// Вие четете...

История на българите

Подготовка за преминаване на Дунав 1877-1878.

„Ако искаш мир готви се за война,“

По плана на Обручев военните действия на Балканите трябвало да започнат с форсирането на Дунав.

Предварителната подготовка към форсирането на Дунав започнали веднага след обявяването на войната. Основно тя се водела по две направления: 1) обезвреждала се и по възможност се унищожавала турската Дунавска флотилия и 2) подготвяли се средствата за форсиране и последващото преминаване.

Турците разполагали на Дунав с достатъчно силна речна военна флотилия. Тя наброявала 20 военни парни съда, 9 от които са били броненосци, и е имала на въоръжение 77 оръдия.

Наличието на Дунав на турска флотилия сериозно застрашавала форсирането на реката от руските войски. За да предотврати тази угроза е можело да се води активна борба с турските кораби при помощта на малки съдове, въоръжени с минни, с установяването на реката на минни заграждения и съоръжени на брега батареи.

Активната борба започнала със създаването на руската Дунавската речна военна флотилия. Личен състав за нея е бил заделен от Балтийския (отряд от гвардейски екипаж на Средния Дунав) и Черноморския (Черноморски флотски отряд на долен Дунав) флотове; в този състав от отделени в тези отряди моряци се срещали и не малко ловци. Съдовете за Дунавската флотилия били частни. Доставени от Кронщат и Николаев, частично закупени от Унгария, отстъпени от Румъния, от взети на Дунав. Най-голямо значение във флотилията имали парните минни катери; те преобладавали и числено. Основно минните катери били взети от корабите на Балтийския флот (носели даже названията на тези кораби, от които били взети). Само два катера („Мина” и „Шутка”) били бързоходни, тоест развивали скорост от 14-16 възела, всички останали трудно достигали 6 възела по течението и 2 възела против течението; нито един от катерите не е имал артилерийско въоръжение и броня.

Схема 12. Руските минни заграждения на Дунав през 1877 година.

За атака на неприятелските съдове минните катери имали на въоръжение шестови (на прът) и буксируеми лодъчни мини; при атака катера подхождал плътно до неприятелския съд и го удряли с прътовата (шестовата) мина или подвеждали под неговото дъно буксируемата мина; такава минна атака изисквала от екипажа на катера огромно мъжество.

Освен минните катери, в състава на Дунавската руска флотилия влизали и други парни съдове – всичко 21 вимпела.

В качествено отношение съдовете от руската речна флотилия не издържали никакво сравнение със съдовете на турската флотилия.

Мините за минните заграждения към началото на войната били съсредоточени в складовете в Бандера; те били малко – всичко 300 галванични и 150 мини Херц. В Бендера имало също и 100 лодъчни мини за катерите.

За устройството на брегови батареи се използвали кадри и оръдия от десетки роти от Киевската обсадна артилерия и един батальон от Николаевската. Към началото на юни в Дунавската армия е имало 128 обсадни оръдия с калибър не по-малък от 152 мм.

Като цяло руските сили и средства, организирани за борба за господство на Дунав били много скромни. Борбата е можела да бъде успешна само при наличие на достатъчно време за организация на силите и средствата, а също така при доблестта на руските моряци и артилеристи и при пасивност на турците. Обстоятелствата били такива, че всички тези три условия се оказали на лице.

На 25 април, на другия ден след обявяването на войната, началникът на инженерите от Дунавската армия генерал Деп набелязал места за четири брегови батареи – три при Браила и една при Рени и Барбоша. След тези батареи на набелязаните места били поставени декори. На първо време те имали на въоръжение полева артилерия, а от 8 май – обсадна. Под прикритието на тези батареи между 30 април и 3 май били поставени минни заграждения при Гури Яломица.

По такъв начин, в началото на юни руснаците не само преградили достъпа на турските морски съдове в Дунав от Черно море, но и затруднили свободното им плаване по долен Дунав, от Рени до Гирсово. На 11 май с едновременно попадение на снаряди от 3 и 4 обсадни батареи бил взривен и потопен турския броненосен корвет „Лютфи Джелил”, въоръжен с пет крупно калибрени оръдия. От 218 човека екипаж се спасил само един матрос, който заедно с флага на броненосеца пленили руските минни катери. През нощта на 25 срещу 26 май руските минни катери взривили с шестови (на прът) мини големия турски монитор „Селфи”.

Унищожението на два от най-големите съдове така деморализирало личния състав и командването на Дунавската речна флотилия на турците, че останалите нейни съдове – четири броненосни и осем дървени – спешно се укрили под прикритието на крепостните оръдия на Рушчук и Никопол.

Борбата за господство по средното течение на Дунав започнала малко по-късно – с излизането до Дунав на предните части на руските войски. Първите брегови батареи на Среден Дунав били съоръжени на Парапана и Фламунди (15 юни), на Караби (21 юни), на Журжево (22 юни) и на Турну-Магурели (33 оръдия), тъй като първата била предназначена, освен за борбата с турската флотилия, също и за обстрел на Рушчук, а втората – за обстрел на Никопол.

Под прикритие на бреговите батареи на Среден Дунав се поставили минни заграждения. Така, към 24 юни те били поставени при Караби, в нощта от 26 срещу 27 юни – на Фламунди и на Парапана; на последните, впрочем, да достигнат до неприятелския бряг през тази нощ не се отдало.

В резултат на двумесечната борба с турската речна флотилия на Дунав на руснаците се отдало с нищожни средства удовлетворително да осигурят районите на бъдещото преминаване на Дунавската армия както на Долен Дунав, така и на Среден Дунав.

Значително на по-малко се отдала на руското командване предварителната подготовка на средствата за форсирането на Дунав и последващото преминаване през него на войските на Дунавската армия.

Въпреки че руската армия е имала от миналото богат опит по преминаването през Дунав – последните данни за преминаване се отнасяли към 1854 година и в повечето случаи напълно са съхранили своето значение и за 1877 година, руската Дунавска армия била съвършено недостатъчно осигурена със средства за преминаване. На Среден Дунав форсирането и преминаването било решено да се извърши на железни понтони. Тези понтони, конструкция на полковник Томиловски, се явявали крупно достижение на руската военно инженерна мисъл и превъзхождали чуждестранните, но в Дунавската армия те били малко. В състава на армията били въведени всичко четири понтонни батальона с 208 железни полу понтона, които правели всичко 652 м мост. А тъй като ширината на Среден Дунав през юни даже в тесните си места достигала 800 м, то табелните средства на всички понтонни батальони не давали възможност да се построи даже един мост. По нататък, тъй като за Дунавската армия били нужни, даже на първо време, два моста на Среден Дунав и един на Долен, мостовото имущество за 2 ½ моста се наложило да се търсят на място.

На Долен Дунав въпроса се решавал лесно – в Галац бързо приготвили плотове, необходими за сглобяването на един мост. На Среден Дунав работата стояла зле. Там подготовката на мостово имущество от местни средства започнали със закъснение, при това допуснали редица грешки. Към времето на преминаване на Среден Дунав мостовото имущество с големи трудности се отдало да бъдат изготвени, но то не е било еднотипно и се е състояло от най-различни средства и материали.

Още по-лошо стояли работите на Среден Дунав с подготовката на средства за стоварването на десант в периода на форсирането на реката. Щаба на Дунавската армия разчитал в началото изключително на железните понтони. Впоследствие, пред самото форсиране е било решено железните понтони да се използват само за първите рейсове на десанта, а за последващите, по предложение на Деп, да се използва парахода „Анету”. Последващите ходове напълно потвърдили правилността на предложението на Деп. По време на преминаването от строя излезли от обстрела и буря 25% от железните понтони; без помощта на парахода и буксираните от него две баржи форсирането на Дунав от руската армия би се забавило значително.

На Долен Дунав за форсирането на реката били използвани местни лодки, параходи и подготвени дървени понтони.

Хода и резултатите от подготовката на форсирането на Дунав са много показателни за икономическата и техническа остарялост на руския царизъм. Разполагайки със значително време за подготовката на форсирането, руския царизъм не е могъл все пак да осигури своята армия с достатъчно средства за форсирането. Мините и железните понтони са били недостатъчно, доставяли ги със закъснение. Другите средства за стоварването на десанта не били приготвени предварително в достатъчно количество; мостовите били подготвени за поставяне за сметка на местни средства със закъснение.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар