// Вие четете...

Истината е в избора

Политика на “активно остаряване”.

„Самотната жена е безкрила птица.“

Намалелият брой на роднините на близка възраст вследствие на намалялата раждаемост води до намаление на техните възможности да оказват помощ при хронично заболяване или инвалидност. Това налага нуждата от разширяване на обществената система за оказване на такива грижи. Световната банка предлага възможно решение на този проблем: да се извърши преминаване към държавно – обществено финансирани системи за грижи за старите хора, без това да намалява ролята на неформалните роднински системи за оказване на такава грижа и без да се прехвърлят на общините повече отговорности, отколкото могат реално да поемат. Според някои специалисти голяма част от старите хора са в задоволително /особено за възрастта си/ здравословно състояние, което се счита за солиден аргумент за провеждане на политика на “активно остаряване”чрез окуражаване на възможно най-голям брой дейности, включително работа, и доколкото е възможно, премахване на бариерите за работа пред хората, достигнали някаква законново определена пенсионна възраст. От друга страна, поради факта, че групата на най-старите (над 80 навършени години) е една от най-бързо растящите възрастови групи – и в абсолютен брой, и като относителен дял, е необходимо да се предвиди, че това ще наложи промяна в съществуващите здравни заведения за посрещане на нарастващите нужди от постоянна грижа за стари хора, които не са в състояние да се грижат сами за себе си.

Сред инструментите на социалната политика на ЕС по отношение на старите хора са: пряка финансова помощ, консултантски и научно-технически методи за подпомагане на организацията и управлението на социалните схеми. ЕСФ (Европейски социален фонд) е основен инструмент, който позволява комплексен и интегриран подход при решаването на цели групи проблеми. В началото след създаването на ЕСФ (той е създаден през 1957г. с Римския договор при учредяването на ЕИО) средствата му се използват предимно от “богатите” страни членки, но от 1972г. са въведени ограничени национални квоти и голяма част от средствата тръгват към “по-бедните” страни – най-вече Португалия и Гърция. Определени са петте приоритетни цели на ЕСФ:

а) насърчаване на развитието на схемите за социална защита в изостаналите региони;

б) приспособяване за региони, гранични областни части от региони, които са силно засегнати от процеса на остаряване на населението;

в) борба със структурната безработица, засегнала голям брой възрастни работници;

г) професионална адаптация на старите хора към променените условия на труд;

д) приспособяване на селскостопанските структури и насърчаване развитието на земеделските райони, където остаряването е по-силно изразено.

Ето защо ЕСФ може да се определи като един от най-широкообхватните инструменти на структурната и социалната политика на ЕС.

От друга страна, дейността на ЕСФ е подчинена на целите на ЕС в социалната сфера дефинирани в Договора за Европейската общност:

а) поддържане на високо равнище на заетост и социална защита;

б) повишаване на жизнения стандарт и при уязвимите групи – възрастни и др.;

в) икономическа и социална солидарност между поколенията и т.н.

Налице са съществени различия между половете по отношение на здравословното състояние. Въпреки, че жените имат значително по-висока средна продължителност на живота (в развитите страни) те също така имат и по-висока заболеваемост в стара възраст, както и във всички други възрасти. Изследванията показват, че макар да има увеличение на трета и втора група инвалидност с нарастване на възрастта, то за първа група инвалидност няма връзка между възраст и инвалидност, като дори за най-старите възрасти честотата на инвалидността намалява.

Освен това, нарастването на средната продължителност на очаквания живот над 60 години в развитите страни се дължи частично на намаляване на честотата на хроничните болести в стара възраст и забавяне на тяхното развитие.

Следователно, макар намаляването на смъртността в развитите страни да води до увеличаване на честотата на хроничните заболявания в стара възраст, то тези заболявания се проявяват по-леко и причиняват по-малка загуба на дееспособност. Анализът на такива данни за Англия и Уелс показва, че през 80-те години на 20-век увеличението на средната продължителност на очаквания живот е било най-силно изявено в човеко годините, преживени без инвалидност. Това е противоположно на заключенията за предходното десетилетие (70-те години на миналия век), когато почти цялото увеличение на средната продължителност на очаквания живот е било за сметка на човеко годините преживени в стара възраст и в инвалидност. Това се отнася и за двата пола, но увеличенията на човеко годините без инвалидност са били по-големи за мъжете, отколкото за жените.

Остаряването на населението и икономическата глобализация са двата основни фактора, които ще формират социалната промяна в света през 21 век. Изследване на глобалното остаряване трябва да отдели значително внимание на начините, по които тези два основни социални фактора влияят върху живота на старите хора. Доколкото процесите на остаряване и икономическата глобализация се различават по страни и региони в света, последиците от промените, свързани с тези две социални явления, също се очаква да са различни. Като цяло икономически развитите части на света – Европа и Северна Америка от десетилетия изпитват съществени промени във възрастовата структура на населението. Много развиващи се страни и такива в преход, понастоящем изпитват аналогични демографски промени, при това с много по-бързи темпове, отколкото развитите страни. Последните са наречени „новия стар свят”, докато развиващите се страни са „стария стар свят”.

Глобалното остаряване поставя нови предизвикателства и рискове, по-специално по отношение на осигуряването на ресурси за старите хора за предоставяне на средства за здравно осигуряване, финансова сигурност и различни услуги, които помагат за посрещане на медицинските и други потребности на хора с хронични заболявания и/ или инвалидност, които не могат сами да се грижат за себе си. Към момента много от изследванията на глобалното остаряване се фокусират върху оценка на това как последиците от остаряването и икономическата глобализация в развитите държави се различават от тези в развиващите се. Според оценка на ООН в продължение на десетилетия напред рисковете и предизвикателствата, свързани с глобалното остаряване, е по-вероятно да са много по-високи за развиващите се страни, отколкото за развитите. Глобалното остаряване може да повиши риска и за други уязвими групи (например несемейни стари жени и вдовици), особено в развиващите се страни.

Анализите на глобалното остаряване трябва да очертаят основните области на изследователски интерес по отношение на: 1) Семейната структура и житейски ангажименти; 2) Здравната система; 3) Пенсионирането и икономическата сигурност в стара възраст; 4) Осигуряването на социални грижи и услуги за старите хора.

Счита се, че във всички от тези области развиващите се страни в бъдеще ще се сблъскат с много по-големи предизвикателства, свързани със остаряването от развитите.

В най-развитите страни в Европа например, остаряването започва бавно още в края на 19 век, когато раждаемостта влиза във фаза на устойчиво намаление и продължителността на живота започва да се увеличава. През последните десет години темповете на остаряване са много по-бързи във всички страни в ЕС в сравнение с предишни периоди. В добавка към тези демографски промени, икономическата глобализация оказва сериозно влияние върху благосъстоянието на старите хора чрез социалните институции и публични политики.

В развиващите се страни относителният дял на старите хора също нараства. Само в Китай до края на 2015 г. хората на възраст 65 и повече години се очаква да бъдат повече от всички живеещи в Европа. Прогнозите предвиждат до 2030 г. увеличаване дела на старите хора в развиващите се страни до 71% от всички стари хора по света. Данните показват, че промените във възрастовата структура в развиващите се страни стават с много по-бързи темпове и за по-кратък времеви период, отколкото това се е случило в развитите страни.

Глобализацията има много форми, освен икономически, и културни. От особено значение са последиците от икономическата глобализация върху остаряването, включително процесът посредством който локалните, регионални и национални пазари стават част от глобалната икономика и неравенства. По някои изчисления икономическата глобализация започва от 14 в. (след края на рестриктивната търговска икономика). Темпът на този процес нараства твърде драматично през последните 20-30 години. Модерната икономическа глобализация се характеризира с интеграция на развиващите се страни към глобалната пазарна икономика в размери, доминирани основно от развитите страни и техните мулти национални корпорации. Икономическата глобализация включва нарастване на международната търговия, чужди инвестиции и миграция. Само между 2000 и 2005 около 16 милиона хора са емигрирали от развиващите се към развитите държави, което трикратно надвишава броя на същата миграция през периода 1970-75.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар