// Вие четете...

Ниво на океана

Подводна окрайнина на материците.

„Водата, която може да ме удави, за мене е океан.“

Подводната окрайнина на материците заема 22,6% от площта на Световния океан и, на свой ред, се дели на шелф, материков склон и материково подножие.

Шелфът, или материково плитководие, представлява плитководна равнина и в повечето случаи продължава прилежащите към брега наземните равнини. За граница на шелфа от едната страна служи бреговата линия, а от другата – рязка извивка на профила на прехода към материковия склон, наричана вежда на шелфа. В пределите на цялата площ, заета от шелфа, земната кора се отнася към материковия тип.

Релефът на шелфа преимуществено е равнинен с не голям наклон на дъното. На общия фон на плоските или наклонените равнини се срещат редица значителни неравности, островни плата, падини, жлебове.

В морфометричен план е прието да се охарактеризират отделните форми на релефа с някакви осреднени показатели, например, с височини, с размери в плана, с ъгли на наклона.

За шелфа подобни характеристики се изразяват със следните величини: средна дълбочина на веждата 132 м, средна ширина 68 км, среден ъгъл на наклона 7′.

В природата дълбочината, ширината и наклона на шелфа се изменят в широки предели. Така, дълбочините на външния край се колебае от 50 – 60 до 400 – 500 м, ширината – от няколко до 1500 км, ъгълът на наклона – от няколко минути до 5°.

Общата площ, заета от шелфа е 31081000 км². В неговата структура ясно се отделят три части: вътрешна, средна, външна.

Вътрешната част се допира непосредствено до крайбрежието, разпростирайки се средно до дълбочини от порядъка на 100 м, и се характеризира с равнинен релеф, образувал се от действието на интензивни абразивно – акумулативни процеси. Тази част от шелфа се нарича крайбрежна плитчина, където се срещат пясъчни вериги и ерозионни бразди, създавани от приливните течения и ориентирани по направлението на тези течения, а също така пясъчни вълни, ориентирани по нормалата към направлението на теченията.

Средната част забележимо се отделя при широк шелф. Тя се характеризира с най-малкия наклон на дъното, с изравнена повърхност и разпространени тинести грундове.

Външна част, разположена е обикновено зад пределите на 100 метровата изобата и има много по-разчленен релеф. Формите на релефа, създадени още в наземни условия, тук са погребани само частично. Поради това, най-важната особеност на релефа, външната част на плитчините се състои в унаследяване на наземните акумулативни и ерозионни форми, свойствени на релефа допиращи се до окрайнините на материците.

Разнообразието и сложността на релефа на шелфа при относително малки дълбочини заставят с особена щателност и голяма подробност да се провежда снимката на релефа и другите видове хидрографски работи. Между другото, упоменатата по-горе закономерност в разпределението и образуването на релефа на шелфа указват за възможност за ориентировъчно прогнозиране на подводните форми по известни брегови форми и геологически структури на прилежащите участъци от сушата.

В хидрографско отношение шелфа към настоящия момент се явява най-изучения участък на дъното на Световния океан. Това се обяснява с исторически натрупали се потребности, а също така характера на развитието на средствата за изучаване на подводния релеф.

Материковият, или континентален склон се явява част от подводната окрайнина на материка, разположен между шелфа и материковото подножие. В зоната на материковия склон земната кора преимуществено е от материков или преходен тип. Счита се, че материковия склон представлява област с голямо напрежение. Известно е, например че голямото количество огнища на земетресения, обхващаща Световния океан, се пада на зоната на материковия склон: тук често протичат резки движения на дъното, предизвикващи колосални изменения на подводния релеф.

Най-характерната обща черта на материковия склон е резкия уклон на неговата повърхност към страната на ложата на океана. Средните морфометрични показатели за склона се изразяват чрез следните величини: средна дълбочина на външния край 3660 м, средна ширина 70 км, среден уклон 3°26′.

Реалните морфометрични показатели на различните участъци на склона се колебаят в големи предели: дълбочина от 2 до 5 хил. м, ширина от 12 до няколко стотици километри, а стръмнината от 2 до 25° и повече. При бреговете на вулканичните и кораловите острови, а също така в близост до бреговете, съставени от коренни породи, стръмнината достига даже 40 – 45°. Най-полегатия склон се среща на участъци, прилежащи към устията на крупни реки. Повърхността на дъното тук има сравнително еднороден характер, а стръмнината на склона е от порядъка на 2°. Горната част на склона има обикновено голяма стръмнина, достигаща средно 4°30′. При прехода на материковия склон към ложето ъгълът на наклона нерядко намалява преимуществено за сметка на натрупване на материал от подводни свлачища.

Релефът на склона се отличава със сложен строеж и напомня на планински слон на сушата. Тук преди всичко се различават хребетите на склона.

Хребети на склона се наричат положителните форми на релефа, характеризиращи общото пропадане към страната на ложето на океана. Голяма част от гребените като цяло са разположени на склона. Но се срещат и гребени, имащи начало в пределите на материковата плитчина, продължаващи в ложето на океана.

Своеобразна форма на релефа на материковия склон се явяват също така дълбоководните стръмно стенните каньони. За разлика от подводните долини каньоните имат много голям ъгъл на падане и представляват дълбоки цепнатини на повърхността на склона. Напречния профил на каньоните има V- образна форма, а надлъжния зависи от характера и стръмнината на материковия склон. Подводните каньони широко са разпространени в Световния океан. Особено голям брой каньони има на материковия склон в Атлантическото крайбрежие на Северна Америка, в Берингово, Черно и Средиземно морета.

Следва да се има предвид, че материковия склон в хидрографско отношение не е изучен достатъчно, Освен това, до неотдавна се е предполагало, че материковия склон се явява единствен тип на преход от материците към ложето на океана. Съвременните изследвания са показали, че този прост преход не се явява повсеместен и в много райони съществува друг, доста по-сложен тип на преход – зона на островни дъги.

Материково подножие се нарича наклонената слабо вълниста полоса от дъното, допираща се до материковия склон на дълбочини до 5 км и отделящ го от ложето на океана. Общата площ на материковото подножие е 25 902 хил. км², а средната ширина – няколко стотен километра. Най-характерната особеност на материковото подножие се явява мощният слой утайки (основно от теригенен произход), под който лежи кора от материков тип.

Релефа на подножието е акумулативна равнина, разчленена от русла на суспензионни потоци, конуси на износа, долини.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар