// Вие четете...

Календарът на българите

Прабългарските термини в българския календар.

„Без да изброиш, не казвай “хиляда”.“

Прабългарските термини в българския календара.

Друг подобен прабългарски термин с прекрасна индоевропейска етимология е СОМОР – мишка. Старостин възстановява прото индоевропейската дума *smī- полска мишка, изхождайки от старогръцкото smis, sminθos, латвийското smicęns – полска мишка [IEE]. От тук виждаме, че СОМОР съдържа същата морфема СОМ – smī – полска мишка, а също така и известния индоевропейски словообразователен суфикс – ОР. Например: Аспар = аспа (кон) + ар (суфикс); родът Ермиар = Ерми (антропоним) + ар. Интересно е, че СОМ и smī стоят твърде близко до древното китайско название zǐ за календарния термин „мишка“. Много се спекулира с алтайското понятие „самур, самсар“ – бялка, лалугер, пор и се уеднаквява с прабългарското СОМОР – мишка. Безспорно има фонетично подобие, но смисловата разлика е значителна.
Може да се спори дали ШЕГОР е прабългарски (индоевропейски) или алтайски термин. Названието за вол – ШЕГОР стои далеч от старо тюркския календарен термин „од“ – вол. Основата ШЕГ (ШЕГ + същия суфикс ОР) е обща с древното китайско название chǒu за вол, заимствано в японски chū, корейски chuk и виетнамски sửu. В памирските езици ШЕГ е вол. Много се спекулира с тюркското название за едър рогат добитък – sıĝır, което макар външно да наподобява ШЕГОР, но в действителност произлиза от названието за елен и по смисъл стои твърде далеч от него.
Някои автори опитвайки се да изяснят произхода на 12-тичната циклова система за отброяване на годините в прабългарския календар се стремят да покажат, че произходът на тази циклова система за броене е древен Китай, като нейната роля, набор от названия и техния смисъл постепенно се е променял за да достигне завършена форма в китайския календар 2 века преди н.е. Към V – VII-ми в. след н.е. този китайски календар започва да се заимства в неговата цялост или частично от съседните на китайците народи.
Най-вероятно прабългарите, в битността си на (вече) северокавказки народ с календар от типа на този на Енох, са възприели един елемент от китайския календар може би с посредничеството на Тюркския каганат. Това е 12-тичното циклово броене на годините с използване на животински названия, част от които имат прабългарски, други смесен характер. В заключение, не бива да се надценява етническия произход на календарните животински названия при прабългарите, за сметка на собствените месечни названия, защото те имат чужд, далечен и посреднически характер.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар