. И това доста им се отдава, понякога даже за доста дълго време.

Но веднага щом построения от тях „свят“ се сблъска с това, което те са видели при оценката на събитията и явленията, тяхното светче се руши. Така в Калининград аз се сблъсках с диаспора руснаци, които при краха на СССР се преселили от Узбекистан в Прибалтика. Те разказваха за своето бившо благополучие в Съветски Узбекистан, за тези беди и проблеми, с които са се сблъскали след краха на СССР, за патилата и перипетиите, които им се наложило да преживеят при смяната на гражданството. Те с гордост разказваха, как са съумели да се устроят и заживеят благополучно и успешно в Калининград. Но когато им зададох въпроса, а какво ще правят, ако все пак немците си върнат Калининград, разказвайки им при това за Харвардския проект, то този въпрос първо ги озадачи и те намръщиха чела. След няколко месеца остротата им на възприемане спадна и те се самоуспокоиха: това не може да стане.

При следващата ни среща те пак се „напрегнаха“, след това пак се успокоиха. Тоест колкото е по-голямо глобалното явление или събитие, толкова повече то „не влиза в кръга на разбиране“ на хората с „аз центричен“ мироглед. Като правило, такива хора отричат съществуването на глобална политика и още повече съществуването на Бога. Такива хора, като правило са демони. По-рано ние се докоснахме директно до въпроса за съществуването на Бог. По-нататък многократно ще се връщаме към този въпрос и ще му отговаряме. А засега – да знаят болшинството читатели от „марксисткото материалистическо минало“, да им кажем на първо четене, че Бог – това са всички Закони на Природата, които оказват на нас своето въздействие. Учените наричат такова представяне за заобикалящия ни свят пантеизъм. При това ще отбележим, че човечеството далеч не познава всички Закони на Природата;

мозаичен мироглед с разгъване на пълната система („редените камъчета“ в мозайката) от истинското битие на Мирозданието (наричано сред народа Бог). В посока към самия себе си.

Това е нашия мироглед, мирогледа на КОБ, който се явява теоретична платформа на КПЕ. Най-главното е, че в този случай човек признава йерархията при управляването на всички процеси във Вселената, включително и процесите на социалното управление. Всичко това е добре показано в Достатъчно Общата Теория на Управление, за която ще стане дума по-нататък. И ако при такова мозаично световъзприемане на определен етап от опознаването от човека на заобикалящата го действителност възникват грешки, то те са поправими…но тези „поправки“ не водят до „разрушаване“ в човека на цялата картина като цяло, както при Аз – варианта. Именно затова, за да не дадат на хората тази цялост, а значи да не разрешат притежаването на способността сам да се запознаеш с всичко, „жреците“ – демони са поставили въпроса иначе: „Кое е първично: материята или съзнанието?“. Едната философска система – „материализма“ – утвърждава, че първична е материята. Другата философска система – „идеализма“ – утвърждава, че първично е съзнанието. Столетия наред тези две философски системи противостоят една на друга. На базата на тези философски системи се строят религиите и идеологиите. А те, на свой ред, определят дейността и поведението на хората. И хората, отстоявайки едната или другата идеология (или религия), дори се убиват едни други във войните, в религиозните и национални конфликти. (И това са само „два свята“, а Асмолов предлага да имаме множество представи за света.) Та кой е прав? Кое е първично?

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар