// Вие четете...

Календарът на българите

Последователни зависимости на първобългарското летоброене.

„Хората не обичат това, което не познават.“

Последователни зависимости на първобългарското летоброене.

И така, според питагорейците (V в. пр. н. е.) съществуват четири степени на мъдрост, четири матеми (математика). Това са аритметиката, музиката, геометрията и астрономията. На египтяните принадлежат произходът и развитието на геометрията, на финикийците – аритметиката и на сумерите, халдейците и вавилоните – астрономията. Тези четири древни мъдрости са проникнати от една основна питагорейска идея: „Числото управлява света”.
На времето великият гръцки мислител Платон признал, че възприетите от „варварите” знания са били доведени до по-високо съвършенство от елините. Затова ще си присвоим правото тук да посочим по-правилния произход поне на някои, „културни заемки” на гърците от първите народи на Изтока.
Идеята, че числото управлява света не принадлежи на гърците и на Питагор. Тя е донесена в Европа от този велик елински учител след завръщането му от Египет, Вавилон и Индия. За питагорейците числата не са само четни и нечетни, но и мъжки и женски, както е било и е у китайците, респективно у прабългарите.
Учениците на Питагор наричали числото 2ⁿ p, където n и p са цели числа, съвършено число, когато
p=1+2+2²+…+2ⁿ
е просто, тоест число, което се дели без остатък само на единица и на себе си. Никомах, последовател на Питагор ни посочва като съвършени числа 6, 28, 496, 8128. В тях като множители откриваме календарни числа, които принадлежат и на първобългарското летоброене. Така 8128 = 32*254 очевидно е, че съдържа числото 254, което фигурира в формулите, които определят лунния цикъл и в формулите, които изразяват дробните части на първобългарските години, посредством сидеричния m и синодичния M месец. Според Питагор числото 220 и 284 са приятелски числа, защото всяко от тях, например първото
220=1+2+4+71+142
се равнява на линейната комбинация от делителите на другото, например второто число. Обратно, второто от същите две числа
284=1+2+4+5+10+20+11+22+44+55+110
е равно на линейна комбинация от делителите на първото число.
За тези Питагорови приятелски числа може да се покаже техния изненадващ календарно – астрономичен произход и тяхната връзка с първобългарското летоброене. Затова преписваме бележити прабългарски пропорции във вида
100(M-m)/10√‾M.m=10√‾M.m/ Ao
където с m; M; Ao означаваме съответно сидеричния месец – период на връщане на Луната от звезда към същата звезда; синодичния месец – период на връщане на Луната от новолуние в новолуние; слънчевата година – период, близък до сидеричната година Aс в края на която Слънцето се връща на същата звезда, както в началото.
За произведенията на крайните и на средните членове на непрекъснатата пропорция намираме
100(M-m). Ao=80 680,05d2, 100M.m=80 682,47d2
при
100(M-m)=220d,89; 10√‾M.m 284d,04;
от където и приближенията
100(M-m)=220d ; 10√‾M.m 284d ;
От тук стигаме до непосредствения извод – приятелските числа на великия древногръцки учител, мислител и математик Питагор са идентични с първите три члена на първобългарската непрекъсната пропорция. И други такива календарно – астрономични връзки между научните достижения на древногръцките аритметици, геометрици и математици, от една страна и представителите на древно българската астрономия и първобългарското летоброене, респективно летоброението на сумери, халдейци, вавилонци, египтяни, индийци и китайци, от друга страна могат да бъдат посочени.
В първобългарското летоброене фигурират периоди от по 3, 10, 12, 17, 19, 21, 30, 60, 53, 47, 300, 600, 4332, …..първобългарски години, които срещаме като множители и като промеждутъци от време. Най-продължителния от тях – 6328 първобългарски години, отчетен в откъслечния (фрагментния) надпис на княз Омуртаг, е от 823 г. пр. н. е.
Като излизаме от тази приблизителна дата и връщайки се 6327 протекли цели първобългарски години назад, за началото (0) – начало на Омуртаг, изчисляваме астрономичната – 4767 г. Тя ни отнася до юлианската година 4767 г. пр. н. е. и може да се приеме за едно от раните начала на българското летоброене.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар