// Вие четете...

Ниво на океана

Подводен релеф.

„Който дава живот на ума и знанието, той не умира.“

Релеф се нарича съвкупност от неравностите на земната повърхност, различни по очертания, размери, произход, възраст и история на развитие. Релефът на един или друг участък се формира от многократното редуване и повтарящи се различни по размери и външен вид форми.

Форми на релефа се наричат естествените тела, представляващи сами по себе си обособени части от земната повърхност, сравними, в известна степен, с геометрични фигури.

Формите се определят, преди всичко, като положителни и отрицателни. Положителните форми относително са по-високи от някакво хоризонтално ниво, образувайки хребети, планини, хълмове, вериги и т.н. Отрицателните форми по отношение към подобно ниво създават понижение, примери за които могат да служат котловините, долините, жлебовете, каньоните.

Към числото на външните характеристики на релефа се отнасят и неговата сложност, формите се определят като прости и сложни. Простите форми обикновено са с не големи размери, имат повече или по-малко правилни геометрични очертания и се образуват от отделни елементи на релефа.

Към елементите на релефа се отнасят повърхностите (плоска повърхност), линиите (ребра) и ъглите между повърхности. Най-известен вид повърхност се явява склонът. Реброто се образува на стика на повърхностите и не рядко представлява отличителна линия. Между повърхностните ъгли възникват при пресичането на три или повече повърхности. На картите тези ъгли се изобразяват във вид на точки.

При изучаване на картографски изображения, а също така при количествена оценка на разчленеността на релефа особено значение придобиват така наречените структурни линии. С тяхна помощ се отбелязват такива елементи на релефа, като различни пречупвания на повърхностите на дъното или осеви участъци от линейно вътрешни форми.

Пречупванията на профила на дъното при прехода от сравнително полегати повърхности към по-стръмни се наричат вежди.

Линията, образуваща се при съединяването на точките на пречупване на профила на склона при смяна на неговата полегата повърхност се нарича подножие, или линия на подножието.

Осевите линии прекарани по положителните форми на релефа се наричат гребени. Гребените се прекарват по пътя на съединяване в последователен ред на най-високите точки на профилите, пресичащи протяжна положителна форма на релефа. Осевите линии прокарани по отрицателните форми се наричат талвег.

Връх се нарича най-високата част на коя да е положителна форма на релефа, като и остро завършващи върхове.

Понижението в гребена на хребета или при гребените на други протяжни положителни форми на подводния релеф се нарича седловина.

Основните елементи на релефа лесно се откриват като такива добре известни прости форми, например, планина, където се различават склонове (повърхности), подножия (линия, ребро) и връх (ъгли между повърхности).

Формите на релефа още могат да бъдат определени като затворени и отворени. Затворени се наричат такива, които са от всички страни ограничени от склонове или с отчетливи граници. Планината, например, това е затворена форма, ограничена от склонове и линии на подножия. Отворените форми са лишени от склонове от една или от две страни. Така, каньоните имат само два склона, а външният им изход разтворен.

По външни очертания формите на релефа могат да бъдат изтеглени, линейно ориентирани или изометрични.

Сложни форми на релефа възникват в резултат на разнообразно съчетание на прости форми.

Съчетания на закономерно повтарящи се форми на релефа на определен участък образуват типа на релефа. С описанието на формите и типовете на релефа се занимава морфологията.

Размерите на формите на релефа са важна негова характеристика. С изучаването на размерите на релефа се занимава морфометрията, отделяща следните основни категории: планетарни форми, мега форми, макро форми, мезо форми, микоро форми и нано форми.

Много важна съставна част като обект на хидрографското изследване се явява подводния релеф.

Подводен релеф се нарича съвкупността от всички форми от повърхността на морското дъно. При това под морско дъно се разбира част от повърхността на земната кора, намираща се в пределите на морето под неговото ниво. В по-широк смисъл дъно ще се нарича само част от литосферата, която е покрита от водите на Световния океан, езерата, реките и други водни обекти.

Подводния релеф се отличава с не по-малка сложност, от релефа на сушата, а отделни негови участъци по степен на хоризонталната и вертикалната разчлененост даже няма аналози на материците.

По-горе вече беше казано, че основна практическа цел на хидрографските изследвания се явява осигуряването на безопасността на мореплаването. Поради това и подводния релеф се изучава преди всичко като източник на навигационни опасности. На първо място от задачите на хидрографията стои достоверното и точно изучаване на разположението и очертанията на тези форми на подводния релеф, които могат да представляват навигационна опасност. За избор на пътя и на препоръчителните курсове или за райони на плаване е необходимо да се има и обща представа за подводната топография. И накрая, с помощта на подробна и точна картина на релефа, възпроизведена на карта могат да се решават задачите по определяне на мястото в морето.

Следователно, за хидрографията непосредствен интерес при изучаване на подводния релеф представляват морфографичните и морфометричните характеристики на релефа. Между това, покрай главното – навигационното назначение, морските карти се използват за избор на пунктовете за базиране, риболова, при търсене на полезни изкопаеми, а също така в качеството на първични материали за фундаменталните науки за Земята. Тук, покрай указаната морфометрична и морфографична информация, желателно е да има също така сведения за релефообразуващите процеси и характера на дънните утайки за цялата дебелина на утаечните породи. Да и самото научно планиране и рационална организация на хидрографските изследвания изискват, щото да се натрупват все повече пълни и разностранни сведения за подводния релеф.

Действително, докато в зоната на прибрежните райони хидрографските изследвания са се ограничавала с неголеми дълбочини и се характеризират със сравнително висока подробност на промера, знанията за морфометричните характеристики е позволявало успешно да се решават много практически задачи, включително планиране на работите и създаване на навигационни карти.

Изучаването на обширните океански пространства, където подробността на изследванията е значително по-малка е съвсем друга работа. Тук не бива да се ограничават работите само до морфометричните показатели. Съществени сведения за формите на релефа могат да се получат само знаейки техния произход и съвременните релефообразуващи фактори във всеки конкретен район, тоест генетиката на релефа.

Науката, която изучава произхода, историята на развитие и съвременните изменения на релефа се нарича геоморфология.

С изучаването на произхода, историята на развитие и съвременните процеси, изменящи релефа на дъното на Световния океан се занимава морската геоморфология. Морската геоморфология е едно от най-младите разклонения на географските науки, а нейния обект на изследване е подводния релеф, който пък е най-слабо изучената част от земната повърхност. Но успехите на тази наука в последните години, откриването на закономерностите на развитие на подводния релеф и бързото натрупване на нови материали позволяват по-правилно да се планират и изпълнят хидрографските изследвания, по-добре да се оценят резултатите и по-точно да се съставят морските карти.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар