// Вие четете...

Начини на манипулиране

Поведението на хората според….

„Избухливият човек бързо остарява.“

Силата на обстоятелствата. За да се превърне една определена идея в епидемия, не само хората, които са способни да я предизвикат са важни, не по-малко важни са обстоятелствата и условията в които се разпространява информацията за нея. Според принципа на обстоятелствата епидемиите са чувствителни към заобикалящата среда. Принципът на силата на обстоятелствата учи, че хората не просто са чувствителни, а са извънредно чувствителни към промените в заобикалящата ги среда. Освен това обстоятелствените промени, които са в състояние да предизвикат епидемия са доста по-различни от тези, за които хората биха могли да се сетят.

В основата на теорията за силата на обстоятелствата е идеята, че в развитието на епидемия може да настъпи поврат, ако се коригират дребни подробности в непосредствената среда в която тя се разпространява. Според теорията на силата на обстоятелствата хората не постъпват по свои вътрешни причини и не живеят в свой собствен свят, а всъщност са силно чувствителни към околната среда. Хората внимават за всякакви промени в нея и от нея получават импулс за извършване на определени действия. Това е една твърде радикална и в известен смисъл невероятна идея, според която поведението е функция на социалните обстоятелства.

Теорията за силата на обстоятелствата твърди, че най-важните са малките неща и техните скрити послания. Това означава, че обстоятелствата и заобикалящата среда оказват силно влияние върху поведението на хората. Това е защото въпреки че хората не си дават сметка за това, вътрешното им състояние зависи изключително много от заобикалящите ги обстоятелства. Накратко казано обстоятелствата, които ни заобикалят ни карат да следваме определени модели на поведение. Всъщност съществуват ситуации, които са по-силни от това към което хората са предразположени. Тук ключовата дума е „ситуация”. Обикновено, когато се оценява поведението на някого се допуска една фундаментална грешка, като се мисли за човешкия характер, че той е нещо монолитно и всеобхватно. При оценка поведението на дадена личност, хората определено надценяват значението на характера и подценяват значението на ситуацията и обстоятелствата.

Но, какво точно е човешкия характер? Всъщност, оказва се, че човешкия характер не е това което хората си мислят, че е, или той е това което на тях им се иска да бъде. Той не е постоянна, лесна за дефиниране съвкупност от тясно свързани помежду си черти. На хората само така им изглежда поради не съвършенството на собствения им мозък. Характерът е по-скоро сбор от навици, тенденции и интереси със слаба връзка между тях, които в определени моменти зависят от обстоятелствата и ситуацията. Причината, поради която изглежда, че повечето хора имат последователен характер е, че те умеят много добре да контролират средата в която се намират.

Значението на ситуацията. Процесът на трансформация лежи в основата на всяка социална епидемия. За да се предизвика епидемия, трябва да се постигне малка, но съществена промяна във възприемането на дадена идея или нагласа. Такава промяна може да бъде постигната от хора с изключителна способност за общуване – това е законът за малцината. Може да бъде постигната и като се промени и самото съдържание на комуникацията, така че посланието да се запечатва в умовете на хората за дълго и да ги подтиква към действие – това е факторът на прилепчивостта.

Повечето хора разбират тези два закона интуитивно, но малките промени в околната среда също могат да предизвикат епидемия, макар това да изглежда в противоречие с най-дълбоко вкоренените у хората представи за човешката природа.

Това не означава, че при обясняването на човешкото поведение вътрешните психични състояния и личната биография стават излишни. Така например, има много хората, които са склони към насилие, но не всички от тях извършват престъпления. Разликата между това, човек да е склонен към насилие и в действителност да извърши такова е огромна. Престъпленията са явления, които преминават границата на нормалното. За да бъде извършено престъпление е необходимо да се случи нещо извънредно, което да подтикне човека към насилие.

Според закона за силата на обстоятелствата тези извънредни неща могат да бъдат съвсем тривиални, като всекидневните признаци на хаос в градската среда или пък нещо като повишение на цените или битовите сметки.

Значението на тази теория е изключително. Тя е в конфликт с разбирането, че предразположението на даден човек може да бъде ключ към всичко в поведението му. Според поддръжниците на това разбиране, за предотвратяване на престъпленията, хората се ограничават само до въвеждането на някои защитни мерки срещу престъпността, като: – слагат допълнителни ключалки, която да затрудни крадците и да ги насочи към вратата на съседа; – престъпниците се задържат по затворите за по-дълго, за да ги лишат от възможността отново да вършат престъпления; – местят се в друг квартал или град, за да се отдалечат от местата с висока престъпност.

Ако хората схванат значението на ситуацията и успеят да идентифицират отделните, наглед дребни нейни елементи с критично значение за извършване на нарушения, ще успеят да ги променят като с това ще прекратят сигналите, подсказващи на потенциалните нарушители, че извършването на престъпления е разрешено. По този начин престъпността не само може да бъде разбрана, но тя може да бъде и предотвратена.

За значението на ситуацията по отношение на формирането на модела на поведение на хората има едно убедително доказателство, а именно, че за развитието на децата влиянието на връстниците и обществото е по-важно от това на семейството. Всички говорят за семейството като за възпитателен фактор, затова горното твърдение може да ни се стори като абсурдно твърдение, но всъщност то е логично продължение на теорията на силата на обстоятелствата.

Характеристиките на заобикалящата среда играе непосредствена роля за възпитанието на децата. Улиците, по които те се движат, хората, които срещат играят огромна роля за оформянето им като личности, за това кои са те и как постъпват, тоест те по лесно приемат моделите на поведение от улицата, отколкото на родителите си. Елементите на средата влияят върху цялостното поведение не само на децата, те оказват влияние и върху модела на поведение на възрастните хората, като ги карат да постъпват така, щото при други обстоятелства, те не биха постъпили по същия начин.

Колкото и странно да звучи, от казаното по-горе, става ясно, че за хората е по-лесно да са добри, когато има равноправие и порядък в обществения живот, отколкото ако цари безпорядък и несправедливост.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар