// Вие четете...

Поведенчески модели

Погрешни модели на поведение.

„Навиците на майката преминават у децата.“

Погрешни модели на поведение.

Съдбата на света е в ръцете на самката Сапиенс – същество, което не е постигнало собствена идентичност и имитира мъжки роли; което търси реализацията на своята женственост изключително чрез майчинството, и което не превъзмогва положението си на любовен обект.
Това е един от основните фактори, поради които цивилизацията не е успяла да постигне по-висши нива що се отнася до човешкото качество на индивидите. Трябва да посочим обаче, че в деня, в който жената постигне своята зрялост като индивид, ще има и надежда за един по-добър свят, тъй като най-висшите човешки ценности ще могат да се развиват още от люлката. Това обаче ще си остане чиста утопия, докато жената не вземе решение да изостави своето лекомислено и повърхностно поведение, което й пречи да поеме непреходните си отговорности.
Човечеството ще направи огромна крачка напред в развитието на вътрешния свят на индивида, ако майките възпитават децата си не за да се реализират чрез тях, а да удовлетворят потребностите на света от едно по-висше съзнание и морал. По този начин ще се създаде конгломерат от индивиди, притежаващи обществена чувствителност и отговорност и напълно съзнаващи потребността от създаване на едно Човечество, което ще е по-добро от старото. Необходимо е обаче да се въведе такава образователна система, която да се базира върху разбирането, а не върху принудата. Родителите обикновено карат децата си да приемат заповеди, правила и норми, които те не разбират, тъй като не им се обяснява целта на тези задължения; те просто биват задължавани да ги изпълняват.
Необходимо е майките да престанат да налагат на децата собствените си мнения и схващания, а да им предоставят свободата да мислят и да се развиват сами. Възпитателната им работа не трябва да бъде насочена към формиране на психологични двойници на собствената им личност, а да създадат подходящи условия, които ще помогнат на децата им да намерят собствен път на развитие.
Истинността на майчината любов ще намери потвърждение единствено в емоционалния отказ на майката от детето, като тя престане да го използва като средство за задоволяване на собствените си амбиции. Това не означава проява на безразличие към него, а напротив, на една по-висша любов. Вече посочихме, че „новите човешки същества се развиват в зависимост от потребностите на майката“.
Тези потребности не се различават от обичайните изисквания на жените, поради което е добре да ги припомним:
1) Поради безполовия си комплекс, на несъзнателно ниво жената се чувства по-нисша от мъжа. Това поражда у нея завист, агресивност и враждебност като основно поведение в живота й.
2) Жената е изключително зависима от чуждото мнение, като се самооценява според него.
3) Лишена е от психическа женствена идентичност, поради което реализира женствеността си, като поема ролята на майка, превръща се в любовен обект или имитира мъжки роли.
4) Стреми се да осигури бъдещето си чрез мъжа, а не със собствени усилия. Така става зависима от мъжа, като го имитира или се бори срещу него.
5) Няма собствен път на реализация, поради което се нуждае от елементи, заимствани от мъжете, за да запълни собствената си празнота.
6) Импулс за съперничество с всички жени. Първият й импулс срещу женския пол се заражда като дълбока ярост, насочена срещу майката, която тя обвинява, че я е направила недовършена. Поради това се отдалечава емоционално от нея, като насочва интереса си към бащата, хранейки илюзията, че той ще й даде мъжки атрибут или дете. В същото време у нея се заражда чувство на враждебност и съперничество към майката. По този начин първата й среща с женския пол я отблъсква. По-късно, когато си поставя за цел да намери мъж, тя установява, че всички останали жени са се заели да правят същото, обстоятелство, което ги превръща в съперници.
7) Стремеж за издигане в култ на тялото, като по този начин се опитва да компенсира вътрешната празнота с натрапчиви грижи за външността, както и да задоволи женския си нарцисизъм.
8) Лекомислено и инфантилно отношение към живота.
9) Натраплив интерес към живота на другите. Това е допълнителен аспект към т. 2, тъй като поради несигурността и липсата на доверие в себе си тя търси модели, които да имитира или да отрича. Разбира се, тя имитира тези, които съвпадат със собствените й представи, макар и да са погрешни, и отхвърля онези, които са в разрез с тези представи, въпреки че може да са по-добри или подходящи.
10) Изпитва по-голяма тревога и безпокойство от мъжа.
11) Тя е по-неудовлетворена, фрустрирана и огорчена от мъжа.
12) Проявява прекомерна загриженост да постигне обществено признание.
13) Склонност да използва негативно собствената си пасивност като средство за манипулиране на другите.
14) Страх, че ще бъде изоставена. Патологична реакция, когато това наистина се случи.
15) Липса на доверие в самата себе си, което я прави емоционално уязвима.
16) Стремеж да бъде оценявана „като жена“, а не като „отделна личност“.
17) Склонност да взема решения в зависимост от чувствата си.
18) Честа употреба на „змийски“ език, който е израз на женската агресивност.
Всички горепосочени характеристики имат общ знаменател, който съответства на първото от погрешните поведения, тоест на подвластието на страстите. Ще припомним, че „страст“ (раззюп) произлиза от „пасивност“, означавайки пасивно, а не активно състояние на Аза. Тоест тя не притежава едно силно, развито, зряло „аз“, а само „аз“ на самка, чийто радиус на действие се ограничава единствено до превръщането й в любовен предмет.

Обичайните изисквания на жените!

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар