// Вие четете...

Управлението

По пътя към световна ЦБ.

„Който обещава много, всъщност не обещава нищо.“

Завършвайки разговора за мрежата ЦБ, следва да кажем, че нейната структура под влиянието на съвременната икономическа криза може да претърпи съществени изменения.

Първо, могат да възникнат регионални валутно икономически обединения подобно на ЕС. В тези обединения може да бъдат учредени регионални ЦБ, емитиращи регионални валути подобно на това, както ЕЦБ емитира евро. Например, в самият разгар на кризата в САЩ (края на 2008 г.) активно започнали да обсъждат въпроса за създаване на северноамерикански валутно икономически съюз, включващ САЩ, Канада и Мексико. При това планирали създаването на над национална ЦБ, която да емитира регионална валута наречена „амеро“. Горе долу по това време активно се обсъждали и планове за създаването на регионални ЦБ на ислямските страни, на страните от Латинска Америка, от Югоизточна Азия и т.н. През 2010 г. силата на световната икономическа криза отслабнала. Обаче в случай на втора вълна на кризата (по наше мнение, тя е много вероятна) обсъжданията на плановете за създаване на регионални ЦБ може да се възобновят, и плановете може реално да се реализират.

Второ, определени групи от световната финансова олигархия предлагат планове за създаване на световна централна банка (СЦБ). При това има няколко варианта на такива планове. Например, един от тях предвижда учредяването на СЦБ на базата на днешния МВФ. Привържениците на такъв вариант обръщат внимание в частност на това, че МВФ има вече някакъв опит в емитирането на над национална валута във вид на „специални права на тираж“ — СПТ (първата партида на такава над национална валута е била пусната още преди четири десетилетия). Има варианти за създаване на СЦБ от „нулата“ (привържениците на този вариант обръщат внимание на това, че МВФ е проявил пълна „неефективност“ в решаването на световните валутно финансови проблеми и за ролята на ЦБ не е подходящ). Трябва да имаме в предвид, че някои радетели на създаването на СЦБ считат, че даденият институт може да възникне не по-рано от създаването на регионални ЦБ (като ЕЦБ). Други, по-радикални застъпници за проекта СЦБ държат на това, че глобалната ЦБ трябва да бъде създадена веднага, като се прескочи етапа на регионалните ЦБ. Фактически всички тези многочислени варианти на плана за учредяване на СЦБ са производни от варианти на по-мащабни планове на лихварите за създаване на световно правителство и нов световен ред.

Идеята за създаване на СЦБ е представяна от световните лихвари от много време. Разгърнат план за учредяване на СЦБ е бил огласен още от Джон Кейнс по време на Втората световна война, когато съюзниците обсъждали перспективите за следвоенния световен икономически ред.

Още през 1942 г. Кейнс в своите „Предложения към международния валутен съюз“ писал, че „идеалната система би могла да включва, несъмнено, в основата си над национална банка, която да има с ЦБ на страните отношения, подобни на тези, които има една ЦБ с подчинените й банки“. Съгласно мнението на Кейнс, „световната банка с над национален статут, свободна както от златния еталон, така и от господството на една национална валута над друга, трябва да притежава над национална валута за разплащания с централните банки“. Такава банка, получавайки името „Юнион“, „би управлявала сметките, изразени в световната парична единица банкор, определяна в съотношение към златото“. Както е известно, предложенията на Кейнс (в това число и онези, които касаели създаването на над национална ЦБ) били отхвърлени на Бретон Уудската конференция през 1944 г. и бил приет американският вариант за следвоенното устройство на световната валутно финансова система. В онзи момент от време по-голямата част от световната финансова олигархия решила, че създаването на световна ЦБ е преждевременно и заложила на ФРС на САЩ. В тази връзка Жак Атали пише: планът на Кеинс… бил зле приет от САЩ. Вестникът Wall Street Journal го охарактеризирал като „машина за кабализирането на света“ Удивително, понякога даже контролираните от световните лихвари СМИ казват истината!

След финансовата криза от 2008–2009 г. идеята за създаване на СЦБ витаела във въздуха, обсъждала се в кулоарите на различни световни срещи на високо ниво от типа на Давос, Г8 или Г20. Накрая, през октомври 2011 г. Ватикана направил публично предложение да се създаде СЦБ, която би могла да регулира световните финансови потоци, валутните курсове и да координира дейността на ЦБ на отделните страни. Освен това, се казвало, че такава ЦБ би станала част от световното правителство. Тази новина не била неочаквана за политиците и финансистите. Учудване предизвикало това, че заявлението дошло от Ватикана. След това не остава съмнение, че Ватикана е станал вече неотменима част от световната задкулисна трупа (и, вероятно, далеч не най-главната част). Заявлението на задкулисните актьори, огласено от Ватикана, било само „пробен балон“.

След втората вълна на финансовата криза, която трябва неизбежно да настъпи над световната икономика, световната задкулисна трупа ще се върне към проекта за глобална централна банка.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар