// Вие четете...

Календарът на българите

Покръстил ли се е Борис през 865?

„За да литнеш, са нужни криле, за да заслужиш уважение, нужен е труд.“

Покръстил ли се е Борис през 865?

Ние няма да се занимаваме с науката на В. Златарски, казва д-р Ценов, защото от това, което тук, както и от онова, което по-преди приведохме, се вижда, че той изобщо не се е занимавал с наука, въпреки това сме принудени да кажем само няколко думи за неговото мнение по покръстването на Борис. В рецензията си на работата на д-р Ценов излязла в 1910 г. Златарски казва, че грешката на Ценов се състояла в това, че Ценов се опирал само на първоизточниците. Излизайки от гледището, че първоизточниците нямат никаква стойност за историческата наука, той не е им обръща внимание, а ги е споменал само, за да покаже, че работата му е имала научна стойност, а не и да последва онова, което сочените от него първоизточници казват. Пише например, Теофан, че стара България се е намирала покрай Босфора, Златарски го привежда за свидетел, че тази България се е намирала на север от Кавказките планини; казват папи, патриарси и прочее очевидци, че на Цариградския събор се е разглеждала работата на Илирийска България, Златарски казва, че там се била разглеждала работата на Източна България и пр. Отделни факти от тоя метод ние много пъти сме сочили, сега нека водим защо и как се покръсти Борис, според Златарски.
Простосмъртните ще си кажат, защото е бил обзет от страх божи. Според Златарски обаче той се бил покръстил по политически съображения или, изразено на прост език, от хитрост. От една страна, Теодора го била заплашила с война, от друга – франките, та Борис, за да избегне тези войни, се покръстил.
Това покръстване станало, след като Теодора в 842 г. пое властта във Византийската империя.
Обаче ето че същият Златарски ни казва: Борис се покръсти в 865 г., тоест по времето на Теодора, която отдавна бе свалена от властта.
Кой покръсти тогава Борис? Кой папа, кой патриарх, кой свещеник, не се казва.
Онези, които казват, че българите били покръстени от гърците, го казват, защото вярват, че Борис е бил покръстен в Теодорино време. Не е ли вярно това, понеже Теодора не управляваше през 865 г. империята, тогава няма доказателства, че Борис е бил покръстен от гърците. Това противоречие Златарски не схващаше, пък и не искаше да схване, защото за него истината нямаше никаква стойност. Историята според него се състои от мненията на този и онзи.
Какво пише в своята „Оценка на съчинението за хабилитация на Д-р Ганчо Ценов” Златарски. „Историческите изследвания са установили, че покръстването на българите е станало в 864/865 г. при княз Борис, наречен в кръщението Михаил (Кои са тези изследвания?), че християнството е прието от Византия (?), че не много след това Борис се обърнал към папата, за да иска уреждането на ново основната българска църква (защо е искал Борис това от папата, а не от Византия, която го била покръстила?), но че в 869/870 г., след събора в Цариград, България отново се обръща към Византия и приема върховенството на цариградския патриарх (значи върховенството на цариградския патриарх (значи върховенството на цариградския патриарх не е било наложено на България по един неморален начин, ами тя сама молила да се подчини на цариградския патриарх!) – Ганчо Ценов отхвърля всичко това”. По Дух Златарски не беше нито българин, нито човек на науката.
Щом не се знае кой е покръстил Борис, остава мисълта, че Борис сам се е покръстил, защото, ако човек е монголец, какъвто е бил „хан” Борис, той е имал свръх човешки способности, което се разбира и от онова, което сега следва: Покръстилият се в 865 година монголец Борис, още не изсъхнал от свещената къпалня, се обърнал според Златарски към Рим и Цариград да иска патриарх.
Българското общество чете тези измислици и се радва на дяволията на княза си и на остроумието на своя учен, без да схваща, разбира се, че това остроумие подкопава религиозността на народа.
Една религия не се усвоява за няколко дни или пък месеца, за това са нужни столетия. Княз Борис не е разполагал с телеграфи, телефони, аероплани и пр. да съобщи или пък да заповяда на поданиците си моментално да станат християни. Пък и да бе могъл да направи това, те пак не биха станали веднага християни.
Който е следил развитието на християнството, той знае, че най-напред се явяват проповедници, които спечелват на едно място няколко души. Образува се община от ограничено число, която работи за разпространението му. Докато това ново учение обеме целия народ, минават столетия, раждат се много поколения. Разпространяването на християнството в България, пък и навсякъде, е вървяло трудно и поради липса на хора за духовници. Подготвянето на такива е било много мъчно, защото не е имало българска християнска литература, та духовенството е било принудено да учи гръцки или латински, което е много трудна работа, особено за онова време. И да е имало такива, те са били много малко, та не са могли да влияят върху целия народ.
Чак когато се похристиянчи цялата страна, за което са нужни столетия, когато вече има подготвени свещеници, владици и пр., когато българското духовенство се задълбочи в християнското учение, може да става дума за патриарх, а не днес се покръстил, още не запознат с християнското учение, още няма попове, та камо ли владици, а утре да иска патриарх. Един слабо културен монголски „хан”, какъвто, според Златарски, е бил Борис – ние нямаме никакви сведения, че този „монголец” е знаел гръцки или латински – не е бил в състояние да спори върху догмата на вярата, каквото направи цар Михаил.
Спорил ли е цар Михаил, когото Златарски нарича Борис, върху догмата на вярата и йерархията на църквата, значи той е бил културен човек, познавал е основно християнството, имал е учени българи около себе си, бил е стар християнин, също и народът му, както изложихме по-преди.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар