// Вие четете...

Календарът на българите

Подменена ли е българската история?

„Правдата в огън не гори и във вода не потъва.“

Подменена ли е българската история?

Въпросът е, защо в учебниците не се учи, че на карта от 4 век пише „България“? Има достатъчно неоспорими доказателства, че българите не са се появили в края на седми век от далечния Изток, за да се заселят край Дунава. Българите винаги са живели по земите на днешна България, но са били изтласквани в определени периоди и са водили войни за отвоюване на своите земи. Това е ставало далече преди тази прословута 681 година, която продължаваме да тачим като година на образуване на българската народност и нация. Описания на българите на юг от Дунав и на Запад от Черно море има предостатъчно. Но казионните, обслужващи не български интереси „учени“ ги прескачат упорито вече сто и двадесет години след Освобождението.
Ето една кулминация на доказателствата, че мизите са едновремешните българи – картата на Свети Йероним от IV век, съставена по данни на Евсевий Кесарийски (270-338 г.), бащата на църковната история, и отразяваща Балканския полуостров от това време. На тази карта е изобразена днешната българска територия на юг от Дунава и върху тази територия пише: „Moesia haec & Vulgaria“ („Мизия е тук и България“). Днес картата се съхранява в Британския музей и е включена в ръкопис на Св. Йероним. Издадена е от Конрад Милер през 1895 г.
Значи според един толкова авторитетен автор като Евсевий Кесарийски още в края на трети и началото на четвърти век земята на юг от Дунав е България, но за основната част от българските казионни историци това не е така. Те държат българите да са късни пришълци от седми век и да са „орда“, вляла се и изчезнала в някакво измислено славянско море.
Докога все пак ще ни натрапват лъжовната 681 година за начало на България? Днес официално за начало на българската народност и държавност се смята годината 681. Това е фалшификация, която трябва да бъде опровергана от всички историци и изследователи, които претендират да носят българско име и имат българска кръв.
Ето и други свидетелства, че българите са били познати за хронистите и политиците на Рим и Константинопол далече преди седми век: Блазиус Клайнер, францискански монах, автор на „История на България“, през 1761 г. описва „многобройни нахлувания на българите в Европа“, като започва от 373 г., когато заедно с хуните нападнали „Мизия, Унгария и Сирмиум“.
Манасиевата хроника споменава, че „от тръгването на българите са изминали 870 години“, като се има предвид завземането на Охридската земя от тях. Тази хроника е писана през 12 век от Константин Манасий. Обхваща периода от сътворението на света (5508 г. пр. Хр.) до император Никифор Вотаниат (11 век). Преписи от хрониката се съхраняват във Ватикана и в Синодалната библиотека в Москва. Събитията, отнасящи се до българите, визират епохата на Анастасий – 515 г. А оттогава назад – към момента на съществуване на българи в Македония и Илирия били изминали 870 години според хрониката. Това означава 515 сл. Хр. минус 870 години прави 355 г. преди Христа! Това се струва невероятно за казионните историци, но то се потвърждава и от доста други източници – Йоан Малала например.
Но дори и при друга сметка – тези 870 години да се извадят от периода на цар Иван Александър, когато е оформена като книга Манасиевата хроника, пак се получава 474 г. – повече от двеста години преди сакралната 680 г., когато за първи път били дошли българи на юг от Дунав, според лъжливите учебници, по които българските деца учат история.
В края на пети век – към 480 г., гръцки и латински хронисти пишат за българите като за разположен в днешните ни земи народ. Йоан Антиохийски описва как император Зенон (479-491 г.) „се видял принуден да влезе в съюз с така наречените българи“.
Енодий, епископ на Тичина, описва през 507 г. българите така: „Това е народът, който преди тебе имаше всичко, което е пожелавал…“
Византиецът Теофан пише летопис, обхващащ периода от 284 г. до 813 г. В разказите за 5 век той неведнъж споменава за българите, и то като население, живеещо в днешните ни земи.
Комес Марцелин, съвременник на битка между ромеи и българи, пише през 499 г. за сражение в Тракия между българи и императорски войски, завършило с поражение за ромеите.
Според Енодий още през 6 век българите са контролирали по-голямата част от Балканския полуостров.
Йоан Зонара описва как император Анастасий издига специална стена против българите. Това става през 512 г. – повече от 150 години преди официозната 681 г., когато се смята, че дошли българите на Балканите.
При основаването на Архиепископията Първа Юстиниана – през 541 г., от текста на Никифор Григорас става ясно, че Македония и Илирия вече били известни като България, че българите преди това са владеели Македония и Илирия. А Първа Юстиниана била преименувана на „Митрополия на България“.
Йоан Малала пък описва едно въстание на командващия войските на Тракия – тракиеца, т.е. българина Виталиан, който се изправил против ереста – монофизитизма на император Анастасий и стигнал до Константинопол. Йоан Малала пише: „Във времената на Анастасий се вдигна тракиецът Виталиан поради заточените владици, както се казва и завзе Тракия, Скития и Мизия до Одесос и Анхиало, предвождащ голямо количество хуни и българи…“
Какво излиза, че легендите за покръстването през девети век на българите са чиста измислица, защото още през 513 г. българин начело на други българи – православни, защитават вярата срещу отстъпил от нея император.
Според Прокопий българска войска има в „цяла Европа“ – тогава Европа наричат Източна Тракия – и причинила големи щети. Това става през 538-540 г. През 550 г. летописците започват все повече да употребяват термина „хуни“, когато пишат за българите. Престават да ни споменават като „българи“. Това явно е причина през 19 век, когато се пише историята ни, доста учени да повярват, че преди седми век българи няма на Балканите. Което е груба грешка и ни струва цяло едно столетие заблуди и подмяна на българската история.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар