// Вие четете...

Чувства и власт

Податливост на внушение и доверчивост на тълпите.

ДовТал„Хората на драго сърце вярват в това, което желаят.“

Податливост на внушение и доверчивост на тълпите.

Една от основните характерни черти на тълпите е крайната податливост на внушения. Внушенията са заразителни за цялата човешка общност, от което следва бързото ориентиране на чувствата към една определена посока.
Колкото и тълпата да се счита за неутрална, тя се намира най-често в очаквателно положение, удобно за внушение. Още първото оформено внушение се предава моментално върху всички и не след дълго посоката е установена. При поддаващите се на внушение същества идеята се стреми да се превърне в действие. Успеха на внушението ще зависи от природата на възбудителя, а не от връзките между внушеното действие и количеството разум, способно да се противопостави на извършването му, както е при отделния човек.
Заедно с това, блуждаеща безспир по ръба на несъзнаваното, изтърпяваща всички внушения, задвижена от силата на чувствата, която характеризира съществата, неподдаващи се на разумни влияния, лишена от критичен дух, тълпата не може да се изяви другояче, освен като крайно доверчива. За тълпата невероятното не съществува и това е точно така, заради лекотата с която се създават и разпространяват най-големите небивалици.
Създаването на така свободно разпространяващите се сред тълпите легенди е резултат не само на пълна доверчивост, но и на страхотните изопачавания на събитията във въображението на събрани на едно място индивиди. Най-обикновеното събитие веднага се изкривява, щом се пречупи през погледа на тълпата. Тя мисли образно, а всеки възникнал образ води цяла редица от други образи след себе си, без никаква логична връзка с първоначалния.
Разумът посочва колко разпокъсани са тези образи, но тълпата не го вижда. Онова, което изопачаващото й въображение прибавя към събитието, тя ще го обърка със самото събитие. Неспособна да различи субективното от обективното, тя приема за реални събудените в ума й образи, намиращи се в далечна връзка с наблюдавания обект.
Деформациите, на които тълпата подлага някакво събитие, на което е свидетел, на пръв поглед би следвало да са безбройни и многозначни поради твърде различния темперамент на съставящите я хора, но в действителност това не е така. Следствие на увеличаването, деформациите са еднотипни и еднозначни за всички отделни личности от общността. Първото изкривяване, възприето от един от тях, вече образува сърцевината на заразителното внушение.
Умственото равнище на единиците, съставляващи тълпата, не противоречи на този принцип. Това равнище е без значение. Влязат ли в тълпата, и невежата, и ученият човек стават еднакво неспособни за наблюдение.
Не е нужно една тълпа да е многолюдна, за да изчезне свойството й да вижда правилно, а истинските неща да замества с халюцинации без връзка с тях. Няколко души, събрани заедно, образуват тълпа и дори да са известни учени, всички те приемат белезите на тълпите по повод на теми извън специалността им. Наблюдателността и критичният дух, които всеки един от тях притежава, изчезват.
Проявата на власт на хипнотизатора над хипнотизирания над издигнати умове с предварителна недоверчива нагласа, дава възможност да се разбере, колко лесно се оставят на илюзии обикновените тълпи.
Отправна точка на внушенията винаги е илюзията, възникваща у даден човек посредством повече или по-малко смътни реминисценции, следвани от разпространяването на тази първична илюзия по пътя на твърдението. Ако първият наблюдател е със силна впечатлителност, то ще е достатъчно това което той мисли, че вижда е в състояние да предизвика у него представата, която се превръща в сърцевина на един вид кристализация, която завладява сетивното му поле и сковава неговата критична способност. Това, което наблюдателят вижда в този миг, вече не е самият обект, а предизвиканият в съзнанието му образ.
Наблюденията, направени от тълпите, са колективни наблюдения и са най-грешните от всички, като в повечето случаи представляват обикновена илюзия на отделен човек, предал по заразителен път някакво внушение на останалите.
Много примери от историята показват, колко струва свидетелството на тълпите. Трактатите по логика вкарват единодушието на многобройни свидетели в категорията на най-убедителните доказателства за точността на даден акт, но това, което знаем за поведението на тълпите, показва илюзорността на такъв подход.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар