// Вие четете...

История на българите

План за настъпление на Дунавската армия – зимата на 1877/78.

„В боя побеждава само онзи, който не се бои да загине.“

След превземането на Плевен се освободили 96000 човека от руската войска с 394 оръдия. Възникнал въпросът за това, как да бъдат използвани в интерес на настъплението.

За първи път въпросът за предстоящите настъпателни действия фактически поставили в докладите си генералите Милютин и Обручев до Александър II на съвещанието, което се състояло около 26 ноември. В края на съвещанието Милютин настоял за без отлагателен преход през Балкана веднага след падането на Плевен и били набелязани принципните основи на предстоящите настъпателни действия. Решено било „да се започне преди всичко с движението на десния фланг, да се разбие Шакир паша, да се разсее ново сформираната турска армия в Софийско Ихтиманския район и след това, да се придвижи към Филипопол и по южния склон на Балкана, да застави турците да очистят прохода, а в случай на упорство – едновременно да се атакуват по техните фронт и фланг”. Настъплението по десния фланг имало повече преимущества като „даващо възможност, при участието на сърбите, съвършено да се очисти от неприятеля Софийския район, а след това осигуряване на пълна надежда за успех в атаката на централните Балкански проходи”, и поради това „то се представяло като най-малко рисковано, така и обещаващо скоро да се придвижи армията към Андрианопол”.

На 12 декември Александър II събрал в Парадим военния съвет, на който, освен царя, присъствали главно командващия, княз Карл, Милютин, Тотлебен, Непокойчицки и Обручев.

След доклада на Обручев, съгласуван с Милютин, главно командващия напълно се съгласил с неговите предложения за преминаване в настъпление, не очаквайки пролетта, и за нанасяне на удара по десния фланг и в центъра, след което веднага да се пристъпи към разпределение на войските.

В основата на плана за предстоящи действия лежали съвършено правилни от стратегическа гледна точка съображения. Нужно било да се премине в настъпление през зимата и не отлагането му за пролетта. Само с бързо достигане до Константинопол е можело да се застави турското правителство да се съгласи на руските условия за мир по-рано, преди в делото да се намесят европейските държави. Незабавното настъпление било необходимо също така и заради това, щото да се използва разстроеността и слабостта, обхванала турското правителство, народа и войската след падането на Плевен. Правилен бил и извода на направлението на главния удар. В действителност, централния планински проход – Шипка – най-удобния за преминаване през зимата зад Балкана на цялата Дунавска армия и нейния тил, не бил напълно в руски ръце. В резултат на боевете от втория етап на войната руската войска утвърдила за себе си притежанието на Шипченския превал, но спускането от него на юг твърдо се удържал от турците. Турските позиции на Шипка били много силни – трудно било да бъдат превзети челно или даже с обход, ако не се отвлече вниманието на турците в друго направление. Такова е можело да стане араба конашкото – софийско направление, за което било целесъобразно да се започне настъпление с удар по десния фланг, тоест от отряда на Гурко. Значителна трудност представлявало при зимно настъпление материалното осигуряване на войските, но при условие на енергична работа на щаба и на тила на Дунавската армия голяма част от тези трудности била преодолима.

Общото съотношение на силите благоприятствало преминаването в настъпление на Дунавската армия. Към 15 декември в Дунавската армия (без да се смятат румънските войски) е можело да се използват за полеви действия 314000 човека с 1343 оръдия. На тези сили противостояли 183000 турци с 441 оръдия; освен това, 32000 човека с 60 оръдия се намирали при границите на Черна гора, Гърция и на остров Крит, а 30000 се задържали от 82000 армия на Сърбия, влязла във война на 14 декември, и 49000 армия на Румъния. По този начин, Дунавската армия имала почти двойно превъзходство в жива сила и тройно – в артилерия.

И все пак главно командващия при съставянето на конкретния план за настъпление и при разпределение на силите по отряди в значителна степен не съумял да се възползва от тези общи благоприятни съотношения на силите.

Планът за настъпление на Дунавската армия се свеждал към следното. Отрядът под командването на Гурко е трябвало да премине Балкана в района на Араба Конак, да завземе София и да се придвижи южно от Балканския хребет към Адрианопол – Константинопол. След отряда на Гурко преминавали Балкана при Троян и Шипка отрядите на Карпов и Радецки, имащи за цел настъпление също към Адрианопол и Константинопол. След отряда на Радецки се движел общия резерв.

Заложената в този план обручевска идея се отличавала с дълбока целесъобразност. Войската на Гурко по този план е трябвало да започне настъплението първа. Всички главни сили на турските войски, разположени на юг от Балкана, при това, естествено, се съсредоточавали срещу войските на Гурко, по силата на което пред отряда на Радецки се откривал малко или много свободен път за движение към Адрианопол. В същото това време, ако отряда на Гурко се справи със своите си сили с хвърлените срещу него турски войски, отряда на Радецки излизайки в техния тил би им отрязал пътя за оттегляне към Адрианопол и турците биха били или обкръжени и унищожени, или принудени да се оттеглят на юг към Егейско море. По такъв начин, планът на Обручев предвиждал взаимодействие на отрядите на Гурко и Радецки.

Схема 34. Общ район за действие на отрядите на генерал Карпов, Гурко и Радецки през декември 1877 година – януари 1878 година.

Изглеждало, че в съответствие с този план на отрядите на Гурко, Карпов и Радецки би следвало да се предадат всички сили, освободили се след превземането на Плевен. Това, разбира се, не било направено. Плевенските войски били разпределени по следния разчет:

След такова усилване (с някакво изменение) числеността на различните отряди на Дунавската армия достигнала:

В резултат на такова разпределение на силите при София и на Балкана против 68000 турците с 141 оръдия е трябвало да настъпват 149000 войници и офицери от Дунавската армия с 575 оръдия. Това осигурявало настъплението на руските войски само на малко под двойно превъзходство в жива сила и четворно – в артилерия. Ако към турските войски добавим още 18000 човека и 36 оръдия от турския резерв, разположен основно в Константинопол, то превъзходството на войските от Дунавската армия, предназначени за настъпление, ще се снижи на много по-малко от двойно в живата сила и до тройно – в артилерията. Затова 165000 човека с 688 оръдия, предназначени за изпълнение на задачите за осигуряване са имали срещу себе си една Източно Дунавска армия в състав от 97000 човека с 264 оръдия, тоест разполагали със същото превъзходство в жива сила, с което и настъпващите войски, и почти със същото – в артилерията.

По такъв начин, главно командващия, даже имайки в своето разположение почти 100000 свободна войска, освободила се от Плевен, не съумял да създаде на ударното направление значително превъзходство в сила, и войската на главното направление не получила благоприятни условия за нанасяне на съкрушителен удар.

Върховното турско командване считало за възможна последователната отбрана първо на рубежа на Балкана, след това на линията на София – Ихтиман и, накрая – в укрепения Адрианополски лагер. Целта на тази отбрана била печелене на време, което щяло да се използва за склоняване на западно европейските държави към намеса в полза на Турция. Осъществяването на този отбранителен план е било възложено на Сюлейман паша. Най-близката му задача била колкото е възможно по-бързо да се усилят войските на Балкана за сметка на Източно Дунавската армия и за удържане към себе си до последната възможност планинските проходи.

Сюлейман паша съвършено не споделял възгледите на върховното турско командване. Не бива да не се съгласим, че той е имал сериозни основания за това. Руските войски при Златица вече се намирали на южния склон на Балкана; прочее превалите, закрити или завзети от турските войски, е можело да бъдат завзети от руските войски по пътя на обхода; числеността и моралните сили на Дунавската армия нараснали, а на турските войски – се понижили. В тези условия бързия преход на руските войски в настъпление не би дал на Сюлейман паша време за прехвърляне на сили от Източно Дунавската армия за усилване на отбраната на Балкана. Възможен бил пробив на турската отбрана на Балканите, и при това турската войска е можела да премине към такова разстройство, че не биха могли да се закрепят и на следващите рубежи на отбрана. Изхождайки от всички тези съображения Сюлейман паша стигнал до извода за необходимостта веднага да се изтегли към Адрианопол и там да организира здрава отбрана на предварително подготвени позиции.

Върховното турско командване с изводите на Сюлейман паша не се съгласило. Започнали обичайните за турската армия телеграфни преговори, в резултат на които не бил приет напълно нито един от двата плана, дори и компромисното решение не било изразено достатъчно ясно. Практически резултат от подготовката на турците за отбрана се явява само това, че към средата на януари 1978 година на Сюлейман паша се отдало да прехвърли от Източно Дунавската армия до 27000 човека в долината на реките Тунджа и Марица.

Подготовката на Дунавската армия към настъпление протекла със значителни трудности и имала много недостатъци.

Най-важните мероприятия се оказали придвижването на войските от Плевен за усилване на предназначените за настъпление отряди. Зимата била неустойчива, снегът се сменял с дъжд, калта и кишата били невъобразими, често е имало и поледица. Щабът на армията не е осигурил войските по времето на подготовката към похода, органите на тила не са имали даже най-необходимото за поход. Положението с тиловото осигуряване се усложнявало и още с това, че от 23 до 26 декември заради ледоход липсвало съобщение през Дунав по моста от Румъния.

Второто мероприятие по подготовката към настъпление се явявало някакво безредие в службите на тила. Етапната линия от Систово към Плевен, Долни Дъбник, а след това продължавала към Орхание. Но, независимо от това, нито с натрупването на запаси, нито с доставките им във войските интендантството и дружествата не се справили.

Много време и сили отнела евакуацията на пленените от армията на Осман паша. Мерки към предварителната евакуация не били приети, и тя била завършена едва след месец.

По такъв начин, зимния преход на Дунавската армия към настъпление е бил правилен по цели и задачи, но лошо бил планиран в смисъл разпределение на силите за настъпление и за неговото осигуряване.

Турския план за действие на силите страдал от неясност и неопределеност. Това се явявало в следствие на неудовлетворителната система на взаимоотношения между върховното и главното турско командване и техните слабости.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар