// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Последните дни на седмицата.

„Да грешиш е човешко, но да упорстваш в грешките е позор.“

Пети ден. И казал Всесилният: „Да загъмжи водата от гъмжило живи същества и птици да летят над земята по пространството небесно.“ И сътворил Всесилният големи морски животни и всички живи същества, влечуги, с които гъмжала водата според рода им и всички птици крилати според рода им. И видял Всесилният, че това е добро. И ги благословил Всесилният, казвайки: „Плодете се и се размножавайте и изпълвайте водата в моретата и птиците да се размножават на земята.“ И била вечер, и било утро: ден Пети.

„Книга Зоар“ описва всеки ден на творението като въздигане на „Ейхалот“ – небесните чертози, под които се подразбират празнотите (желанията). Тези празноти според степента на поправяне на егоистичните свойства на душата в алтруистични постепенно се запълват от Висшата светлина.

Приблизително такова състояние може да бъде сравнено с онова, което описват хората, преживели клинична смърт. Те разказват за особено, чудесно, неземно чувство на покой и радост, което ги е обхванало при вида на тази светлина.

Постепенното напълване на празнотите довежда всички души до състояние на окончателно поправяне и съвършенство. Във Висшия свят няма време – то изчезва, защото всички състояния са съвършени. Така върви и повествованието на Писанието, там няма разделение по време, а цялото действие е обусловено само от причинно-следствена връзка.

И така, петият ден ни разказва за желанията, чието поправяне става по-рано от другите, защото тези желания се поддават по-лесно на поправяне, те като че ли само се допират до земята, „…и птици да летят над земята по пространството небесно…“, допират се, а не поникват от нея, тоест не поникват от егоистичното желание непосредствено – от земята (земя – на иврит „ерец“, произлиза от думата „рацон“ – желание (егоистично), от което е сътворен човек).

„Плодете се и се размножавайте…“ – в кабала това означава, че човек е длъжен да поправи своите келим, увеличавайки ги, за да ускори напредването към Твореца. „Плодете се и се размножавайте“ предполага образуването на все нови и нови келим и на намерения заради отдаване, което ще позволи да се умножи още повече получаването на Висшата светлина и по такъв начин да се напредва по духовните степени.

Шести ден. Ще направим човека по наш образ, по наше подобие и нека да властва над морските риби, над небесните птици и над добитъка…

Какво означава „сътворил по образ и подобие“? В Тора е казано: „Бе целем Елоким бара…“

„Целем“ означава част от бина, спускаща се в душата и придаваща й свойствата на Твореца. С други думи парцуф Бина – това е апарат на Висшето управление, който ръководи всички души, техните пътища и реда на поправяне.

Всичко, което става с нас, зависи от бина. Малхут е сбор на всички души, които трябва да бъдат поправени. За да се поправи малхут, в нея от бина низхожда като че ли особено устройство, което позволява да се направи това.

Такъв „спомагателен апарат“, който всяка душа в малхут получава отгоре, се нарича „целем“ – образ. Има се предвид набор от свойствата на Твореца, Неговия образ.

Без информация за програмата на творението, без усещане на пребиваването в мирозданието, тоест без способност за възприемане на духовните светове ние не знаем как да постъпваме, как да направим следващата стъпка, не разбираме какво се иска от нас.

За да се образуват свойства в човека, необходими за напредването, висшата степен – бина – е длъжна да го обучи, да му покаже, как и какво трябва да се прави.

Това и осъществява в нас целем – низхождащо от бина спомагателно устройство. То прониква в нашата душа и предизвиква в нея всички необходими поправяния. Затова е казано, че с помощта на целем се създава от нас Човек.

Седми ден. На седмия ден човек се издига все по-високо и по-високо. Шест пъти той е правил в себе си съответните поправяния: хесед, гвура, тиферет, нецах, ход, есод. Тези шест последователни поправяния се наричат шестте дена или шестте хилядолетия на творението.

Последната сфира – малхут – не е в състояние да се поправи сама, но след абсорбцията на свойствата на шестте предишни сфирот тя може да получи от тях техните свойства. Затова действията на седмия ден се състоят в това, че всичко натрупано и създадено за шест дена влиза в малхут. Събота се счита за особен ден, тъй като в това състояние се извършва запълването на душите с Висша светлина. Единственото условие е да „не се пречи“ на този процес, което символично се изразява в съботните закони.

За човечеството тези седем дни преминават като седем хилядолетия. Шест хиляди години са еквивалентни на шестте дена от седмицата – делничните дни, в продължение на които човечеството, отначало неосъзнато, а след това съзнателно, „с пот на челото“, поправя себе си. В резултат то достига седмото хилядолетие или седмия ден – Събота, състоянието, когато върху неговите поправени свойства го напълва Висшата Божествена светлина на наслаждението и изобилието.

Управляващата нашия свят система се състои от 7 части. Оттук в нашия свят се осъществява деление на 7 и 70 оследните дни на седмицата.– 70 народа на света, 7 дни от седмицата, 70 части, от които се състои душата на човека, неговият живот се изчислява със 70-годишнини и т. н.

Целият път на човечеството се състои от 6 дена – 6000 години на поправяне. Общото съзнателно поправяне на света е започнало от 1995 (5755) година. За оставащото до 6000 години време ние, цялото човечество, сме длъжни да поправим себе си, а след това, през седмото хилядолетие, да получим заслуженото, спечеленото възнаграждение.

Единственото, което ние сме в състояние да направим – това е, намесвайки се в процеса, спуснат отгоре за всичките 7 хилядолетия, да го ускорим. Онези, които могат да се приближат към този процес индивидуално, по-рано от другите достигат изхода във Висшия свят, усещането на Висшата съвършена реалност.

Но и самият път на поправянето, ако хората го извървяват съзнателно, с лични усилия, се възприема като съзидание, романтичен стремеж, а не непрекъснато получаване на удари от съдбата.

Ние изучаваме устройството и функционирането на цялата система на мирозданието именно за това, за да знаем точно къде и как имаме възможност да се намесим, нещо да променим. Изобщо, казано направо, човек не може да влияе на своя корен, на източника, от който той е произлязъл, тъй като се намира на по-ниска степен и се явява негова производна.

Но поправяйки себе си, уподобявайки се по свойства на своя корен, човек променя в себе си усещането за това, което получава отгоре: вместо ударите на съдбата, постоянните неприятности, всекидневните трудности той започва да изпитва блаженство, покой, съвършенство и пълно познание. Творецът ни е създал в този свят, за да можем ние с помощта на кабала да усвоим Висшия свят и сами да започнем да управляваме своята съдба.

За щастие времето работи за нас и наближава вътрешното – духовно, и външно – физическо, освобождаване на цялото човечество, както се говори за това от Баал Сулам в „Предговор към „Книга Зоар“.

Тъй като както не може човек да съществува в нашия свят, без да има знания за него, така и неговата душа след смъртта на тялото не е в състояние да съществува във Висшия свят, ако не получи предварителни представи за него. Затова знанието на кабала не само ни осигурява комфортно съществуване в този свят, но и възнаграждава с вечно и съвършено съществуване в бъдещия свят.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар