// Вие четете...

Ниво на океана

Подробност на снимката.

„Не гледай кой е писал, гледай какво е написано.“

В природата релефът се явява практически непрекъснато многообразие от форми, всяка от които има само на нея присъщи размери и очертания. Подводния релеф представлява съвкупност от различни форми по очертание и размери. Съвкупността от типове и способи на снимка е предназначена за надеждно изучаване на всички форми на релефа и откриване на всички навигационни опасности.

Средствата за площно обследване позволяват откриването на всякакви форми на релефа в пределите на разрешаващата способност и точност на измерване на дълбочините. За осигуряване на непрекъснатост тук галсите се прокарват така, че съседните полоси на снимка да се препокриват на някакво разстояние P. Следователно, разстоянието L между галсите в този случай ще бъде равно

където Пi,Пj – ширина на полосите на обследване на съседни i-я и j-я галси.

При дискретна снимка възникват други обстоятелства. При извършване на промер освен разстоянията L между галсите, в случай на дискретно измерване на дълбочините също и разстоянието l между тях определят възможностите за откриване на формите на релефа. Степента на детайлизация на изучаване на релефа, характеризирана от разстоянията между галсите и дълбочините се нарича подробност на промера. Единствен критерий за подробността на промера при измерване на дълбочините с ехолот се явява величината на междугалсовото разстояние L.

Очевидно, разстоянията между галсите трябва да бъдат такива, че да е възможно да бъде представена не само общата картина на релефа, но и отделни характерни за него форми, а също така и да бъдат открити признаците за наличие на плитчини или други повишения на дъното, опасни за корабоплаването. По този начин, сложността на подводния релеф в пределите на обследваната акватория се явява първи определящ елемент при избора на подробността на промера.

Диапазонът на дълбочините е другия елемент, характеризиращ района на промера в смисъл на навигационна опасност. Напълно разбираемо е, че колкото дълбочините са по-близо до критичните, при които все още е възможно надводните кораби да плават с дадено газене или подводните лодки при зададена дълбочина на потапяне, толкова по-малки неравности на дъното трябва да бъдат открити в процеса на промера. Последното се достига с намаляване на разстоянието между промерните галси.

При установяване на между галсовото разстояние също така е необходимо да се отчита възможната точност на определяне на мястото на кораба на промерните галси.

И накрая, при назначаване на подробността на промера е необходимо да се изхожда от значимостта на района в навигационно, икономическо, военно или научно отношение.

По-рано вече беше показано, че погрешността на дълбочините, показани на карта е свързана с точността на тяхното измерване с ехолот и точността на определяне на мястото. Очевидно е, че няма смисъл да се определят такива форми на релефа, чиито размери са равни или са по-малки от указаните погрешности, свойствени на дадения способ на снимката.

Невъзможността непосредствено да се възприеме подводния релеф изисква предварително да се планира мрежа от промерни галси с цел откриване на определени негови форми и навигационни опасности. Естествено, колкото по-малко е разстоянието L, толкова е по-голяма достоверността с която може да бъде решена тази задача. Но намаляването на междугалсовото разстояние води към увеличаване на стойността на хидрографските работи и изисква повече време за тяхното изпълнение.

Изложените съображения показват, че при планирането на промера трябва да бъде решена задачата по избора на оптимални разстояния между галсите, позволяващи надеждно обследване на зададения район с най-малко разходи на време и материални средства.

Прокарване и направление на галсите. Промерът си остава водещ способ и се използва за снимка на релефа на дъното за всяка геоморфологична зона на Световния океан.

Оптималната система от галси за промер трябва да се избира по такъв начин, щото релефа да е надеждно определен при това количеството галси да е най-малко. Колкото е по-сложен релефа, толкова по-бързо той се изменя, толкова по-малко междугалсово разстояние трябва да се избира, и обратно. По протежение на изобатите изменението на дълбочините е равно на нула, поради това най-изгодно е галсите да се разполагат по линия, която да е нормална (перпендикулярна) към тяхното общо направление.

По силата на казаното, в районите с ясно изразен наклон на дъното, при плитчини и открити към морето брегове, а също така на участъци, където крайбрежието се характеризира с акумулативни форми на релефа, галсите на промера се разполагат перпендикулярно на общото направление на изобатите или бреговата линия. Такова направление на галсите е целесъобразно при обследване на материковия склон, материковото подножие, зоните на островните дъги и средно океанските хребети.

По аналогични съображения при обследване на не големи заливи и бухти, имащи изтеглена форма, а също на каналите и фарватерите галсите се разполагат произволно, отчитайки други фактори, например, направление на течението и вълнението, особеностите на определяне на мястото, отсъствието на излишни повороти и т.п.

В тези райони, където се очаква вълнообразен релеф във вид на лехи, подводни валове, а също така при равни не нарязани брегове. Където акумулативните форми се редуват с абразивни, за надеждно разкриване на релефа галсите трябва да се прокарват под ъгъл 30 – 45º към общото направление на изобатите или брега.

В общия случай, когато се изисква равномерно покритие с еднаква подробност за цялата площ, промерните галси следва да се разполагат паралелно един към друг. Така, системата от паралелни галси е целесъобразно да се прилага в райони с постоянно понижаващо се дъно, на равнинни участъци, осеяни с абисални хълмове, лехообразни или други монотонни форми на релефа.

Освен паралелни, използват се още зигзагообразни, радиални и взаимно перпендикулярни галси.

При промер, със зигзагообразни галси се обследват удължени участъци, за които е необходимо да се уточни пречупванията или рязкото изменение на основните форми на релефа (участъци от материковия склон, дълбоководни падини, жлебове, каньони).

С радиални галси (веер) се обследват такива райони, където с увеличението на дълбочините и намаляването на подробността на промера (подводни планини, вулкани), а също така на носове, в кръг на не големи острови и на други участъци, чиито релеф е изразен чрез силно извити изобати.

Взаимно перпендикулярни галси се прокарват на места, където с промер е открито рязко изменение на направлението на изобатите и те се пресичат с основните галси под ъгли по-малки от 30º. Освен това, пресичащите галси се прокарват при обследването на отличителните дълбочини, банки и върхове на подводни планини.

Галсите на площното обследване, изпълнявано с помощта на много лъчеви хидроакустични комплекси или ехо тралове, се разполагат така, че кораба да може да маневрира. При това е желателно галсите да се разполагат под ъгли 90 – 45º към общото направление на изобатите, при което броя на поворотите да е минимален.

При равнинен или хълмист релеф, както и в други случаи, когато направлението на общия наклон е слабо изразен, галсите на площното обследване се разполагат произволно относно изобатите, стремейки се към избора на най-благоприятните условия и към изпълнение на снимката с най-малък брой галси.

При удължени заливи, бухти, а също така на канали и фарватери галсите на площното обследване се разполагат по осите на теснините и паралелно на тях.

Галсите при инструменталната оценка, изпълнявана съвместно с промера от един кораб се прокарват, подчинявайки тяхното направление на изискванията на промера. Ако инструменталната оценка се осъществява отделно от промера, галсите се разполагат, като правило, по общото направление на изобатите и само в случаите, когато заради конфигурацията на района това се изпълнява трудно, галсите се прокарват перпендикулярно на изобатите.

Галсите един спрямо друг при инструменталната оценка и площното обследване се разполагат паралелно. При носове, неголеми острови, както и в други случаи, когато релефа е изобразен с изометрични изобати, галсите се прокарват веерообразно (във вид на ветрило).

С цел контрол на снимката и за последваща оценка на нейното качество първо се прокарват контролните галси. При всички способи на снимка те се разполагат перпендикулярно (нормално) към галсите от системата на основното покритие, при това не по-рядко от 10 – 15 см на планшета. На материковия и островния склон контролните галсите се прокарват във високите, средните и ниските части, а на удължените повдигнати и лехообразни форми – по осите на повдиганията и на противоположните склонове.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар