// Вие четете...

Начини на манипулиране

Появата на нова десница – ГЕРБ.

„За затвора пътищата са много, а от него навън – само един.“

Създадена през ноември 2002 г., асоциацията „Глобална България“ има за цел да „превърне обществото в същински фактор при вземането на решения в политическата и икономическата област“, да промени гледната точка на обществото за глобализацията като му покаже „не какво можем да загубим, а какво можем да спечелим в един глобализиран демократичен свят с пазарна икономика“.

Съставът на групата на четиринадесетте създатели се припокрива отчасти с тази на българския филиал на „Transparency“. Става дума за мрежа от предварително съществуващи професионални и приятелски връзки. Инициативата е координирана от Цветелина Бориславова, председател на контролния комитет на Сибанк, спътница на Бойко Борисов, който през 2006–2007 г. получава все по-силна подкрепа от страна на експерта Иван Кръстев в качеството си на лидер на популистката дясна партия ГЕРБ. Сред другите представители на банковия сектор забелязваме Левон Хампарцумян (директор на Булбанк), приятел на Иван Кръстев и на Евгений Дайнов, и Франк Бауер, председател на комитета на директорите на българо-американската кредитна банка, постоянен партньор в проектите на мозъчните тръстове като ИПИ. Според формулировката на самите й създатели, „квотата на бизнеса е допълнена от“ шефовете на „Лукойл-България“, един от големите спонсори на „Червената къща“, и на „Овъргаз“.

Мозъчните тръстове в нея са представени от Иван Кръстев (ЦЛС), Красен Станчев (ИПИ), Огнян Шентов (ЦИД) и Стефан Попов (ЦЛС, бивш президент на „Отворено общество“). Медийното покритие на дейностите на асоциацията е осигурено от медии – приятели на средите на мозъчни тръстове, и особено на ЦЛС, които участват и в създаването на „Глобална България“: Иво Прокопиев, издател на вестниците „Капитал“ и „Дневник“, главния редактор на „24 часа“ Венелина Гочева, шефa на телевизионния канал БиТиВи Алберт Пърсънс, както и собственика на рекламната агенция „Крес“, един от най-богатите хора в страната и много популярен в света на медиите. Член на асоциацията е и богатата бизнесменка и депутатка по това време от БСП Жени Живкова, внучка на Тодор Живков.

На много места официалният документ, който обявява създаването на „Глобална България“, подчертава, че не става дума за коалиция за политическо или икономическо лобиране, а за опит „за налагане на прозрачни условия за честен бизнес и спазване на правилата… което означава конкуренция, първенство на закона, обществена воля да не се позволява в икономиката да влизат мръсни пари, отделяне на бизнес интересите от политическите интереси…“.

Много е странно да прочетеш този пасаж на фона на анализите на Иван Кръстев на дискурса за борбата против корупцията, защо директорът на ЦЛС, който разобличава перверзната логика на този популистки дискурс, участва активно в тази инициатива, която прилича по философията си и по членовете си (Огнян Шентов, директор на ЦИД, Красен Станчев, директор на ИПИ) на „Коалиция 2000“?

За какво в случая служи критиката, освен ако не за засилването на позицията на този, който я извършва в критикуваното поле?

Като че ли за да се предотвратят аналогиите с други структури на гражданското общество, декларацията на създателите на „Глобална България“ подчертава, че става дума за организация „без еквивалент в историята на българския преход“, защото „целта на асоциацията е да обедини усилията на гражданското общество за завършването на евроатлантическата интеграция на страната“.

Разказът на Светослав Божилов, член на „Глобална България“ и директор на „Сибанк“, дава да се разбере, че асоциацията е създадена „в ключов момент“ от историята на европейската интеграция на България:

България е на прага на Европа, но още не е близо до нея. Общественото мнение е неустойчиво и се колебае. Не сме способни например да разберем, че решението за затварянето на реакторите в Козлодуй е необходимо политическо решение, ревем, че влизането в НАТО ще доведе до 20 000 уволнения в армията. Всичко това изисква контрапункт, дебати, които да изяснят всичко. И тъй като държавата още не е зряла, гражданското общество трябва да възпитава елитите, да прокарва пътя. Затова „Глобална България“ започна да изследва състоянието на българското общество, за да разбере къде са слабостите на елитите. Трябва да се разчита на активните хора, на 30 до 40 % от населението, които имат правилна визия за бъдещето. Бизнесът и НПО са заинтересувани нещата да се раздвижат, за да има втори преход. Трябва да се подготвим добре, преди приемането на България в Европейския съюз, за да не оставяме контрола на фондовете на червените.

Необходим е контрол на гражданското общество над процедурите за усвояване на фондовете от държавата и от частния сектор… Ето това е тема номер едно! Става въпрос за 4% от БВП на страната, за сума между шест и десет милиарда евро. „Глобална България“ предлага модел за обществено-частни структури, за да се контролира разходването на европейските пари… Това са структури за мониторинг, които включват представители на гражданското общество и на държавата… като регионалните фондове… Вече имаме опит… особено Красен и Шентов, които вече притежават целия необходим опит.

Следователно според него основната цел на „Глобална България“ е създаването на мрежа за контрол по всички етажи на властта (на национално, регионално и общинско ниво), на процедури за усвояването на европейските фондове. Вестник „Сега“ (14 юни 2003 г.) потвърждава тази хипотеза:

Асоциацията „Глобална България“, ръководена от шефа на „Си-банк“ Цветелина Бориславова, изпраща на правителството стратегия за по-добро усвояване на европейските пред присъединителни помощи. Информацията е потвърдена след срещата на министъра на външните работи Соломон Паси с лидерите на НПО в Народното събрание.

„Глобална България“ илюстрира това ново поколение асоциации, за което говори С. Сампсън в своята статия „Beyond transition: rethinking elite configuration in the Balkans“ (Sampson, 2002, op.cit.), описвайки трансформацията на елитите в балканските пост тоталитарни общества в края на деветдесетте. Според Сампсън преходът в Югоизточна Европа произвежда четири категории елити:

– нова политическа класа, която отговаря все повече и повече на западните стандарти, проникнали чрез обмен и обучение;

– компрадорска буржоазия, която включва всички, чиято работа е платена и зависи от чужбина, включително активистите от НПО и експертите на мозъчните тръстове;

– бизнес елит, който вече е легализирал капиталите и предприятията, получени с помощта на политически мрежи по време на приватизациите;

– бизнес елит, който продължава да се занимава с нелегален трафик (дрога, оръжия).

Сампсън говори за клубове и частни коалиции, включващи представители на различни категории елити, които се умножават, за да оптимизират печалбата си и да намалят конфликтните точки, създавайки серия от взаимни обществени задължения. Обвиненията за корупция идват тогава, когато въпросните задължения не се спазват.

В случая с „Глобална България“ всъщност става дума за коалиция между компрадорския елит на мозъчни тръстове и легализирания бизнес елит, приет от международните икономически актьори, за да спечели политически и икономически територии срещу „червените“ икономически елити, считани за мафиотски, защото не участват в мрежите от взаимни задължения и контрол на „легалния“ бизнес. Мозъчните тръстове играят ролята на гаранти за законност и легитимност на икономическите интереси на представители на бизнеса – одобрени от външно икономически интереси. Трябва също да отбележим, че коалицията „Глобална България“ се оказва и платформа за реорганизиране на политическите интереси и за подкрепа на формирането на нова десница, ръководена от популисткия лидер Бойко Борисов, приятел на шефа на Сибанк Цветелина Бориславова, чиято партия ГЕРБ получава най-много гласове на изборите за европейския парламент през май 2007 г. За голямо учудване на повечето от колегите му експерти, изказването на директора на ЦЛС Иван Кръстев по време на конференцията, организирана от неговия мозъчен тръст на 10–11 май 2006 г. в София на тема „Предизвикателствата на новия популизъм“, говори за демократичната политическа роля, която новият популизъм ще играе в европейските общества през следващите години. В статия във вестник Култура от 26 януари 2006 г. той също обявява „края на либералното десетилетие“ в пост тоталитарна Европа и началото на популизма, който ще бъде нов начин за мислене на политическото. Неговите коментари по време на изборите за европейски парламент през 2007 г. показват дискретната му подкрепа за новата политическа сила на популистката десница. С помощта на телевизията РЕТВ (създадена от Иван Кръстев и тесен кръг на Глобална България) кандидатурата на Бойко Борисов е подкрепена и популяризирана в ефир. До момента за избирането му за министър – председател на България.

Няколко месеца след това под претекст за липса на средства, телевизията, която вече е изиграла своята роля, спира да излъчва и разочарова много от привържениците на т.нар. гражданското общество.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар