// Вие четете...

Атмосфера

Понятие за барични системи.

„Ако си премълчиш когато влезе, той ще си вкара и магарето.“

Градиент на метеорологичните величини.

Метеорологичните величини се изменят, както във времето, така и в пространството, тоест те се явяват, като функция на координатите на точка и времето.
Съвкупността от значенията на определена метеорологична величина във цялото пространство или ограничена област от него се нарича поле на тази величина.
За охарактеризиране на пространственото разпределение на метеорологичните величини в фиксиран момент от време се въвежда понятието еквискалярна повърхност, във всяка точка на която, съгласно определението, метеорологичната величина запазва постоянно значение.
Еквискалярните повърхности за различните метеорологични величини носят различни названия например, за налягането тя се нарича изобарична, за температурата тя се нарича изотермична и т.н.
Кривата на пресичане на еквискалярните повърхности с коя да е друга повърхност (в частност с повърхността на морското ниво) се нарича изолиния на величината например, за налягането това е изобара, за температурата – изотерма и т.н.
За количествена мярка на изменението на метеорологичната величина в пространството служи градиентът на тази величина. Градиент на величината се нарича векторът, който по направление съвпада с нормалата към еквискалярната повърхност.
Хоризонталната и вертикалната проекция на градиента е прието да се наричат хоризонтален и вертикален градиент. Хоризонталният градиент винаги е с положителен знак, а вертикалния може да бъде както с положителен, така и с отрицателен знак.
Съществува общо правило, ако величината намалява с височината, то вертикалния и градиент е положителен, ако величината расте с височината, то вертикалния градиент на тази величина е отрицателен.

Понятие за барични системи.

Метеорологичните станции на които се измерват налягането и другите метеорологични величини са разположени на различни височини над морското ниво. Тъй като налягането се изменя с височината, то измерените на станциите значения ще се различават преди всичко под влиянието на разликата във височините. Оценявайки изменението на налягането в хоризонтално направление (в частност, разчитане на хоризонталния градиент на налягането) е възможно само тогава, когато налягането е приведено (тоест преизчислено) към някакво ниво. В качеството на такова обикновено се избира морското ниво. Приведено към морското ниво налягането и другите метеорологични величини (температура, точка на оросяване, скорост на вятъра, количество, височина и форма на облаците и други) се нанасят на бланкови географски карти, които се наричат приземни карти за времето.
Ако се прекарат изобарите на достатъчно обширна територия, то ще се окаже, че те имат различни форми. В зависимост от последните различават следните барични образования.
Област на ниско налягане, ограничена от затворени изобари се нарича циклон, а област на високо налягане се нарича антициклон. Област с U или V образни изобари на периферията на циклоните носят название котловина, а на периферията на антициклоните се нарича хребет.
Седловина, това е област заключена между два накръст разположени циклони и анти циклони. В някои райони изобарите имат форма, близка до права. Под ниско и високо налягане трябва да се разбира относителното значение на налягането по сравнение с налягането в съседни области. От направените разсъждения следва, че изобаричните повърхности над циклона са вдлъбнати по направление към земната повърхност, а над антициклоните са изпъкнали.
Хоризонталните размери на баричните системи (на първо място циклони и антициклони) се колебаят от няколко стотен до няколко хиляди километра. Тяхната вертикална протяжност достига до няколко километра. Различават ниски и високи циклони и антициклони. Първите се разполагат на над 2 – 3 км, а вторите, като правило на цялата тропосфера.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар