// Вие четете...

Поведенчески модели

По щастливи – мъжът или жената?

„Щастието и нещастието вървят по една и съща пътека.“

По щастливи – мъжът или жената?

На въпроса кой има по-големи възможности да бъде щастлив в живота – мъжът или жената, жените дават еднообразни отговори, но в същото време отговорът на този въпрос ги плаши.
Някои от тях отговарят по много странен начин, като дават следния отговор „и двамата“ с удивителни накрая. Тази свръх реакция показва, че въпросът ги е стреснал и вероятно дълбоко в себе си мислят, че всъщност мъжът има по-големи възможности да бъде щастлив – нещо, което никога не биха признали.
Други от отговорите са твърде обстоятелствени, с цел да докажат на всяка цена, че и двата пола имат еднакви възможности, нещо, което отразява несъзнателното задействане на защитните механизми.
В някои от отговорите се твърди, че жената има по-големи възможности, но не се обяснява защо.
В преобладаващата част от отговорите, в които се твърди, че и двамата имат еднакви възможности, се забелязва несъзнателен стремеж да се докаже, че жената, въпреки своята „неравнопоставеност“, има толкова възможности, колкото и мъжът. Това показва, че при прочитането на въпроса първото, което е минало през ума на жена, е чувството за родова малоценност.
С една дума, хипотезите посочени по-горе са напълно потвърдени със следните общи заключения:
1) Жената е лишена от реално значими ценности и притежава единствено външни ценности, които са временни и изключително ограничени.
2) Не знае с какво се различава от мъжа, с изключение на физическите характеристики.
3) Объркана е по отношение на своята женска идентичност, поради което имитира мъжки роли.
4) Не притежава „вътрешен свят“, в смисъл на вътрешно пространство с разумно, манипулируемо, податливо на оценка и съзнателно съдържание.
5) Лишена е от индивидуалност. Всяка жена е определена от същите неща, които определят и другите жени, поради което се стреми да се отличи от останалите чрез облеклото или външността си.
6) Завижда на по-голямата свобода на мъжа, която му позволява да бъде „той самият“, за разлика от жената, която е социално същество.
7) Чувства се малоценна, ако няма деца.
8) Не постига индивидуална реализация на основата на непреходни ценности.
9) Лишена е от значими цели в живота.
10) Съществуването й се върти около мъжа.
11) Не знае какво е „женственост“.
12) Свързва женствеността с външното и обществения живот, а не с някакъв вид енергия, присъща на жената.
13) Не притежава стабилен, зрял и постоянен вътрешен „Аз“. Нейният Аз се променя според обстоятелствата.
Разбира се, тези заключения не бива да се тълкуват отрицателно, нито да се използват като аргумент или извинение с цел да се докаже някаква предполагаема малоценност на жената. Жената е резултат от вътрешни и външни обстоятелства; от историческата и социална конюнктура, принудила я да поеме изключително ролята на майка и да бъде пасивна; от самата себе си, защото използва аргумента за своята предполагаема непълноценност, за да бъде закриляна от мъжа – обстоятелство, което я прави абсолютно зависима от него и възпрепятства собственото й развитие.
Поради изискванията на мъжката си роля мъжът притежава повече индивидуалност от жената, затова анонимността не го притеснява. Може да бъде най-обикновен тип, без това да наранява по някакъв начин самолюбието му. Мъжете се обличат по твърде сходен начин: с еднакви цветове, платове и шарки, защото не търсят външна изключителност.
Съперничеството между жените се обяснява с желанието им да се изтъкнат индивидуално, защото се възприемат като по-хомогенни помежду си, отколкото мъжете. По този начин всяка друга жена намалява шансовете й да бъде оригинална.
Причината за това е, че жената не се е изправила лице в лице с предизвикателствата на живота, като предпочита да остане в сянката на мъжа. Тези, които са възприели феминистка позиция с цел да защитават интересите си, всъщност се борят срещу мъжа, а не срещу собствените си слабости. Опитват се да ограничат експанзивната мъжка сила, вместо да развиват собствената си енергия.
В действителност феминистките са също така зависими от мъжете, както останалите жени, защото взимат за отправна точка именно мъжете, вместо да насочат дейността си към самите себе си.
Жената не е по-нисша от мъжа: самата тя се поставя в подчинено положение, защото не познава собствените си възможности, или пък защото предпочита удобството, което й предоставя отказът от тежки отговорности.
Няма как да не се съгласим с твърдението на Хавелок Елис, че „човечеството е едно цяло; мъжът и жената са две допълващи се противоположности, което заедно образуват единното“.
Двата пола, колкото и да са различни, са създадени един за друг, като се допълват взаимно.
Жените трябва да бъдат подпомогнати да се еманципират; те се нуждаят от подкрепата и разбирането на мъжете, но не чрез нови закони за закрила, а чрез насърчаване на вътрешното им развитие. Това е изключително индивидуален процес, тоест всяка жена трябва да поеме върху себе си отговорността за своята самореализация. Това е по-скоро самообразователна дейност, отколкото пасивно участие в някакви работни или учебни групи.
Разбора се, това може да има и отрицателните последици, които могат да се получат от работата на женски групи, ръководени от инструктори, които не са подготвени да използват рефлективното съзнание, защото една от особеностите на женските групи е голямата лекота, с която се формира психологическа тълпа. Според Гюстав Льобон, който пръв разработи тези въпроси, по-късно потвърдени от Фройд, това, което се натрупва в психологичните тълпи, е не интелект, а умствена нищета. Ако инструкторът не знае как да избегне тези последици, работата може да бъде твърде обезкуражаваща и безплодна.
Точно заради тази причина толкова се набляга върху индивидуалния характер на тази дейност. Групирането е препоръчително само ако е налице индивидуална отговорност, както и убеденост, че напредък може да се постигне единствено в зависимост от личното усилие, а не с по-голяма групова активност.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар