// Вие четете...

Мъдрости от миналото

Понякога е по-добре да не знаеш!

СЕЛЯНИНЪТ И ЛИСИЦАТА.

Влюбила се лисицата в селянина, отишла при него, обяснила му се в любов. Отвърнал и той, че как не става, жена си има.
– Глупак си ти – отвърнала лисицата – жена ти е грозна, коварна, свадлива и не е домакиня. Защо я търпиш?
– Какво пък – отвърнал селянинът – такава е съдбата ми. С това разговорът приключил.
Взела лисицата един голям казан, напълнила го с вода, сложила го на огъня. Минала жената на селянина и я попитала какво вари.
– От четирите страни на света събрах щастие, късмет и богатство – отвърнала лисицата.
– Правя бульон, който се изкъпе в него, ще стане най-красив и богат и щастлив.
– А дълго ли още ще го вариш – попитала жената – искам и аз да се изкъпя.
– О, не може – отвърнала лисицата – той е само за мен. Вече е готов, отивам да си съблека кожата и влизам.
Чула жената това и с главата в казана. Сварила се.
А лисицата не се мотала дълго, свалила и кожата, наметнала я върху себе си, застанала на изток и започнала да чете заклинания. На сутринта се превърнала в прекрасна девойка и припнала към къщата на селянина.
Върнал се той вечерта от гората и що да види – къщата му подредена, свети, гозбата уханна, а на прага го чака прекрасна девойка. Не се замислил много и заживял с нея.
Живели много ли, малко ли, една година. Една вечер на вратата почукал даос. Приютил го селянинът, дал му подслон и храна и на сутринта го изпратил на прага, а даосът се обърнал и го попитал:
– Знаеш ли ти с кого живееш?
– А селянинът го пита:
– Има ли някакво значение? Ще ми стане ли от това знание по-добре?
Замислил се даосът, нищо не казал, обърнал се и си тръгнал.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар