// Вие четете...

История на българите

Подготовка за отбрана на проходите -1877.

„Най-добре работи онзи, който си знае работата.“

Решение на турското командване за преминаване в контра настъпление. Неудачите на руските войски в Зад балкана и при Втори Плевен предизвикали в Константинопол, сред върховното турско командване, възторг и ликуване. Султанът, военния министър и висшия военен съвет решили,че е настанало време за преминаване в контра настъпление с цел отблъскване на руските войски зад Дунав. Осъществяването на тази цел мислили да осъществят по пътя на концентрично настъпление към Дунавската армия от три страни: с армията на Осман паша от Плевен, с Източно Дунавската армия, начело с нейния нов главно командващ Мехмет Али паша, от Разград и армията на Сюлейман пашаот юг.

Завързали се дълги преговори на главно командващия на армията с върховния командващ.

Било решено, че Сюлейман паша да започне настъпление към Шипка. На Мехмет Али паша било казано само „пожелателно“ за поддръжка от тях на настъплението на Сюлейман паша.

По такъв начин, бъдещите настъпателни действия трябвало да започнат от армията на Сюлейман паша в шипченско направление.

Изборът на това направление за настъпление на армията на Сюлейман паша се явявала груба грешка на върховното турско командване. Заедно с това, за да се съединят с войските на Мехмет Али паша и да нанесат удар по левия фланг на руските войски, заедно с това, накрая, за да се съединят с армията на Осман паша в обход на Шипка по западния превал (например, Араб Конашкия), Сюлейман паша бил длъжен да нанесе удар в най-трудно достъпния пункт на разположението на руските войски.

Армията на Сюлейман паша след боя под Ески Загре не тръгнала право на север към Шипка през хребета Караджадаг, а се придвижила към Ени Загре, за да ликвидира възникналата там заплаха за флангов удар от страна на Предния отряд.

В Ени Загре армията на Сюлейман паша пристигнала на 4 август. Градът бил завзет от турските войски без бой, тъй като Предния отряд вече бил се оттеглил от тук към Хаинкиой.

Към 11 август Балканската армия на Сюлейман паша наброявала в своя състав 75 табора, 5 ескадрона, 1500 черкези, значително количество башибузук и 10% батареи. Общата численост на армията без башибузука достигнала до 37 500 човека. Оставайки в Ени Загре, Сливен, Котел, Твърдица и Хаинкиой 26 табора с 2,5 батареи, Сюлейман паша тръгнал в настъпление с 27 000 човека, без да се броят не ригулярните войски. През нощта на 17 срещу 18 август Сюлейман паша нощувал в Маглиж, а на 18 август вече завзел Казанлък.

Всички тези много дневни предвижвания на Балканската армия, заради лошо разузнаване се оказали скрити от руското командване. Командването на Дунавската армия и нейния щаб не съумял своевременно да проследи движението на Балканската армия към Шипка и я очаквали от съвсем друга страна.

Балканските планински проходи се охранявали от руска страна от 8-ми корпус, части от 11-ти корпус и някакви други войски, не влизащи в организацията на състава на корпусите. Начело на командването им стоял Радецки. Всичко под командването на Радецки към 13 август стояли 40 батальона, 6 дружини българско опълчение, 35 сотни и ескадрони с 179 оръдия; общата численост на войските на малко превишавали 46 000 човека.

Цялата тази войска, съставляваща Южния фронт, или „Балкански отряд“, са били разсъсредоточени на малки отряди на протежение 120 км. На крайния десен фланг, в Селви, стоял отряда на Святополк Мирски от девет батальона и шест сотен с 26 оръдия (9 000) човека; отрядът прикривал направлението от Ловеч към Търново, осигурявал десния фланг на Балканския отряд и го свързвал със Западния отряд. Източно се разполагал Габровския отряд на Дерожински, състоящ се от три батальона от Орловския полк, шестте дружини от българското опълчение, седем сотен и 29 оръдия (6500 човека); главните сили на отряда отбранявали Шипченския проход, а също наблюдавали Тревнянския проход и планинските пътеки между тези проходи. Още по на изток се разполагал Хаинкиойския отряд на полковник Громан в състав от три батальона, две сотни, десет оръдия (3 600 човека); отряда отбранявал Твърдишкия проход и превала Демир Капу. На крайния ляв фланг у Кесаров бил разположен Осман Базарския отряд на генерал Раден от осем батальона, 12 ескадрона и сотен и 32 оръдия (10 000 човека); отрядът прикривал левия фланг на Южния руски фронт и пътя към Търново от Осман Базар. Накрая, при Търново се разполагал общия резерв на Южния фронт в състав 4-та стрелкова бригада, 55-ти Подолски и 56-ти Житомирски пехотен полк от 14-та дивизия, 42-ри Якутски полк от 11-та пехотна дивизия и батальон от 41-ви Селенгински полк – всичко 14 батальона, 4 сотни, 66 оръдия (около 14 000 човека).

Радецки се стремил към отбрана на Балканските планински проходи, за да попречи на идеята за маневри, за което и отделил силен общ резерв. По фронта на отбраната на 120 км такова решение на Радецки би могло да бъде с много лоши последици. От Търново до Селви е имало два прехода (53 км), до Шипка – 2,5 прехода (65 км), до Хаинкиой – 2 прехода (47 км), до Елена – 1,5 прехода (37 км) и до Кесрово – един преход (27 км). Следователно, в началото на второто денонощие след започването на прехода резерва е можел да успее да достигне само до Еленския и Осман Базарския отряд; към Хаинкиойския и Селвинския отряд резервът е можел да успее да пристигне на помощ в началото на третото денонощие, а към най-важния от планинските проходи – Шипченския – едва в края на третото и началото на четвъртото денонощие. С други думи, защитниците на Шипченския проход не по-малко от три денонощия трябвало да се отбраняват без всякаква помощ от вън. В тези условия надеждата от Радецки на помощ от общия резерв в крайна сметка била безпочвена.

Втори недостатък на приетия от Радецки план за отбрана се явявало неудачното разпределение на силите между отрядите. Повече от 40% от всички сили се намирали в отрядите, осигуряващи фланговите на руския Южен фронт, 30% са били в резерв от всички сили. В фланговите отряди в голямата си част с по-голямата си численост, била излишна, тъй като могли да бъдат бързо подпомогнати не само от общия резерв на Южния фронт, но и от Западния и от Рущукския отряди (два прехода); за сметка на съкращаване на фланговите отряди е можело да се увеличи отбраната на планинските проходи.

Освен това, недостигът на сили в отрядите, непосредствено отбраняващи проходите, ги заставял да се разполагат не пред, а вътре в проходите; това водело до изключителна слабост на позициите на тези отряди и не осигурявало за Дунавската армия владеенето на южните изходи от тези планински проходи в случай на преминаване в настъпление.

Причина за многото недостатъци на отбраната, безусловно е била в слабото командване на Радецки, възглавявал Южния фронт.

Радецки не притежавал широк военен кръгозор и самостоятелно мислене. Макар Радецки да се считал за генерал с голям военен опит (своята кариера той изградил в Кавказката война), на него не би трябвало да се поверява командването на такава крупно войсково съединение, като усилен корпус в „голяма война“. Той е завършил академия, отличавал се с лична храброст и хладнокръвие под огъня, можел е само да се разпореди на полето на боя, ако го виждал пред себе си, проявявал известна загриженост за войниците, но, имайки опит в действията на малките отряди, той не умеел да разбере важността на този или онзи пункт в фронт от 120 км.

Но не малка част от вината за неудачната отбрана на планинските проходи лежала на главно командващия на Дунавската армия и неговия щаб, тъй като именно те формирали повечето отряди от Южния фронт.

При получаването на първите данни за появата на армията на Сюлейман паша в района на Ено Загре и Хаинкиой Радецки не могъл да определи, към кой от тези пунктове се придвижва Балканската турска армия. Поради това той се ограничил с това, да заповяда на 4-та стрелкова бригада и и на 2-ра бригада от 14-та пехотна дивизия от своя общ резерв да се подготвят за действие; но под влияние на вестниците и съобщения в щаба на армията Радецки вече в това време бил на мнението, че Балканската армия ще нанесе удар през Осман Базар.

На 19 август Радецки получил редица донесение от Габровския и Еленския отряди. В 14.44 постъпила телеграма от началника на Габровския отряд Дерожински; той написал: „Столетов донася, че около Казанлък се забелязва движение на неприятеля в големи маси“. След това от Габровския отряд постъпили още редица телеграми. В 17.17 Столетов донесъл: „..целия корпус на Сюлейман паша, се вижда от нас като на длан, построява се срещу нас на осем версти от Шипка. Силите на неприятеля са грамадни. Казвам това без преувеличение; ще се защитаваме до край, но подкрепление решително е крайно необходимо“. В 17.45 постъпила нова телеграма от Дерожински: „Около 24 табора с 6 оръдия и 3 000 черкези се придвижват в боен ред по пътя от Ески Загре и Маглиж; направлението по пътя е към Янина; съдейки по движението, настъплението на турците е еднакво възможно както на Шипка, така и на Янинския проход (пресечена виеща се пътека, на места трудна за преминаване, насочена непосредствено на изток от Шипченския проход). Неприятеля се вижда отлично. Конницата се придвижва към североизточния край на Казанлък“.

Изглеждало, след тези убедителни донесения пункта на главния удар на Балканската армия е трябвало да се счита окончателно изяснен. Изглеждало че на Радецки е ставало само незабавно да придвижи към Габрово и по нататък към Шипченския превал подготвените за включване части от резерва.

Но всички тези донесения не могли да убедят Радецки. В 18.55 той изпратил на главно командващия донесение: „Изключително срочно. По донесение на Столетов от Шипка, целия корпус на Сюлейман паша, 24 табора пехота и три хиляди черкези, се насочват срещу Шипка и са на осем версти от нея. Предполагам, че може да се очаква настъпление на главните сили от страната на Осман Базар, аз оставям резерва, до времето, близо до Търново, а заедно с това съм заповядал на княз Мирски да се придвижи към Габрово и по нататък към Шипка с Брянския полк. Не би ли било възможно да се усили войската, наблюдаваща за Ловеч, с войските от корпуса на генерал Зотов“. Още по определено се изразил Радецки в предписанието към началника на Селвиевския отряд на Святополк Мирски: „От Търново не мога да се придвижа с войските до Габрово до време, очаквам настъпление от страна на Осман Базар“.

Схема 22. Придвижване на армията на Сюлейман паша от 3 до 19 август и резерва на генерал Радецки от 20 до 23 август.

Появяването на крупни сили от турските войски при Шипченския превал Радецки, очевидно бил склонен да разглежда, като демонстрация на частите от Балканската армия, ударът на главните сили от тази армия той както преди очаквал от страната на Осман Базар.

Преди всичко Радецки бил убеден в правилността на неговото предположение от донесението, получено от него вечерта на 19 август от началника на Еленския отряд Борейш, който съобщавал, че отряда на полковник Лермантов „се натъкнал на укрепени неприятелски позиции. Изгонвайки го от там, преследвайки го на две версти и се натъкнал на значителни турски сили, пристигнали в подкрепление, в резултат на което бил принуден да отстъпи към Габрово“.

Ако у Радецки не е имало предварително мнение, в това донесение не би трябвало да види нищо съществено, освен съобщение за среща с не големи сили. Но на Радецки донесението на Борейш направило огромно впечатление. Изложените в донесението данни свидетелствали, както се сторило на Радецки, за начало на отдавна очаквания от тях главен удар от Сюлейман паша от страната на Осман Базар. Изхождайки от това Радецки на сутринта на 20 август с 4-та стрелкова бригада се придвижил към Елена, а Драгомиров с 4-ри батальона от 14-та пехотна дивизия се насочил към Златарица, тоест придвижил резерва в противоположно на Шипка направление.

На шипченския превал в това време били разположени 5 000 човека с 27 оръдия, останалите 1500 човека от Шипченския отряд частично се намирали в резерв в Габрово, частично охранявали и наблюдавали съединяващата се с Шипченския проход пътеки и черни пътища. Силите за отбрана на самия Шипченски превал, ако се отчита характера на обкръжаващата местност, явно били недостатъчни.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар