// Вие четете...

История на българите

Подготовка за Трети щурм на Плевен – 1877.

„За военни дела не се съветвай със страхливец.“

За допълнително укритие при Плевен след щурма на 30 юли Осман паша е разполагал с 35 работни дни; за това време той освен незначително е удължил общия фронт на Плевенските укрепления (към деня на третия щурм неговата дължина е достигнала до 22 км срещу 20 км при втория щурм); укрепленията както и преди имали формата на дъга, а не на затворен кръг, тъй като от запад Плевен с нищо не бил прикрит. Времето, с което Осман паша е разполагал било използвано за усъвършенстване и развитие на вече съществуващите укрепления. Целия Плевенски укрепен лагер се отбранявал от войска с численост от 33000 човека.

Подготовката към третия щурм на Плевенските укрепления, започнала още до Ловченския бой, била към своя край. На 2-ри септември пристигнал в Порадим и встъпил в командването на Западния отряд румънския княз Карл; Зотов останал негов началник щаб и помощник, фактически както и преди той еднолично се разпореждал с всички руски войски от Западния отряд. Румънските войски се ръководели от румънския генерал Чернат. Бил направен план на покрайнините на Плевен в мащаб 100 м в 1 см и извършени всякакъв род рекогносцировки, които, пък, съвършено не обхващали местността западно от Тученитския ручей и при това достигали само до подстъпите към турските укрепления, а не до самите укрепления. Били подготвени топове, фашини и щурмови стълби. Поправяли се пътищата и мостовете. В местата на бъдещите превързочни пунктове се правели кладенци. Войската се обучавала на действия при щурм, съсредоточавали се запаси от боеприпаси и т.п.

Били, най накрая, изработени основите на плана за подготовката и провеждането на щурма; Щурмът се предлагало да се осъществи по следния начин: отначало „предварително, възможно продължително обстрелване на неприятелските укрепления от артилерия, усилвано с постепенното й приближаване към тях; такова постепенно приближаване към укритията трябвало незабележимо под прикритие на местността да се извърши от пехотата и, накрая, да ги атакуват с открита сила”.

Следващата степен в подготовката на щурма на Плевен била завземане на изходното положение за настъпления. Изходното положение било заето към утрото на 7 септември; при това командването се ръководело от това, че румънските войски е трябвало да се насочат срещу северната и източната част от Плевенските укрепления, а руските войски – срещу южната част (частично и срещу източната).

Едновременно със заемането на изходното положение започнала и артилерийската подготовка на щурма. В нея взели участие 20 обсадни оръдия от голям калибър, 36 румънски полеви и 96 девет фунтови руски полеви оръдия. Цел на артилерийската подготовка се явявала „бомбардировка на най-укрепените части и със силен огън до тогава, докато бъдат направени по тях сериозни повреждения и гарнизонът да понесе сериозни загуби” Било решено артилерийската подготовка да продължи до 8-ми, а щурмът да се извърши на 9 септември. Артилерийската подготовка се водела безпланово, не целеустремено, тъй като към нейното начало още не е била съставена диспозицията за щурма и артилерийския огън се разсейвал по всички обекти. Важни обекти при артилерийската подготовка със съсредоточен огън не са били поразени, тъй като не само не е била известна тяхната относителна важност, но и не е имало общ артилерийски началник, който би могъл да съсредоточи огъня на редица батареи по един обект, да избере фланговите позиции и т.п. Освен това, артилерийските позиции се намирали толкова далеко от целите, че дистанцията на стрелбата се приближавала до пределната и нейната дейност не била голяма.

Тези недостатъци съвършено не били забелязани нито от Зотов, нито от който и да е друг от организаторите на щурма на Плевен. Сражението в последствие показало цялата слабост на артилерийската подготовка. А.Н. Куропаткин й дал следната оценка: „Артилерийските действия при подготовката, вследствие неправилната употреба на артилерията, са били неудачни. (Отсъствие на общо управление. Стрелба в течение на няколко дена с прекъсвания през нощта. Стрелба по пунктовете, не представляващи някаква важност, и слаби действия срещу пунктовите за атака. Стрелба от много голяма дистанция. Малко енергично стремление за сближаване с противника. Неподвижност на батареите и след като се определял пункта за атака. Стремление на артилерията от полева да се превърне в позиционна. Страх от загуба от оръжейния огън. Придаване на излишно значение на далекобойността на турската артилерия. Не умение в много случаи да се възползват от нашите прекрасни 4 фунтови батареи. Неправилно разпределение на артилерията по позиции. Неправилно и безполезно използване на обсадните оръдия. Отсъствие на сериозни артилерийски резерви при маса от 400 оръдия”).

През деня на 8 септември руските войски започнали постепенно да се приближават към неприятелските укрепления. Реално това се изразявало в придвижването напред само на отряда на Имеретински, разположен на края на левия фланг на Западния отряд, западно от Тученицкия ручей. Първия ешалон на този отряд под командването на Скобелев завзел на 8-ми септември втория гребен на Зелената височина и достигнал по такъв начин, доста близо до десния турски фланг, на който Зотов придавал изключително важно значение, считайки го за „стратегически – тактически ключ” към Плевенския укрепен лагер. Но тъй като Зотов отложил по не разбираеми причини щурма и решил на 9 септември да продължи артилерийската подготовка, то Скобелев към 9 септември оттеглил войската от втория на първия гребен, за да има възможност в по-благоприятни условия да отрази турските контра атаки, които той очаквал.

Но Осман паша и на първия гребен не оставил войската на Скобелев на спокойствие. Турците, както и Зотов считали своя десен фланг за най-важния пункт от целия укрепен лагер, тъй като именно от тук е можело по най-краткия път да се излезе от града и едновременно да се прекъснат тиловите съобщения към Плевен. Турските контра атаки на 9 септември били отразени. Изглеждало че, сега Зотов би трябвало да вземе решение за щурм на Плевен на 10 септември, но се случило точно обратното: отразяването на турските контра атаки на 9 септември послужило на Зотов като повод да продължи артилерийската подготовка.

За времето на разтеглената на четири дена артилерийска подготовка румънските войски с щурм завзели траншеите при Гривицките редути, а отряда на Имеретински на 10 септември отново завзел втория гребен на Зелените височини. С това се изчерпило всичко което се е отдало да достигнат по отношение на набелязания план „постепенно и незабележимо” приближаване към турските укрепления.

През деня на 10 септември нищо не било прибавено към предишните резултати с артилерийската подготовка. Значителна част от гранатите заради голямата дистанция дълбоко попадали в земята; при това, вследствие на слабия разрив на заряда, гранатите даже и взривили се, не давали някакъв резултат. Много снаряди заради силното разсейване не попадали в целта при обстрелване от големи дистанции, не само в траншеите, но даже и на редутите. През нощта турците поправяли всички не толкова много повреждения, които се отдавало да направи за ден руската артилерия в турските укрепления. Още повече, турската пехота през нощта построявали траверси в тези редути, където даже не ги е имало, и прекарвали нови траншеи. По такъв начин, турските укрепления за времето на артилерийската подготовка станали не по-слаби, а по-силни.

В същото това време редица други обстоятелства налагали сериозно да се замислят за целесъобразността от продължаването на артилерийската подготовка. Лафетите от стрелбата от голяма дистанция се разклатили не само при обсадните оръдия, но и при полевите оръдия. Много оръдия излезли от строя вследствие износване на канала в ствола или от пробива на газовете. В снарядите започнали да се усещат недостатъци, и по нататък той рязко щял да се задълбочава, тъй като вечерта на 10 септември завалял дъжд и разкалял пътищата, което водело до много затруднения с подвеждането на боеприпаси.

На 10 септември бил свикан военен съвет за обсъждане на създалата се обстановка. Военния съвет решил да се щурмува Плевенския укрепен лагер на 11 септември.

Вечерта на 10 септември във войската била изпратена диспозицията за 11 септември. Основната идея на диспозицията се явявала нанасяне на главния удар на десния фланг от разположените руски войски по направление към Гривицките редути. Там удар е трябвало да нанесат 48 батальона, основно от румънските войски. В центъра се нанасял удар от 30 батальона) заедно с девет батальона от главния резерв) от 4-ти корпус по направление към редута Омар бей Табия. На левия фланг ударът нанасяли 22 батальона от отряда на Скобелев и Имеретински.

Схема 26. Трети Плевен. Турските укрепления и разположение на Западния отряд в утрото на 11 септември. Направление на атаките и резултатите.

На пръв поглед, такава идея за щурм може да изглежда доста страна, тъй като тя рязко се разминава с вижданията на Зотов на левия фланг, където по негово мнение, се намирал „стратегическия тактически ключ” за Плевен. Но тази странност лесно се обяснява, ако се отчете, че нанасянето на главния удар на десния фланг била приета вследствие на прякото вмешателство на помощник началника на щаба на Дунавската армия генерал майор Левицки.

Левицки, явявайки се помощник началник на щаба на армията по оперативната част, съвършено не съответствал на своето служебно положение. Бъдещ добър канцеларски изпълнител, той притежавал цял ред рязко отрицателни качества. Независимо от това, че той е завършил Академията на генералния щаб и даже някакво време е преподавал в нея, той не е имал широк военен кръгозор и творчески способности.

Левицки на 10 септември бил за кратко на левия фланг и за краткото време на своето присъствие там „достигнал към убеждението”, че нанасянето на главния удар на левия фланг е невъзможен: за турците, мола, височината срещу левия руски фланг са толкова важни и те ще бъдат защитавани от тях така упорито, че … няма защо да се рита срещу ръжена. Зотов не особено възразил срещу това вмешателство. Първо, той самият не вярвал в успеха на щурма, тъй като определял силите на противника на 80000 човека с 120-150 оръдия; възможно е той да е бил доволен от това вмешателство като повод да се свали от него отговорността при неуспех на щурма. Второ, Зотов самия не бил твърдо убеден в преимуществата на нанасянето на главния удар на левия фланг; наистина, той смятал, че срещу левия фланг се намира „стратегическия тактически ключ” към Плевенския укрепен лагер, но, от друга страна, той изказвал виждане, че „Гривицкия редут – е втори Плевен”. Голяма роля изиграло, видимо, това съображения, че зад десния фланг на руските войски се намирал императорската главна квартира, и отново възникнали опасения, че под Плевен в случай на неуспех на атаката ще се повтори Седан; Левицки, по всяка вероятност, отразявал именно тази гледна точка, която споделял и Николай Николаевич.

В действителност, Плевен лесно да се превземе е било възможно не от страната на Гривица и не от левия фланг, а от към тила – от запад и югозапад. Това се подсказвало от обстоятелството, че към времето на Трети Плевен само там не е бил затворен кръга от укрепленията на Плевен: не укрепения промеждутък достигал 8 км.

Това се подсказвало и от много други съображения. Действайки от запад и югозапад, руската войска би решила задачата с обход, а с пробив, към който те не са били подготвени. По нататък при такъв начин на действие те биха срещнали противника в открито поле, а не в силно полеви укрепления; опитът от всички предишни боеве свидетелствал, че в открит бой руските войски значително превъзхождали турските. Освен това, местността благоприятствала нанасянето на главния удар да е именно по това направление; от крайния пункт на десния укрепен турски фланг (редут Волгар табия) до река Вид, която ограничавала обхода от запад, била 5 км; развръщането на войските, извършващи обхода по тази полоса се облекчавало от характера на местността (лозя, горички); тила на обхождащите войски след завземането на Ловеч бил осигурен; десния фланг не бил в обсега на турския огън от укрепленията – обходът е можел да бъде близо до брега река Вид. И накрая, нанасянето на главния удар от запад носел решителен характер, тъй като прихващал единствения път за оттегляне, оставащ за Сюлейман паша, – към София; сражението би довело до обкръжението на противника.

Но във върховното руско командване такова решение на въпроса даже и не се обсъждало по причина на „отсъствие на превъзходство в сила”.

Щурмът на 11 септември е трябвало да бъде предшестван от артилерийска подготовка, която била с три прекъсвания и е трябвало да продължи до 15.00, след което следвал самия щурм.

По сравнение с Втори Плевен руските и румънските войски при третия щурм на Плевен имали голямо числено превъзходство (83000 щика и саби, 424 оръдия срещу 34000 армия на Осман паша с 72 оръдия). Но това било и всичкото положително, в сравнение с организацията и провеждането на щурма по времето на Първия и Втория Плевен. Като много груба грешка в организацията на третия щурм на Плевен се явявало решението за направление на главния удар да е по десния фланг. Гривицките редути не били такъв обект, с падането на който би рухнала цялата система на турската отбрана. Даже да бъдат завзети тези редути, от тях трудно би било да се развие сериозно напредване по направление на хребета Яник Баир, който стоял над редутите, също и на югозапад, където настъплението би било посрещнато от силната група на турските укрепления (Чорум табия, Ищия табия и други). Само явяващото се като най-изгодно направление на главния удар по левия фланг би донесло полза. С излизането по фланга и в тил на групата Кришински редути руските войски биха излезли до южния и западния край на Плевен, биха взели под огън и прихванали единствения тилови път за съобщения на Плевенския гарнизон със София. Гарнизонът на Плевен би се лишил и от своята най-близка база в град Плевен, където били укрити всички запаси на турските войски както и по нататъшната доставка от вън. При тези условия войските на Осман паша, не биха имали възможност да се задържат в Плевенския укрепен лагер, биха го напуснали и не само не биха се хвърлили на изток по направление към царската главна квартира, но веднага и неизбежно би трябвало да си пробиват път към София. При съсредоточаване на главните сили от Западния отряд на левия фланг такова придвижване би било опасно и в открито поле руските войски биха имали значителен шанс за успех.

Съвършено неудачно бил избран срока за атака на 11 септември. Утрото при гъстата мъгла пречела за воденето на артилерийския огън. Почвата била се размекнала на толкова след дъжда, че краката потъвали в нея и всяко движение било изключително затруднено. Руското командване игнорирало сложилата се обстановка, нагласяйки се за деня на атака към царския имен ден, заради едното си желание да се покажат пред царя. С това, че представянето пред царя ще бъде за сметка на много излишни жертви, царските генерали ни най-малко се съобразявали.

Неудачно било и времето на атаката – 15.00. Късния час за начало на щурма, естествено, силно затруднил действията на войските в случай на успех на щурма и необходимост от неговото развитие. Официалния мотив за избора на толкова късния час се явявало желанието, артилерийската подготовка до щурма да окаже най-силно влияние за неговия успех. Истинската причина за изтеглянето на часа за начало на щурма била в друго. Началника на Западния отряд румънския княз Карл и Зотов съвършено не вярвали в успеха на щурма; те били уверени в неговия неуспех и в последващото преминаване на войските на Осман паша в контра настъпление; късното начало на щурма е трябвало, по мнението на княз Карл, да предотврати развитието от Осман паша на контра настъплението.

Изключително слаб бил главния резерв – всичко девет батальона, по-малко от 1/10 от всичките предназначени за щурма сили. С такъв резерв е можело да бъде прикрито оттеглянето при неуспех, но не би трябвало до отказа да се развива успеха в случай, че той би имал място. В същото време за прикритие на артилерията били отделени шест батальона. Слабия резерв и силното прикритие на артилерията много нагледно свидетелстват за това, колко силно били уверени княз Карл и Зотов в неуспеха на щурма и колко малко са вярвали в неговия успех.

При организацията на третия щурм на Плевен, съвсем не за дълго до неговото началото, било допуснато значително прекъсване на установените командни и организационни отношения. Към него трябва да бъде отнесено и назначаването на княз Карл за началник на Западния отряд за девет дена до щурма; от Зотов след това, разбираемо е, не би трябвало да се изисква пълна отговорност. Отговорността от Зотов в значителна степен била снета също така и при намесата в неговото разпореждане не само от щаба на Дунавската армия (Левицки), но даже и на върховното командване. Освен това, по нататъшното прекъсване на командните и организационни отношения внесла диспозицията. Криденер по същество си оставал извън делото, тъй като частите получавали задачи освен от него, и то не напълно, а в негово разпореждане останала едва една бригада. При Виляминов от дивизия бил оставен едва един полк. Имеретински от началник на отряд бил направен фактически подчинен на Скобелев, макар няколко часа до щурма Имеретински да е бил началник, а Скобелев негов подчинен.

Диспозицията била дадена всичко за няколко часа до началото на щурма. Вследствие на това в някои дивизии тя не достигнала напълно (в 3-та пехотна дивизия), в други достигнала с такова закъснение, че войските с нея започнали да се запознават едва за 2-3 часа до началото на щурма.

Съвършено не обмислена била организацията за последния ден артилерийската подготовка. През този ден за артилерията били точно известни обектите на атаката, и, следователно, тя е могла да съсредоточи към тях целия свой огън и да постигне много по-действителни резултати, отколкото за всичките предишни дни на подготовка. Но за това попречило, че общ артилерийски началник не бил назначен. Вследствие на това не е можело, както и преди, да се съсредоточи огъня по обектите на щурма, с определение на диспозициите, и извършването на нужните за това смени на артилерийските позиции. В центъра от 120 оръдия само 28 са водили огън по обектите на щурма, между впрочем на 11 септември разсейвали своя огън по подлежащи на щурм укрепления. Прекъсванията в огъня, взети от опита от севастополската кампания и разчитането на поражение на неприятелските резерви при възобновяване на огъня, не съответствали на плевенската обстановка. Изходните позиции на руските войски се намирали, за разлика от севастополските, на значително разстояние от турските укрепления; Осман паша не би могъл да вземе прекъсването в артилерийската подготовка за начало на щурма, не виждайки фактическо напускане от руските войски на изходното положение; по този начин, на Осман паша не е било необходимо с началото на прекъсването да придвижва незнайно накъде своя резерв. Към това, прекъсването на огъня не било съгласувано с румънците; когато румънската артилерия стреляла, руската прекъсвала огъня и обратно. Съвършено не бил обмислен и прехода от артилерийската подготовка към съпровождането на атаката от пехотата с огън; не били даже набелязани позиции за такова съпровождане, и с началото на щурма в повечето случаи огънят от артилерията напълно се прекратявал. Обсадната артилерия, както и в предишните дни, била малко, и тя не била в състояние силно да разруши турските укрепления. Впрочем, и много други мероприятия по реда на артилерийската подготовка не били изпълнени заради късно получената диспозиция, тъй като за това не е имало време.

В краен резултат всички надежди за успех на щурма и в тези представители на руското командване, у които тези надежди все още ги е имало, обективно се основавали само на вярата в руската пехота, която с цената на своята кръв и доблест завоювала победи.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар