// Вие четете...

Въпроси за времето

Потенциал на замърсяване на атмосферата.

„Крадците вдигнаха скандал, и в суматохата откраднаха одеялото.“

Потенциал на замърсяване на атмосферата.

На разпространението на примесите, постъпващи в атмосферата от различни източници голямо влияние оказват метеорологичните условия. Съвкупността от метеорологични фактори, оказващи влияние на концентрацията на примесите, нейното разпределение по вертикала и хоризонтала, а също и нейното изменение във времето е прието да се нарича потенциал на замърсяване на атмосферата (ПЗА).
Като елементи на ПЗА се определят скоростта и направлението на вятъра, температурата на въздуха, тяхното разпределение по височина (динамична и термична стратификация), влажност на въздуха, валежи и облачност, полето на налягане (баричните системи) и други.
При зададена мощност на изхвърляне на замърсяващи вещества (масата на примесите, постъпващи в атмосферата за единица време от всички източници) нивото (концентрацията) на замърсяване в градовете съществено зависи от скоростта на вятъра и турбулентния обем. Колкото по-голяма е скоростта на вятъра и по-интензивен е турбулентния обем, толкова повече се издухват примесите от града и се пренасят от приземния слой към по-високите слоеве (по вертикала) и към покрайнините на града (по хоризонтала). За повишаване замърсяването на приземния слой въздух в града способства слабия вятър, инверсионната термична стратификация, отсъствието на валежи и облаци, антициклонално барично поле.
Като правило с увеличаване на височината концентрацията на примеси намалява. При високи нива на замърсяване близо до земната повърхност концентрацията на примеси намалява с височината по-бързо, отколкото при понижени нива. Вследствие на това, концентрацията и дебелината на облака от примеси са по-малки на височина няколко стотен метра (в горната част на приземния слой), при слаб вятър (до 2 – 3 м/с) и инверсионна стратификация, отколкото при силен вятър (на повече от 5 – 8 м/с) и отсъствие на инверсия на температурата (дебелината на облака на примесите е 400 – 500 м в първия и се увеличава до 2 – 3 км във втория случай).
В хоризонтална плоскост концентрацията е максимална в централните части на града, а по направление към окрайнините на града намалява, по-бавно при силно развитие на турбулентния обем (силен вятър) и по-бързо при слаб вятър. Изолиниите на равни нива (концентрация) на примесите, представляват затворени криви, които се изместват (по сравнение със средното им положение) към подветрената страна на града.
Смогът е една от разновидностите на димката. Отличителна особеност на тази димка е жълто кафеникавия отенък, който и се придава от окисите на азота, влизащи в състава на пероксилацетилнитрата (ПАН), който е главна съставляваща на смога. На свой ред ПАН се образува под въздействието на слънчевата радиация на въглеводородите и окисите на азота, които в частност се изхвърлят от двигателите с вътрешно горене. В отличие от димките (чийто цвят, като правило е сиво или синьо сиво) относителната влажност в смога не е висока (по този признак смогът се приближава към сенките) – явлението понижаване на видимостта е под влияние на твърдите слабо оводнени примеси, например, образуващи се по време на пожари.
Далечината на видимост в смога се изменя в широки предели, но като правило тя е под 10 км. До толкова, до колкото в образуването на ПАН определяща роля играе слънчевата радиация, то смогът се наблюдава предимно в градовете, разположени в ниските ширини. Смогът оказва особено вредно влияние на здравето на хората, предизвиквайки заболявания на очите, дихателните пътища и други. При кондензация ПАН попада на земната повърхност във вид на лепкава течност, действаща пагубно на растителността.
Мъглите, при които далечината на видимост не надвишава 1 км, се образуват в големите градове значително рядко в сравнение с покрайнините.
Метеорологичните условия оказват огромно влияние на замърсяването на атмосферата в големите градове, но сформиралите се облаци от примеси и измененията на свойствата на земната повърхност оказват съществено обратно въздействие на метеорологичните величини. Още през миналия век било отбелязано, че в градовете по сравнение с покрайнините температурата на въздуха е по-висока.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар