// Вие четете...

Управлението

Подкопаване на суверенните икономики.

„Крадецът не краде там, където е много, а там, където се пази лошо.“

Офшорна структура на управление на компаниите. Бурното развитие на офшорната „икономика“ (особено заостряме вниманието на читателя на кавичките в думата „икономика“, понеже създаването на офшорни зони няма никакво отношение към нормалната икономика, удовлетворяваща нормалните нужди на човека) оказва разрушаващо въздействие на „икономиката майка“ не само защото се подкопава нейния производствен потенциал. Едновременно се извършва снижаване на ефективността на управление на „икономиката майка“ от страна на държавата. Накрая настъпва пълна загуба на управляемост на „икономиката майка“.

В качеството на пример може да представим Руската Федерация. Процесът на създаване на офшорни руски компании в различни сектори, включително банковия, започна веднага след образуването на РФ. Преследваните цели са различни: избягване на данъците, заобикаляне на различни забрани и ограничения за изнасяне на капитали (през 1990 г. все още такива забрани и ограничения съществували); изграждане на такава система на управление на бизнеса, която да позволява скриване на истинските собственици на компанията.

В началото на 2010 г. председателят на комитета по икономическа политика и предприемачество на Държавната Дума на РФ Е. А. Федоров обнародвал някои цифри и факти, отнасящи се до офшорната дейност на руския бизнес. По негово данни, 95% от компаниите на руската икономика (промишленост, банково дело, други сектори) са били собственост на офшорни структури. Контролните и надзорните органи на РФ нямат точна представа, каква част от офшорните структури, контролиращи руските банки и компании, се намират в ръцете на чужденци, а каква част — в ръцете на граждани на РФ. Впрочем, до край тази картина не може да се изясни, най-малкото по простата причина, че много граждани на РФ имат двойно и даже тройно гражданство (тоест самите понятия „резидент“ и „нерезидент“ днес са достатъчно размити). Даже ако офшорна фирма принадлежи на стопроцентов руски гражданин, това, по мнението на депутата Федоров, не означава, че руската компания, принадлежаща чрез офшорна структура на такъв гражданин, може да се управлява от държавата.

Фактически възниква ситуация, когато руски компании се оказват както в руска юрисдикция, така и в юрисдикцията на офшорните държави. Доколкото много руски олигарси и предприемачи от по-малък калибър са получили през 1990-те години активи в резултат на приватизация с големи нарушения на руските законите тези олигарси и предприемачи са решили да се „подсигурят“ от рискове във връзка с претенции към тях от страна на руската държава. Затова и са изградили офшорна структура на управление на бизнеса си, като отидат под флага на друга юрисдикция и да могат да разчитат в случай на възникване на претенции на защита от задгранични съдилища.

Ярък пример на това, до какво води офшорната структура на управление на компанията, е историята с руската нефтена компания ЮКОС, на която през 2003–2004 г. и били предявени сериозни претенции от страна на държавата във връзка с неплатени голяма сума данъци. Разследването на държавата показало, че компанията имала многоетажна система на управление, която завършвала в офшорна структура, където ключова роля играел Джейкъб Ротшилд, който естествено не се явявал гражданин на РФ. Както е известно компанията ЮКОС е била разформирована, а нейните активи били продадени на различни компании (преди всичко, на Роснефт) за възстановяване на загубите на държавата от неплатените данъци. Обаче на историята с ЮКОС е рано да се постави точка. Чуждестранните инвеститори, които участвували в капитала на офшорните структури, управляващи активите на ЮКОС в РФ, започнали да подават съдебни искове в чуждестранни съдилища с искане да им се възстанови загубеното при разпродажбата на нефтената компания. През 2010 г. група такива инвеститори не резиденти подала иск в Страсбургския съд за сума от 98 млрд. дол.

Очевидно е, че съществуването на компании, реално функциониращи на територията на РФ, под двойна юрисдикция (руска и офшорна) рязко снижава ефективността на управление на такива компании от страна на държавата. Днес вече е видно с невъоръжено око, че министерствата и ведомствата на РФ почти не управляват стопанството на страната, а само си дават вид, че управляват. Една от главните причини за неуправляемостта на руската „икономика“ е офшорния й характер.

Впрочем, става дума за „вътрешна“ неуправляемост (тоест от страна на руската държава). Съществува още и „външна“ управляемост. Днес ефективността на „външното“ управление на руската икономика, по наше мнение, е много по-добра, отколкото „вътрешното“. Под „външно“ се разбира управлението от правителствата на развитите страни (преди всичко САЩ), транснационалните корпорации и банки, международните икономически и финансови институти. В крайна сметка, зад „външното“ управление на руската „икономика“ стоят световните лихвари, в чийто интерес това управление се осъществява. За „външното“ управление на руската „икономика“ ще говорим и по-нататък.

Впрочем, проблемът за снижаване на ефективността на управление на „икономиката“ от страна на националната държава във връзка с офшорния характер на „икономиката“ е глобален проблем. Той е актуален и за САЩ. Особено релефно се открои той в края на миналото десетилетие: започна световната икономическа криза, възникна необходимостта за по-активна намеса на държавата в различни сфери на националната „икономика“, а резултатите от такава намеса се оказаха повече от скромни. Именно затова, например, новият президент на САЩ Д. Тръмп от самото начало на своето управление се заинтересува от проблемите с офшорките и фактически обяви война на офшорните зони.

В дадения случай се сблъскали националните интереси на Америка и интересите на отделни групи световни лихвари, които са създали система на офшорните зони за постепенен демонтаж на националните държави. Поради силната съпротива на отделните групи световни лихвари президентът на САЩ бил принуден постепенно да намали силата на своята критична риторика по адрес на американските компании и банки, създали офшорния бизнес. Първоначално целите в борбата с офшорния бизнес в САЩ се обявявали за: недопускане на излизане на инвестиции от страната, борба с „прането“ на пари и финансиране на тероризма, увеличаване на данъчните постъпления във федералния бюджет. По-късно акцентът започнал да се поставя на фискалните цели.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар