// Вие четете...

Календарът на българите

Покръстени ли са българите през девети век?

„Да грешиш е човешко, но да упорстваш в грешките е позор.“

Покръстени ли са българите през девети век?

Преди Освобождението явно се е знаела по-добре истината за българската история. Така излиза от учебниците, които са я изучавали тогавашните ученици. Те са научавали, че ние, българите, сме покръстени от Свети Апостол Павел при обиколките му по нашите земи. От цитирания по-преди откъс от един стар учебник по история от 1876 г., издаден в Цариград вече стана ясно, че християнството по нашите земи е от апостолски времена:
„В. (въпрос): Кои са оние Бугари, што се крстиjа во почетокот на први век после Рождество Христово?
О. (отговор): Тие се Бугарите што живеат во Македониjа.
В. Од кого са покрстени тие?
О. Од Апостол Павле…“
Из „Кратка сваjштана историjа за училиштата по Македония“, съставена от Димитар Василев Македонски.
Тази и вярна, и логична теза за ранното християнство на българите е заличена от след освобожденски служители на чужди интереси и масонски автори. Така в официозната ни история остава легендата за покръстването през 865 г. от княз Борис. Защото покръстването на българите е свързано с теорията за ранното им пребиваване тук, по днешните ни земи. Много по-ранно от „академичното“ – седми век.
След освобожденските ни автори на учебници влязоха в измамната схема на Шафарик – Иречек, създадена от чужди, противни на България интереси, и й робуват до ден днешен.
Мита за късното християнизиране на българите д-р Ценов разбива с огромен брой научни аргументи, базирайки се на автентични източници. Въпреки това чак двайсетина години след комунизма, у нас започнаха да се прокрадват идеите на българизма, на българския национализъм. Тези идеи извират от духа на всичко българско, витаещо хилядолетия по земите, в които се раждаме и умираме, земите, които са била на българите, както преди 5000 години, така и днес.
Нека следваме казионните историци в опровергаването на тезата, че сме покръстени чак през 865 г. В момента и „академичните“ учени не отричат, че Кубрат е бил християнин. Това е описано вече и в казионни книжки и дори учебници. Но веднага възниква въпросът, как така един владетел е християнин, а народът му е народ от езичници. Във времената, за които знаем, че вярата е била определяща за съдбата на цялата народност и държава, това е просто абсурдно. Цели двеста години след християнина Кубрат, Борис тръгва да покръства българите, а дотогава те тънат в езичество, докато царете им са покръстени. Нелепостта на тези теории би трябвало да засрами историците, които ги повтарят, но дали ще дочакаме този момент, за сега не е известно.
Защо се получава така, че се налага легендата за това късно покръстване през девети век? Всичко идва оттам, че българската народност на Балканите в по-голямата си част възприема най-ранните християнски ереси като арианството. Арий е един от духовниците, които издигат първата ерес в Христовата църква през 4 век. Според тази ерес единството на Светата Троица – Бог Отец, Свети Дух и Син не са едно цяло, а различни субстанции. Тази гледна точка ще стане по-нататък през вековете плънка на многобройни ереси и учения, целящи разцепление на църквата. Понякога в подобни ереси са изпадали и хора честни и справедливи по сърце, но отвратени от неморалното поведение на отделни църковни представители. Арианството е следвано от несторианство, монофизитизъм и други ереси, които са предизвиквали вселенски събори по темата. По нашите земи разновидност на тези ереси идва под името павликянство. Но по времето на налагането на християнството като вяра в държавен план по нашите земи – 4-5 век, ересите, не признаващи Троицата и принизяващи божествената същност на Христос, завладяват голяма част от населението. Население, което е българско и което не стои и чака до 865 г., а се покръства от епохата на апостол Павел. Всъщност през 865 г. е наложено възвръщане към догматичното християнство и излизане от ересите. Това се приема като „покръстване на българите“.
Този факт се потвърждава и от самата история на Паисий Хилендарски. Той пише: „Когато след някое време дунавските българи се отвърнали от православието в езичество (ерес), Бог избрал блажения цар Михаил (Борис) за българския народ и го просветил с свето кръщение… И тоя ВТОР (!!!) просветител на българския народ завършил живота си богоугодно и свето…“
Щом Паисий нарича цар Борис – Михаил „втор“ покръстител, защо историците мълчат? Паисий ясно говори за отклоняване на българите от православието и връщане към него при Михаил – Борис. Такива данни привежда и д-р Ценов, както и някои съвременни автори като Здравко Даскалов.
Българите са сред най-старото християнско население на Европа. Те са били жители на земята, където живеем и сега, от хилядолетия. Нещо, което в писмо от 896 г. до византийския император Роман Лакапин Симеон изтъква като историческо право на народа си да обитава тези земи.
Българският превод на Светото писание, направен от Кирил и Методий през девети век, изпреварва с цели седемстотин години превода на Библията на френски, който е направен за първи път през шестнайсети век. С петстотин години пък по-късно от българския превод е направен този на английски език, а на говорим италиански преводът на Библията е чак през осемнайсети век. В Полша проповеди на полски език започват чак през първата половина на шестнайсети век. В България на говорим български език имаме превод на Библията и проповеди още през девети век. Според някои автори така наречената Сребърна библия от четвърти век, написана на глаголица от епископ Улфила, е на български, а самият Улфила пише този превод в нашите земи и умира тук, предполага се, че гробът му е в Шуменско.
Това е достатъчно доказателства, че българите са изпреварили другите европейски народи със столетия в духовно отношение. През девети век в Европа има само три истински държави – Западната Римска империя или Франкската държава, Източната римска империя или Византия и България. Първата и третата са държави от унитарен тип – империи, в които живеят различни народи. Другият тип държава – националната, не е била позната за други освен за българите. Те живеят в Първото българско царство в рамките на народността и формират за първи път нещо коренно ново – национална, а не унитарна държава. Днес в учебниците по политология пише, че националните държави се появили през деветнайсети век. Това не е вярно. България е първата национална държава по всички изисквания на днешната политология – един народ, една държава, един език и култура още по времето на Борис и Симеон – девети – десети век.
България е и единствената държава в Европа, запазила името си от тогава до днес. Днешните държави – Италия, Белгия, Германия, Франция, се появяват като държави с тези имена. И това е мнение на световноизвестни чужди учени. Само българските историци още не искат да признаят истината за родината си.
Английският професор Норман Дейвис потвърждава уникалността и първенството на българската национална държава. Норман Дейвис (роден през 1939 г.) е световноизвестен английски историк, бивш преподавател в Оксфорд. Автор е на много трудове, най-известният от които е „История на Европа“, публикувана през 1996 г. Този труд предизвиква огромен интерес от страна на британската и американската преса. „Таймс“ го определи като „задължително четиво“.
Именно в този труд, в това „задължително четиво“ според проф. Дейвис западната цивилизация, която се дава за образец днес в България, е „един конгломерат от умозрителни конструкции, произвеждани с цел да пропагандират интересите на своите създатели“.
Много по-интересен е изводът на проф. Дейвис за България като първата национална държава в Европа. Дейвис разглежда като база годината 1265 – когато е роден Данте. Тогава, твърди британският учен, няма понятия като „Англия“, „Франция“, „Италия“, „Холандия“, „Чехия“, „Унгария“, „Полша“ и пр. В названия като тези не може да се влага народностен смисъл, когато говорим за тия времена. „Към 1265 г. по-голямата част от Европа се характеризира с липсата на различими национални общности“, констатира проф. Дейвис. През целия тринайсети век не може да се говори за национални държави, като заключава, с изключение на България.
Извоювайки своята независимост от Византия, България създава собствена православна църква и собствена самоличност, собствен национален елит и национални институции. „Това е крачка, която не може да извърши нито една страна от християнския свят чак до епохата на Реформацията (16 в.)“, обобщава британският историк Норман Дейвис.
Изводите и заключенията на проф. Дейвис трябва да се изучават в българските учебници. Вместо това обаче там се учи национал – нихилизъм като това твърдение: „Самата метафора на семейството и кръвта, чрез която групата се представя като естествен, биологичен наследник на славата на предшествениците, е погрешна: колективната идентичност е културен, не природен феномен“ – този цитат е от учебник за 12 клас, наречен „Свят и личност“, и според него кръвната връзка няма значение за идентичността, наречена български народ например. Учебникът учи българските ученици, че „малцинствата като част от националната държава са национални малцинства“ и дава примери от страната ни. При положение че международното право не е уточнило категорично понятието за национално малцинство и че в България няма национални малцинства, този учебник вече промива мозъците на подрастващите с неверни и тенденциозни внушения. Пак там се казва, че националната държава днес, в началото на 21 век „губи значението си на последен гарант на човешкото съществуване“. А самата национална държава се появява според този и другите български учебници едва през 19 век.
Ето как един английски професор твърди, че България е била национална държава още през 13 век, а учебници от автори, наричащи се българи, учат на нещо съвсем друго – на неистина, на антибългарска неистина.
Как няма да има тържество на националнихилизма при това положение и в политиката, и в обществото като цяло. Щом от ученическата скамейка продажници и повтарящите измислици учени с титли втълпяват на децата, че метафората за семейството и кръвта е погрешна.
Защо тогава трябва да се търси външен враг на българите, когато си имаме такива учители и предатели на националния дух?

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар